Лимитите на болниците стигнаха до Конституционния съд

Върховният административен съд изпраща в Конституционния съд питане дали финансовите лимити на болниците не противоречат на основния закон. Ограниченията във финансирането на болниците по линия на Здравната каса са регламентирани в Закона за здравното осигуряване и от години са предмет на постоянни жалби и дела между лечебни заведения и болнични организации от една страна и държавата и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от друга.

Питането на ВАС до КС е по повод друго дело от миналата година по жалба на болнични организации срещу няколко разпоредби от Националния рамков договор По делото са присъединени жалби на веригата болници ''Сърце и Мозък”, Сдружението на общинските болници в България и Националното сдружение на областните многопрофилни болници.

Според Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ, която надвишава обемите и стойностите, посочени в техните договори с касата.

Върховните магистрати приемат, че лечебните заведения са изправени пред необходимостта да следят ежечасно дали са достигнали определените в договорите си лимити и обеми и в случай на достигането им преди изтичане на срока да отказват извършването на последващи медицински дейности от вида, чийто обем са изчерпали.

"Това директно поставя здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната медицинска или дентална помощ, в положение да им бъде отказана такава единствено поради финансови причини", посочва ВАС.

Според ВАС така пациентите са дискриминирани минимум по два начина – първо, защото са се разболели след изчерпване на съответния лимит и второ, защото са се разболели на "неподходящо място", в случаите, когато в населеното място няма друго лечебно заведение, което да разполага с достатъчно предварително одобрен от НЗОК обем от медицински услуги. Според върховните магистрати това поставя текстовете от ЗЗО в противоречие с принципа на равнопоставеност, залегнал в Конституцията.

Според магистратите допълнителен аргумент за противоконституционността на разпоредба от ЗЗО е и фактът, че разпределението на ограничения публичен ресурс става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с договора между НЗОК и изпълнителите на болничната помощ.

Върховните магистрати намират, че финансовите ограничения директно влизат в противоречие с гарантираното от Конституцията право на здравноосигурените лица да получат достъпна медицинска помощ, в случаите когато лечебните заведения са достигнали лимитите си. Поради това ВАС внася въпроса в Конституционния съд.

Години съдебни битки срещу лимитите 

От години отделни болници и болнични сдружения водят дела със здравните власти заради лимитите. През 2021 г. Върховният касационен съд (ВКС) се произнесе окончателно, че НЗОК дължи пари на болниците за извършената от тях медицинска дейност, дори когато тя надхвърля договорените с лечебните заведения финансови лимити.

Дълги години болниците функционираха без лимити, а ограничения за брой направления и прегледи имаше само в извънболничната помощ. НЗОК изплащаше на болниците всяка доказано извършена от тях дейност. От първото правителство на ГЕРБ започна налагането на финансови ограничения и на лечебните заведения под различни форми като фиксирани бюджети, лимити и др.

Така всяка болница подписва договор с НЗОК за определен брой процедури и фиксиран бюджет и надлимитната дейност се третира като незаконна и съответно не се заплаща от НЗОК. Ако пациентът иска да се лекува в конкретна болница, но тя е изчерпала лимита си, то вариантите са той да бъде препратен в друга болница (която да получи същите пари, които НЗОК отказва на първата) или да влезе в листа на чакащите докато дойде следващия месец и предпочитаната болница може отново да приема.

Болниците от години недоволстват срещу този ред и водеха дела срещу НЗОК, като много тях бяха спечелени, а НЗОК бе принудена да им плаща за извършената дейност с лихвите. Заради спечелените от много болници деца НЗОК започна да преразглежда политика си в последните години и като антикризисна мярка по време на пандемията започна да изплаща надлимитната дейност.

През последните 9 месеца на тази година НЗОК е платила около 120 млн. лв. надлимитна дейност на болниците по данни на Българския лекарски съюз.