Лицемерното управление на парите за здраве ражда “горещи картофи по студиата“

През есента на 2010 година, в разгара на лекарските протести, премиерът Бойко Борисов обяви, че с пари от здравни вноски са плащани пенсии и обеща, че занапред това повече няма да се случва. Няколко дни по-късно държавата сложи ръка на резерва на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от 1.4 млрд. лева. Така парите от вноските на хората, трупани в продължение на десет години, станаха част от фискалния резерв.

Сега, когато темата с топящия се фискален резерв е на дневен ред, Борисов отново се оправда, че в условия на криза с парите от фискалния резерв се плащат увеличените от правителството на тройната коалиция пенсии.

Резервът на НЗОК бе одържавен, а както става ясно в последните седмици - и похарчен, а в същото време държавата постоянно прехвърля към НЗОК нови и нови отговорности. НЗОК поема все повече и повече разходи с все същия размер на здравната вноска, а на всичкото отгоре “спонсорира“ държавата в лицето на Министерството на здравеопазването.

От две години стотици милиони от здравни вноски отиват като трансфер в бюджета на здравното министерство за дейности за неосигурени пациенти по идея на финансовия министър Симеон Дянков. Причината е, че държавата не намира достатъчно пари за здравните дейности, които е длъжна да финансира. След множеството сложни финансови еквилибристики накрая се губи сметката кой колко и за какво е похарчил от данъците и вноските на осигуряващите се. От тази година на касата бе вменено да плаща редица лекарства, за които отсега е ясно, че парите няма да стигнат.

А най-новата отговорност на НЗОК ще бъде да плаща за лечението на деца в чужбина или поне такова предложение огласи премиерът Бойко Борисов. Той заяви, че е “на наша страна“ и е против въведения от правителството му лимит от 180 000 лева за лечение на дете през специализирания фонд.

Шизофренната ситуация бе особено фрапираща миналата седмица, когато министър Симеон Дянков заяви, че лимитът няма да бъде премахнат, защото е нормално да го има, докато премиерът Бойко Борисов си правеше PR, дарявайки част от върнатите чиновнически бонуси на болно момче. Въпреки това Борисов обвини здравния министър Стефан Константинов, че "търпи този горещ картоф да обикаля студиата".

Според премиера “нищо не налага да има специален фонд, който да разпределя парите за нуждаещи се, при положение, че здравната каса осигурява плащанията и не би трябвало да има разлика между операция на апандисит или на костен мозък“.

Мотивите пациентски и дарителски организации да искат НЗОК да плаща лечението на деца е, че това е официалният здравноосигурителен фонд у нас и той има много по-голяма тежест при договарянето с чужди клиники. Всъщност ясният механизъм, по който НЗОК покрива различни дейности, е причина пациентите да искат именно тя да покрива лекарствата и терапиите им, въпреки всички критики към нея. Има логика НЗОК да плаща и за лечението на деца, но тя не разполага с достатъчно средства, за да покрива лечението на всички кандидатстващи и за разлика от фонда, не може да набира дарения. А и съдейки от досегашната практика по прехвърлянето на една или друга дейност от едно място на друго, вероятността да се създаде нов “горещ картоф“ е голяма.

През 2011 година фондът за лечение на деца е платил 8.8 млн. лева, от които малко над 1.4 млн. лева са от дарения. Събраните дарения са изключително малко на фона на предишни години и то като се има предвид, че 1.2 млн. лева дойдоха от партийната субсидия на ГЕРБ (отделен е въпросът, че с този благотворителен жест управляващите се опитаха да запушат скандала с отиващите при тях държавни пари, които се полагат на независими депутати).

Фондът е платил за лечението на 387 деца.

За сравнение, през 2011 година НЗОК е издала 76 разрешения за планово лечение в чужбина и е платила за 218 случая на ползвана медицинска помощ в страна-членка на ЕС. За миналата година бюджетът на НЗОК по това перо е бил 20 млн. лева, а тази година е 37 млн. лева.

По принцип и НЗОК, и фондът издават предварително разрешение кой може да отиде да се лекува в чужбина. Решението обикновено зависи от това дали у нас може да бъде предложено лечение или не. И към двете институции обаче през годините е имало критики за откази на лечение с цел икономии, както и за мудна обработка на документите.

Факт е обаче, че лимитът във фонда за лечение на деца бе сложен чак когато по мнението на различни обществени организации той заработи и започна да изпраща повече деца в чужбина. Освен това НЗОК плаща само за медицински дейности, но не и за престоя на семействата на болните деца в чужбина, докато в определени случаи фондът покрива и тези разходи. Друга разлика е, че като страна членка на ЕС нашият здравноосигурителен фонд покрива лечението само в рамките на ЕС и Европейското икономическо пространство. Докато фондът е изпращал деца за лечение в Турция и Израел, например.

Дори тези подробности да бъдат изчистени с бъдещи законодателни инициативи, това няма да промени факта, че основният проблем е недостигът на средства. Затова и фондът бе създаден да функционира така, че да набира и дарения и в обществения му съвет има представители на дарителски организации, тъй като от самото начало бе ясно, че колкото и средства да отпусне държавата, те никога няма да бъдат достатъчни. Целта бе с общи усилия да се помогне на възможно най-много деца.

Това, което винаги са искали и пациентски, и дарителски организации, обаче е било да има ясни правила и отговорности, а не променящи се според конюнктурата законодателни инициативи. Затова и въведеният лимит предизвика толкова силни обществени реакции.

Здравеопазването е една от най-скъпите дейности навсякъде по света, затова и средствата, които се събират от вноски и се отделят от правителствата навсякъде в ЕС са значително по-високи отколкото у нас. И никой у нас не оспорва огромните суми, които се събират, за да бъдат изпратени хората на лечение в чужбина. Никой не обвинява чуждите лекари, че получават големи заплати и правят непосилни за джоба на “бедния българин“ операции. Там обаче всичко е регламентирано, а пациентът не плаща къде полулегално, къде директно под масата една или друга сума.

В тези държави е невъзможно парите от здравни вноски да бъдат одържавени и похарчени за пенсии или пък въведен лимит да се компенсира с дарение от партийна субсидия.

Вместо да внесе повече ред в системата обаче ГЕРБ направи харченето на парите в системата по-непрозрачно от всякога, а пожарите се гасят, когато “горещите картофи започнат да обикалят по студиата“.