"Лидл": Българинът харчи близо 30% от заплатата си за храна. Причината не са цените, а по-ниските доходи

Българинът харчи 29.8% от доходите си за храна и газирани напитки, докато този разход за европейците е средно 16 на сто, т.е. близо два пъти по-малко. Причината обаче не се оказват цените на стоките у нас, а по-ниските доходи спрямо останалите в еврозоната. Това стана ясно във вторник от дискусия, организирана от "Лидл България" на тема "Открито за цените 2.0".

"Нашите доходи все още не могат да достигнат до средноевропейските. Затова българинът харчи 29.8 процента за разходи за храна и безалкохолни напитки. В еврозоната е 16 процента", посочи главният изпълнителен директор на "Лидл България" Милена Драгийска.

Утехата е, че доходите в България непрекъснато нарастват и затова разходите за храна от размера на заплатата намаляват. Само преди няколко години са били 45% от заплатата.

"Не, цените са ни проблемът, а доходите, които за наша радост растат най-бързо в ЕС", добави търговският директор на „Лидл“ Драгомир Илиев.

По повод твърдения на депутати от "Прогресивна България" и анализи на Комисията за защита на конкуренцията, че търговските надценки в хипермаркетите стигат до 130%, а при компаниите им майки, разположени в други държави в ЕС, са 30%, от "Лидл" посочиха, че в тяхната верига няма такива надценки.

"Няма как да сложиш такива надценки и да устоиш на конкуренцията. Ние се борим за доверието на потребителите постоянно, а не за избори на 4 години. Затова гарантираме най-добро съотношение качество-цена. В "Лидл" няма такива високи надценки, който може да чете финансови отчети, може и сам да го види", коментира Милена Драгийска. Драгомир Илиев добави, че ритейл бизнесът работи на 3-5 процента печалба в световен мащаб.

За потвърждение на думите на Драгийска бе представено сравнение на 21-а стоки от малката потребителска кошница, закупена от магазин на "Лидл" в България и такъв в Германия. Сред тях са кисело мляко, пиле, пилешко филе, sвински врат, бял хляб, кайма, кашкавал, сирене, домати, краставици, лук, пъстърва, ориз, бяло пшенично брашно, захар, минерална вода, сок от портокал и др. Общата цена в Германия излиза 69.15 евро, докато в България е 59.44 евро.

Милена Драгийска направи уточнението, че в Германия ДДС за храните е 7%, а в България е 20 на сто.

Защо поскъпват храните

"Лидл" анализира факторите, които водят до по-високи цени на храните. Данните показват, че разходите за електроенергия на годишна база са нараснали със 7% към април 2026 година, а тези за транспортни услуги – с цели 47.3% (на годишна база към май 2026 година). Главната причина за поскъпването на цената на горивата е кризата в Близкия изток.

Не е за подценяване и ръстът на средната работна заплата. Той е с цели 88.5%, ако се сравни с периода януари – март 2021 година спрямо януари – март 2026 година. А само във времето между януари – март 2025 година, спрямо същия период на 2026 година, този ръст е 12.7%.

Прави впечатление, че относно средните цени на продукти в категорията "плодове и зеленчуци", тя е била 1.31 евро през май 2025 г., а през май 2026 г. е 1.49 евро, което е ръст от 13.74%.

Ръстът при червеното и птичето месо е 8.55%, а прясната риба е по-евтина с 4.6%. Голямо влияние за покачване на цените на плодовете и зеленчуците изигра кризата в Иран, която доведе до изригване на цените на торовете, посочи Драгомир Илиев.

"Плодовете и зеленчуците са сезонна стока, а в България производството им среща проблеми с напояването и защитата от градушки. Водата за напояване е три пъти по-скъпа спрямо други държави в ЕС", добави той.

За да се направи модерно оранжерийно производство, са необходими няколко милиона инвестиции. В същото време домати се внасят от Турция на цена от 10 евроцента. Тези дъмпингови цени разбивали пазара и убивали желанието на българския производител да модернизира производството си, посочиха от "Лидл", като уточниха, че това са споделили самите производители с представители на компанията.

Милена Драгийска акцентира върху проблема с напояването и липсващите съоръжения, като отбеляза, че само 6-7% от всички поливни площи се напояват.

От "Лидл" имат инициативи към българските производители, като ги изпращат в Испания и Германия на обучения и менторски програми.

"Ние искаме да развиваме българското производство, защото сме българи. Чисто по икономически причини ни е по-изгодно да не караме краставици от хиляди километри, а да ги купуваме от България.", коментира Драгомир Илиев. Компанията се похвали, че в момента реализира износ на българско зеле на промоция в Литва.

По отношение на покачването на цената на месото от компанията припомниха, че то е борсова стока и цената му се определя на международните пазари. Същевременно е наблюдаван и ръст в цените на фуражите.

Нова инициатива: Пакт за хранителен суверенитет

В понеделник премиерно от "Лидл" обявиха инициативата си за сключване на пакт за хранителен суверенитет. Тя вече под някаква форма е представена пред земеделския министър Пламен Абровски, но предстои официалното ѝ внасяне в МС.

Идеята е под формата на договор между държавата, земеделските производители и веригите да се разпишат ясни задачи, цели и срокове за постигането им, така че да се осъществи действително нарастване на българското производство, да се обединят фермерите в кооперативи и все повече тяхна продукция да се реализира на българския пазар.

Милена Драгийска призова медиите да следят ангажиментите както на бизнеса по него, така и на изпълнителната власт.