Лиляна Павлова: Двойните стандарти и проблемите с корупцията са еднакво важни

Интервю с Лиляна Павлова, седма в листата на ГЕРБ за евроизбори 2019

Сн.: БГНЕС

Г-жо Павлова, след години във висшия ешелон на властта, защо решихте да се отдалечите от националната политика и да се кандидатирате за евродепутат?

Работата в ЕП не е отдалечаване, а продължение на националната политика на друго ниво, на нова плоскост. Как един европейски депутат би могъл да е ефективен за България на европейския терен, ако не познава в детайли проблемите на своите избиратели или пък националните ни позиции по един или друг казус? Според мен човек може на всяко работно място да бъде полезен за страната си, стига да го иска - аз съм работила близо 20 години за България на всякакви позиции - от най-ниската - експерт в държавна агенция до високите управленски позиции на държавата, какъвто е министерският пост. Сега смятам, че с натрупаната експертиза, както и с опита ми от успешното Българско председателство на ЕС има много какво още да дам за силния глас на България в ЕС.

Каква е вашата лична кауза и мотивация да сте евродепутат? Кои ще са приоритетните теми, по които ще работите, ако станете член на ЕП? Нямате ли амбиции за еврокомисар, особено след натрупания опит с българското европредседателство?

Като бивш регионален министър познавам както нуждите и проблемите на българите в отделните региони, благодарение на многото си срещи и посещения при тях, така и административните и бюрократични трудности и пречки при усвояването на средствата от европейските фондове. Ще положа усилия в следващия програмен период парите за политиката по сближаване за България да са в размер на 18 млрд. лв. и за осъществяване на по-добрата свързаност между регионите. Това ще даде възможност за подкрепа на новосъздадените предприятия, за развитие на малкия и среден бизнес и за реално увеличение на доходите. Направените инвестициите през последните години дават своите положителни резултати и Югозападният регион на България, например, преминава на по-горно ниво на развитие- "регион в преход", което означава, че БВП на глава от населението между 75 и 90% от средния за ЕС. Този регион има всички шансове в следващите години да се превърне в един от силно развитите региони на ЕС.

Затова и заради тези осезаеми за хората резултати, ако бъда избрана, ще посветя усилията си в ЕП конкретно на балансираното развитие между по-малките населени места и големите градовете. Ще обърна специално внимание на най-слабо развитите региони, включително пограничните и планинските. Ще работя за увеличение на съфинансирането на 85% вместо на 70% за най-слаборазвитите региони.

А що се отнася до българската кандидатура за следващ еврокомисар, тя е изцяло в ръцете на българското правителство.

За каква реформа на ЕС биха работили представителите на ГЕРБ?

Много са конкретните мерки, нужни за реформиране на ЕС, но първо тук ще се спра по-скоро на целта на реформите. Европа трябва да стане по-безопасно място и нашите граждани трябва да се чувстват защитени от заплахи като миграция, тероризъм и кибер атаки, както и от всякакъв вид крайности на глобализацията. Европа трябва да стане лидер в областта на технологиите и иновациите, защото това ще доведе до градивна промяна, която ще даде вдъхновение на европейските граждани и конкретно подобрение на живота им. Разбира се, развитието не бива да е самоцелно. То трябва да се опира на нашите ценности и уникалния начин на живот, който прави ЕС толкова привлекателен проект. Всяка стъпка напред трябва да затвърждава у европейците чувството им за принадлежност. А конкретните мерки според мен трябва да бъдат в посока на разтоварване от бюрократичната тежест и намаляването на свръхрегламентацията, каквато се наблюдава в някои от секторните политиките в момента. Това би дало гъвкавост на ЕП при взимането на решения,би приближило ЕС до гражданите и и би освободило ценен допълнителен ресурс ,който да бъде фокусиран в проблемите на сигурността и социалната справедливост.

Смятате ли, че новите правила за превозвачите и т.нар. двоен стандарт на храните, изтъквани от досегашните евродепутати на ГЕРБ като някаква мащабна национална кауза, са наистина основен проблем на българите? Къде стоят проблемите с корупцията, доходите, качеството на въздуха, недостигът на квалифицирана работна ръка в България и пр.?

Няма по-важни и по-маловажни проблеми на българските и европейските граждани. Всички проблеми, които изреждате, са еднакво важни и заслужават усилена работа и пълна отдаденост. Проблемът с двойните стандарти не е само проблем на храните. Той е и на качеството на въздуха, и на пазара на труда, и на доходите, и на корупцията. В битката за премахване на двойните стандарти ние от ГЕРБ наистина постигнахме през изминалия мандат съществени резултати, но тази битка ще продължи с нова сила и в следващия мандат. Тя никак не е за подценяване, защото двойните стандарти са тези, които формират у българите усещането, че са второ качество европейци. А от това усещане до лашкането в евроскептицизъм и радикализиране на антиевропейските настроения крачката е само една.

Как бихте формулирала основните три проблема, които поставят пред вас хората по време на предизборните срещи? Питат ли ви за скандала с апартаментите, с къщите за гости и други злободневни теми, които премиерът Борисов редовно коментира в последните дни?

