Лице в лице с Осама

Пакистанският журналист Рахимула Юсуфзаи е може би единственият журналист, който се е виждал на четири очи с Осама Бин Ладен и мула Омар. В статията си във в. Гардиън той описва срещите си с тях.

Хартията бавно се изплъзваше от факса в офиса на телевизията Ал-Джазера. Светът, който вече очаква война, затаи дъх преди да го прочете. Подписан от Осама Бин Ладен, текстът беше боен призив от най-търсения човек от ФБР, който се обръща към "скъпите ни братя", които трябва да "триумфират над силите на неверниците и тиранията и да унищожат новия еврейско-християнски кръстоносен поход на земята на Пакистан и Афганистан." По всичко личеше, че Бин Ладен се готви за война.

Никога няма да узнаем дали този факс действително е излязъл под неговото перо. Но от срещите и телефонните ми разговори с него през последните години ми се струва, че съм доловил доста неща от него.

Изминаха три години от деня, в който ми се обадиха в Пешавар да ме извикат в южен Афганистан. Тъй като на границата нямаше да ни пуснат, ислямистката крайна групировка, която организираше срещата, ни прекара тайно. Чакахме три дни, докато накрая, на 25 май 1998 се срещнахме с Бин Ладен - човек, който говореше кротко и поглъщаше огромни количества вода. Проблеми с бъбреците, както се разбра по-късно.

Той ме беше извикал, за да обяви своя Международен ислямски фронт за свещена война срещу САЩ и Израел. Но Бин Ладен срещна яростния отпор на талибаните. Мула Омар гневно настояваше, че трябва да има само един духовен водач в Афганистан - и той да бъде или Бин Ладен, или самият той.

Бин Ладен поднесе извиненията си. Следващата ни среща, която беше интервю на четири очи, се състоя на 23 декември същата година. Преди това, в деня на американското нападение през август в отговор на бомбените атентати срещу американските посолства в Африка, египетският водач на джихад д-р Айман Ал Завахири ми се обади в офиса. Каза ми, че Бин Ладен седял до него и искал да подчертае, че няма нищо общо с атентатите, въпреки че е доволен от тях. Час след американското нападение Ал-Завахири отново се обади: и двамата били оцелели след нападението над лагера на Бин Ладен и са готови за война.

При втората ми среща Бин Ладен изглеждаше различно от вече изградената ми представа. Той беше учтив, тих, спокоен, възпитан, даже срамежлив. След като направих няколко снимки, той ме помоли да спра. Много силно впечатление ми направиха ръцете му - меки и гладки - ръце на богаташ, който никога не е подхващал физическа работа.

В продължение на четири часа говорехме и пиехме чай. Той деликатно отрече участието си в нападенията над американските посолства, но в същото време не скри радостта си от случилото се. Приех това като косвено признание. Каза ми, че не е негова работа да организира подобни нападения. Неговата работа била да разпространява истината за несправедливото отношение на Америка към мюсюлманите. В този смисъл бил щастлив, че думите и посланията му били чути. Сега със сигурност би казал същото за 11 септември. Но дори и да иска да го обяви по световните медии, не би могъл. Това би разгневило талибаните, а той просто не може без тяхната подкрепа.

На тази среща говорехме и за това за какво се бори и какво мрази. Първо, каза ми, той се противопоставя на американците заради военното им присъствие в Саудитска Арабия. Близостта им до Мека била провокация към целия мюсюлмански свят. Каза още, че е обявил свещена война на САЩ и Израел, защото смятал, че израелците убивали палестинците с американски пари и американско оръжие.

Направи ми впечатление, че не спомена нищо за американската идея за свобода, за спазване на човешките права и икономическия просперитет. Най-голямата заплаха за исляма, според него, се криела в американската външна политика.

Днес талибаните рискуват държавата си заради подкрепата си към един човек. А това ще предизвика напрежение върху основната политическа връзка в Афганистан - тази между Бин Ладен и религиозния водач на талибаните мула Омар.

За първи път срещнах Омар в Кандахар през март 1955. Изглеждаше напълно обикновен човек, селски проповедник: едър, не особено ясен и открит, по-скоро свит човек, който сякаш не знае и не се интересува много от света. Дясното му око беше засегнато от съветски шрапнел.

За първи път се среща с Бин Ладен през 1996. Саудитецът вече бил известен с финансовата си помощ за ранени от руснаците афганистанци. В началото се породило взаимно съмнение, но в крайна сметка талибанецът позволява на Бин Ладен да остане. Не вярвам, обаче, че те някога са били близки приятели. Носят се слухове, че мула Омар е женен за една от сестрите или дъщерите на Бин Ладен. Или обратното. Но няма и доказателства за това.

На мула Омар по-скоро ще му олекне, ако Бин Ладен напусне Афганистан, но талибанците вече са дали дума и те няма да я нарушат. Така че той се оказва в ситуация на балансьор между нуждата да спаси страната си и нуждата да се спази талибанската традиция да бъдеш добър домакин на толкова високопоставен гост. А и Бин Ладен, разбира се, няма къде да отиде.

Това, което и двамата споделят, е пълната убеденост, че Аллах е зад тях и ще ги подкрепя, без значение колко велика е силата, която ще ги нападне.

Не съм говорил с нито един от тях след 11 септември, но няколко пъти се чувах с високопоставени талибански представители. Съмнявам се в твърденията им, че 300 000 души са се записали като доброволци. Те ще имат затруднението да убедят напълно изтощения си народ, че ще трябва да се бият в една нова война. От друга страна, една американско нападение би било огромна провокация срещу афганистанците, и би могло да мотивира даже тези, които иначе не биха подкрепили това водачество.

Афганистан очаква война.