"Лицата на завоевателите": планирано посещение на Тръмп на Маунт Ръшмор предизвиква критики

"Лицата на завоевателите": планирано посещение на Тръмп на Маунт Ръшмор предизвиква критики

Намерението на президента на САЩ Доналд Тръмп да постави началото на тазгодишните тържества по случай Деня на независимостта със знаково посещение на Маунт Ръшмор /в чиито скали са изваяни ликовете на четирима американски президенти - бел. ред./, предизвика остри критики от страна на индианците. Те гледат на този паметник като оскверняване на земя, насилствено отнета от тях и използвана за отдаване на почит към лидери, които са били враждебно настроени към коренното население на страната.

Няколко организации, оглавявани от индиански активисти, планират да посрещнат Тръмп с протести на 3 юли, датата, за която е насрочено посещението му. Самата визита е част от така нареченото "завръщане" на предизборната кампания на президента в момент, когато страната се тресе от здравни проблеми, безработица и, в последно време, от социални размирици. Програмата на събитието предвижда над 79-годишния скален монумент, намиращ се в планинския регион Черните хълмове (Блек Хилс), тържествено да прелетят изтребители, след което, за пръв път от 2009 г., ще има и празнична заря.

Това обаче ще се случи на фона на засилени национални дебати на тема расизъм и преосмисляне на символното значение на паметниците по целия свят. Много индиански активисти казват, че паметникът Ръшмор заслужава да бъде заклеймен, както са били заклеймени и много от паметниците на Конфедерацията, които в момента биват събаряни из цялата страна.

"Планината Ръшмор е символ на идеите за превъзходство на бялата раса, на един структурен расизъм, който е все още жив и който определено присъства и в днешното общество", каза Ник Тилсен, представител на сиукското племе оглала и председател на местната правозащитна организация "Ен Ди Ен Колектив". "Несправедливо е съзнателно да крадеш земята на коренното население, а после да изсичаш (в скалите) белите лица на завоевателите, които са извършили геноцид", заяви той.

Макар и някои активисти като Нилсен да искат паметникът да бъде премахнат, а Черните хълмове да бъдат върнати на сиуксите, други призовават за споделяне на икономическите ползи от региона и туристите, които той привлича.

Тръмп винаги е показвал колко е възхитен от Маунт Ръшмор. През 2018 г. губернаторът на Южна Дакота Кристи Ноъм заяви, че той веднъж ѝ бил казал открито, че мечтата му е един ден и неговият лик да бъде изваян в скалите. Впоследствие той се пошегува на предизборен митинг, че заслужава и неговият лик да застане редом до тези на Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Макар че републиканката Ноъм беше тази, която настоя да бъде възстановена традицията със зарята в навечерието на Деня на независимостта, Тръмп се присъедини към нейните усилия и обеща да посети Южна Дакота за тържествата.

Четирите лика, изсечени в планината с динамитни взривове и пневматичен чук, са известни като "храмът на демокрацията". Скулпторът и автор на паметника, Гътсън Борглъм, избира именно тези президенти на САЩ заради ролята им като държавници в четирите основни етапа от развитието на американската държава: при Вашингтон се основава държавата; Джеферсън дава тласък за териториалното ѝ разширение на запад; Линкълн запазва целостта на Съюза и освобождава робите; Рузвелт въвежда индустриални иновации.

Но за много от коренните жители, включително за сиуксите, шайените, омахите, арапахите, кайовите и кайова-апачите, паметникът осквернява Черните хълмове, които за тях са свещени. Местните сиукси наричат този район "Паха Сапа", тоест "сърцето на всичко съществуващо".

В момент, когато в градове навсякъде из САЩ се премахват паметници на Конфедерацията и колониални лидери, консерваторите се опасяват, че паметникът Ръшмор може да е следващият. Тази седмица коментаторът Бен Шапиро заяви, че "пробудилите се идеолози на историческия ревизионизъм" искат да взривят паметника. Ноъм му отговори в Туитър: "Докато аз съм губернатор, никога няма да допусна това да се случи".

Тим Гиаго, журналист и представител на сиукското племе Оглала, заяви, че когато погледне към планината, не вижда на нея четирима велики американски лидери, а четирима бели мъже, които или са правили расистки изказвания, или са инициирали действия, в резултат на които индианците са били прогонени от земята си. И Вашингтон, и Джеферсън са държали роби. Линкълн, макар че оглави премахването на робството, дава разрешение за обесването в Минесота на 38 мъже от Дакота след конфликт с местни бели заселници, при който се стига до насилие. За Рузвелт се твърди, че е произнесъл следната реплика: "Не бих стигнал чак дотам да смятам, че единствените добри индианци, са мъртвите индианци, но все пак вярвам, че девет от десет действително са такива..."

Този паметник винаги е бил нещо като "Тест на Роршах", каза Джон Талиаферо, автор на книгата "Великите бели бащи" (Great White Fathers), разказваща историята на паметника. "Всеки може да отиде там и да погледне нещата от своя си ъгъл", добави той.

Този паметник често пъти е отправна точка на разговори за парадокса на американската демокрация - че република, която пропагандира идеали като свобода, решимост и иновации, е поробвала хора и е прогонвала други от земята им, каза той.

"Щом днес дискутираме каква е американската демокрация, значи планината Ръшмор изпълнява своето предназначение, защото този разговор продължава да се води там", заяви Талиаферо. "Крехка ли е тя? Даденост ли е? Пропуква ли се?"

Паметникът е замислен през 20-те години като притегателно място за туристи, увлечени от тогавашната нова мода на пътешествия с автомобил. Историкът от Южна Дакота Доун Робинсън убедил Борглъм, един от най-добрите скулптори на своето време, да се откаже от работата си по създаването на паметник на Конфедерацията в Каменната планина (Стоун Маунтън) в Джорджия, който щял да включва изображения на Робърт Лий, Джеферсън Дейвис и Стоунуол Джаксън.

Борглъм е бил член на Ку Клукс Клан, според Том Грифит, изследовател на историята на планината Ръшмор и писател. Борглъм се присъединява към Клана, за да събере пари за мемориала на Конфедерацията, тоест според Грифит принадлежността му към него се дължала по-скоро на прагматични, отколкото на идейни подбуди. Той изоставя този проект и прекарва години в Южна Дакота, докато не завършва планината Ръшмор.

Индиански активисти отдавна организират протести на това място, за да привлекат внимание към историята на Черните хълмове, които са им отнети въпреки договорите със САЩ за защита на земята. Това лято се навършват точно 50 години, откакто група активисти, свързани с организация на име "Обединени индианци", се изкачват върху монумента и го окупират.

Куана Брайтман, който днес е начело на "Обединени индианци", заяви, че действията на активистите от 70-те години са били вдъхновени от движението за граждански права през 60-те. Той се надява от движението "Животът на чернокожите има значение" да произлезе и подобно движение на индианците.

"Това, което хората откриват тук, е историята на Америка, но тя има много измерения, тя е сложна", каза Грифит. "Важно е да се разбере, че хората просто са действали така, както са смятали за правилно към онзи момент", добави той.

Засега няма коментар от Белия дом на критиките относно планираното президентско посещение.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?