По време на срещите ми с хората в предизборната кампания до момента неминуемо се случват две неща – хората изразяват подкрепата си за всичко, което ГЕРБ направи през последните 10 години за модернизирането на държавата и поставят въпроса за повишаването на стандарта на живот и увеличаването на доходите. Така че възнамерявам да превърна това в основен свой приоритет в ЕП – да продължа да работя за инфраструктурата и развитието на регионите, както и активно да участвам в изработването на такива регламенти, които да улеснят привличането на повече инвестиции, да подпомагат бизнеса и технологичното оптимизиране на процесите в производствата, за да може това от своя страна да повиши стандарта на живот и доходите на българите. Доста по-рядко от очакваното от мен до този момент на кампанията са ме питали или укорявали за скандала с апартаментите, което показва, че дневният ред на хората е съвсем различен. Те очакват градивен европейски дебат за смислени политики, които да подобряват техния начин на живот.

Какво бихте направила да се подобри контролът върху изразходването на евросредствата? Последните скандали показаха, че има проблем и дори фиктивен контрол в някои случаи.

Нека най-напред кажа, че контрол върху изразходването на евросредствата има и не е коректно от един казус за къща за гости да се правят обобщения, че съществуващите механизмите за контрол не работят. Злоупотреби с европейски фондове има във всяка европейска държава. Въпросът е как реагираме на това. Видно е как реагира ГЕРБ – отстраняваме всеки, за когото има дори само съмнение в злоупотреба. Вижда се и как реагират другите – БСП не реагират изобщо. За тях корупцията е само със знака на ГЕРБ, сякаш на тях не са им спирали еврофондовете именно за злоупотреби и корупция. Знаете също така, че в момента се структурира Служба на европейския прокурор и тече процедурата по избор на европейски прокурор. Европейската прокуратура ще има за задача за разследва именно злоупотреби с европейски средства на територията на всички държави членки, които участват в нея. Много се спекулира с това, че едва ли не ГЕРБ се страхува от румънката Лаура Кьовеши. А истината е, че и французинът Жан-Франсоа Бонер, и Лаура Кьовеши са равностойни, но аз бих подкрепила Кьовеши.

Премиерът Борисов предложи още миналата година вие да поемете организацията по създаването и управлението на бъдещия Глобален център за партньорство. Докъде стигна този проект?

Миналия месец в Дубровник беше даден старт на Глобалния център за партньорство в рамките на инициативата "16+1", който ще функционира в гр. София. Помните, че създаването на този център беше договорено от премиера Борисов по време на срещата на правителствените ръководители на държавите от Централна и Източна Европа и Китай, която проведохме през юли 2018 г. в София.

Сега в резултат на положените усилия през последните около 8 месеца от мен и екипа ми, заедно с колегите от Министерство на икономиката и Министерство на външните работи, задачата е изпълнена. Центърът е независим механизъм за сътрудничество и първоначално ще функционира като "мозъчен тръст/тинк-танк". Центърът ще провежда изследвания, обучения, консултантски услуги с цел насърчаване на сътрудничеството и реализирането на конкретни инициативи в търговията, инвестициите, инфраструктурата и други области между заинтересованите страни.

Той ще функционира на принципа на двойното председателство, като от българска страна това е Институтът по маркетинг, а от китайска – Китайския институт за международни изследвания.

Каква позиция заема България в големия дебат за отношенията ЕС-Китай?

Отношенията между България и Китай са доста динамични и интензивни особено след като миналата година проведохме в София двете големи срещи – на правителствените ръководители и на местните власти.

Към момента българският износ към Китай е около 800 млн. долара. През април в Дубровник беше обсъдено сътрудничеството между двете страни в областта на пътната инфраструктура, енергетиката, селското стопанство, както и възможностите за допълнително активизиране на бизнес контактите. Китай имат особен интерес към увеличаване износа на българска земеделска продукция към Китай и участие в строителството на АЕЦ "Белене". Във връзка с възможностите за реализиране на подобни големи инфраструктурни проекти ние предлагаме създаване на смесени компания или други форми на публично-частно партньорство, като в никакъв случай не бихме приели да дадем държавни гаранции, както настоява китайската страна.

Партньорството ни с Китай е от стратегическо значение, затова ние ще работим за неговото задълбочаване в различните области, но при спазване на принципите за откритост, реципрочност, равно третиране и върховенство на закона, каквато е и позицията на ЕС.

Евроизбори 2019

Общо 27 формации са регистрирани за участие на предстоящите евроизбори на 26 май: 13 партии, 8 коалиции и 6 независими кандидати.

Вече е ясно под кой номер са подредени в интегралната бюлетина.

За всеки кандидат в листите на партиите и коалициите може да се гласува с преференция.

За първи път в бюлетината за тези избори партиите са с номера до 100, а преференциите започват от 101.

Партиите, коалициите и инициативните комитети, заедно със списъка на кандидатите за всяка формация, са публикувани на сайта на Централната избирателна комисия.

Списъкът на 3000-те секции, в които ще има машинно гласуване може да бъде изтеглен от тук.

Избирателите могат да проверят в коя секция трябва да упражнят правото си на глас по няколко начина.

Решено е и в кои държави извън България ще има секции за гласуване.

Още от Евроизбори 2019