Линейката идва за осем минути, но чак през 2020 г.

Закъснения ще се допускат в не повече от 10% от случаите, пациентите вече не могат да се самоопределят като спешни

Линейките ще се отзовават при спешни състояния във времевия интервал между 8 и 20 минути, но чак през 2020 година. Това предвижда последният вариант на медицинския стандарт за спешна медицинска помощ, публикуван от здравното министерство, който се очаква до края на месеца ще бъде обнародван в “Държавен вестник“. Принципно стандартът трябва да влезе в сила от септември 2016 година, но изискванията за време за отработване на сигналите от линейките са отложени и ще започнат да действат от 2020 година.

Новият медицински стандарт дава дефиниция кой пациент и кое състояние са спешни, като нуждаещите се от медицинска помощ. Въвежда се така наречения медицински триаж, който представлява сортировка на всички спешни пациенти с три кода - червен за критичните случаи, жълт за нестабилните и зелен за стабилните пациенти. В зависимост от опасността линейките ще трябва да се отзоват на сигналите между 8 минути и два часа, като времето се засича от потвърждаването и поемането на възложеното повикване от мобилен спешен екип, а не от подаването на сигнала.

По-рано тази година Сметната палата излезе с доклад, според който над 200 000 души, живеещи в отдалечени и труднодостъпни райони на страната, чакат за спешна помощ над 30 минути. До подобно забавяне се стига и в София, където спешните екипи са недостатъчно и натоварването е голямо, поради което често няма свободен екип, който да поеме даден адрес.

Закъснения ще се допускат в не повече от 10% от случаите

Новият стандарт предвижда закъснение от заложените интервали в не повече от 10% от случаите, както за линейките, така и в работата на медиците от спешните приемни отделения в болниците.

Диспечерите да отсяват спешността с въпроси като – какво се е случило, колко души са пострадали, възраст на пациента, в съзнание ли е, отговаря ли на побутване, на повикване, движи ли се, диша ли, има ли шум от дишане. Разписано е и при какви обстоятелства може да се използва въздушен транспорт за оказване на медицинска помощ.

Спешно състояние “е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента.

Престоят на мястото на инцидента ще е между 3 и 10 минути. Няма фиксиран срок за транспортиране до болница, като медицинският екип не е длъжен да откара пострадалия до най-близкото лечебно заведение, а може да го транспортира до специализирана и по-добре оборудвана болница, където да му се окаже помощ на по-високо ниво.

Заложени са и изисквания за колко време трябва да бъдат обработени постъпилите пациенти в спешните приемни отделения на болниците. Пациентът може да престои максимум 240 минути в спешното отделение без да е разпределен за прием, изписване, преместване в друга болница. Веднъж постъпил в спешното отделение, пациентът с код червено трябва да бъде поет до една минута, този с код жълто – до 30 минути, а този със зелен код – до 120 минути. Бременните и децата трябва да бъдат обслужени максимум до 10 минути, след постъпването в спешното отделение. Заложени са и срокове за поставянето на кислородни маски за различните групи пациенти, фиксирано е и време от 30 минути за осигуряване на кръв при нужда от кръвопреливане.

Спешен пациент “е всеки, при който е налице спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи или до смърт.

Отпада възможността пациентът да се самоопредели като спешен

С новия стандарт се въвежда ясна дефиниция на спешен пациент и спешно състояние, като отпада съществуващото в сегашния стандарт обществено определение, според което “спешен е всеки пациент, който счита себе си за такъв и е уведомил за това центъра за спешна медицинска помощ и който със специализиран, случаен или собствен транспорт или "на крака" е влязъл през входа на спешното приемно отделение“. Възможността всеки да определи състоянието си като спешно досега спираше лекарите от спешните приемни отделения да връщат хора, чието състояние търпи отлагане на лечението, за да не бъдат обвинени след това в отказана спешна помощ.

Освен това стандартът казва на какви условия трябва да отговарят спешните отделения на лечебните заведения, за да имат съответно най-високото трето ниво на компетентност или по-ниските второ и първо. Стандартът въвежда и изисквания за това колко големи трябва да са различните помещения в спешните отделения като чакалня, регистратура, тоалетна за посетители, помещението за охраната и др.

Полезна ли ви беше тази статия?

Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

Подкрепете ни

Абонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.

Абонамент