Лихвите ще падат, но не заради правителствения натиск

Лихвите ще падат, но не заради правителствения натиск
Лихвите по банковите кредити ще започнат да падат, но това няма да е пряк резултат от разговорите на правителството с шефовете на търговските банки, а поради подобряващия се вътрешен и външен климат във финансовата система. Това коментираха икономисти и финансисти в четвъртък, ден след като вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков се срещна с банкери, за да ги убеждава да намалят лихвите.

Проучване на общественото мнение отпреди месец показва, че според повечето хора лихвите по кредитите са прекомерно високи и виновни за това са изцяло банките, че искат да се обогатяват за сметка на клиентите. В страната бе създадена и асоциация на потребителите на кредити, която от месеци твърди, че на практика бизнесът и частните лица нямат достъп до финансов ресурс.

В началото на седмицата премиерът Бойко Борисов съобщи, че са водени разговори с банките за намаляване на лихвите, като направи уговорката, че правителството няма правомощия да влияе на лихвената политика. Последва го финансовият министър Дянков, който обяви, че икономическият и политическият риск на България намалява, подобряват се макроикономическите показатели и това е едно от основните условия лихвите да паднат.

От срещата на министъра с банкерите стана ясно, че банките не са откликнали с особен ентусиазъм, но са оставили отворена врата за дискусия за подобряване на законодателната среда в посока защита от неплатежоспособни клиенти и достъпа до бюджетен ресурс.

До месец лихвите и по депозитите, и по кредитите ще паднат, прогнозира в четвъртък пре Re:tv финансистът Емил Хърсев, като обясни, че процесите на снижаване на лихвените равнища вече са започнали и текат едновременно и по депозитите, и по кредитите.

Според него не са без значение жестовете на правителството към банките, което "е уловило тенденциите във финансовата сфера и заявява ролата си на диригент в тях".

Пред Mediapool икономистът Владимир Каролев не намери смисъл в срещата на Дянков с банкерите и каза, че със същия успех той е можел да говори за лихвите и с папата.

Щеше да е проблем, ако българските банки имаха нужда от пари, но те нямат ликвидни нужди, каза Каролев. Според него банките не сваляли лихвите, защото клиентите им – и физически лица, и фирми – са рискови поради икономическата обстановка.

Той посъветва правителството да не се хвали, че рискът за държавата е намалял, откакто то е на власт. Рискът се снижава още от февруари тази година и не само за България, а и за редица други европейски страни, обясни той.

Бившият финансов министър Стоян Александров обаче оправда поведението на Дянков с думите, че правителството изпитва индиректния натиск на фирми и граждани, които са лишени от достъп до кредитен ресурс поради тежките лихвени равнища и директния отказ на финансовите институции да отпускат кредити. Особено тежък е проблемът за фирмите и ако лихвите тръгнат надолу, това ще е добре за икономиката, смята той. А едно социално напрежение ще дойде в повече на изпълнителната власт, която и без това е изправена пред достатъчно предизвикателства, добави Александров.

Според него обществото не познава достатъчно добре процесите в българската банкова система. Така например самите банки не могат да дадат задоволително обяснение защо поддържат толкова високи лихви по депозитите. А при лихви по влоговете от 8-9% не може да се очаква кредитите да 6%, например, обясни пред Mediapool финансистът.

В момента банките имат много добра ликвидност, на междубанковия пазар има 2-3 млрд. лв. при много ниска лихва, няма опасения от затягане на външното финансиране от страна на банките майки.

Според Александров поведението на банките по отношение на депозитната политика и неотпускането на кредити е повече поведение на страх и презастраховане от бъдеща несигурност.

Финансистът смята, че лихвите ще започнат да падат от само себе си, едновременно по депозитите и кредитите. Той намери за разумни някои от исканията на банковия сектор за законови промени, като например опростяване на процедурата по осребряването на вземанията от длъжници.

Александров се обяви и за отпадане на държавната гаранция за промоционалните депозити и напомни, че е важно потребителите да повишат културата си и внимателно да преценяват всички условия, когато искат да ползват даден банков продукт.

Банкери заявиха неофициално пред Mediapool, че очакват с интерес дали премиерът и финансовият министър ще предприемат нещо във връзка с изтеклата вече информация за тайното споразумение между БНБ и Министерството на финансите от миналата година, позволяващо 1 млрд. лв. от фискалния резерв да бъдат депозирани в търговски банки. Финансисти и банкери са на мнение, че споразумението е използвано в полза на една банка, но имат съмнения, че това е станало правомерно.

За тайното споразумение съобщи вицепремиерът Дянков миналата седмица в парламента, след като бе провокиран от бившия финансов министър Пламен Орешарски.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес