Литва напусна групата "17+1" за сътрудничество на Китай с Източна Европа

Габриелиус Ландсбергис. Сн. Външно министерство на Литва

Литва напусна групата за сътрудничество с Китай "17+1", призовавайки и другите европейски страни да направят това, заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис пред онлайн изданието "Политико". Групата е съставена от държавите от Централна и Източна Европа (ЕС) и Китай.

Такова нещо като "17+1" вече не съществува, доколкото там Литва вече отсъства, посочва министърът в имейл до изданието. Според него останалите страни членки на ЕС също трябва да напуснат инициативата, създадена от Китай преди десетилетие да ангажира страните от Централна и Източна Европа, повечето от които са от бившия Съветски блок.

"От наша гледна точка, Европейският съюз трябва да премине от разделящия формат "16+1" към по-обединяващия и следователно, по-ефективен формат "27+1", посочва Ландсбергис и допълва:

"ЕС е по-силен, когато всички 27 страни членки действат заедно, в единодействие с институциите на ЕС".

"Единството е от ключово значение за успеха в отношенията на ЕС с външни партньори. Отношенията с Китай не трябва да бъдат изключение", изтъква Ландсбергис.

Говорител на китайската мисия в ЕС посочва, че Китай "не е запознат" с решението на Литва.

"Механизмът за сътрудничество Китай-ЦИЕ (страни от Централна и Източна Европа) е механизъм за междурегионално сътрудничество, съвместно иницииран от Китай и държавите от Централна и Източна Европа. Той отговаря на желанието на всички страни да търсят развитие заедно", допълват от мисията.

"Вместо да бъде доминиран от Китай, механизмът включва всички страни в сътрудничество, основано на доброволен принцип, обширни консултации, съвместен принос, откритост и приобщаване", посочва още китайската мисия в ЕС.

И допълва, че това сътрудничество е било много плодотворно, донесло е осезаеми ползи за участващите в него страни.

Оттеглянето на Литва е последната индикация за все по- нестабилните отношения между Китай и ЕС, отбелязва "Политико".

В четвъртък Европейският парламент гласува с огромно мнозинство да бъде замразен процесът по ратификация на инвестиционния пакт ЕС-Китай, ако Пекин не вдигне санкциите срещу европейски политици, които наложи след като 27-те страни от ЕС санкционираха китайски официални лица заради преследването и интернирането на мюсюлманските уйгури в провинцията Синдзян.

Китай хвърля вината върху ЕС за влошените отношения. ЕС трябва да се съсредоточи "по-малко върху емоционални изблици и повече върху рационалното мислене", заяви говорител на китайското външно министерство в петък.

Признаци за намаляващ интерес към голямата стратегия на Китай в Източна Европа се появяват в последните месеци, след като някои от членовете на ЕС от формата "17+1" отхвърлиха поканата на Пекин към техните лидери да присъстват на среща на върха с президента Си Дзинпин.

След напускането на Литва в групата остават още 11 държави от ЕС: България, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Междувременно Китай се стреми да ангажира останалите пет страни в инициативата - Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора и Сърбия, като им отпуска безплатни коронавирусни ваксини и им изпраща маски и други консумативи за борба с коронавируса.

Форматът на сътрудничества на Китай с Балтийските републики и страните от Източна и Централна Европа съществува от 2012 г. Целта му е разширяване на инвестициите и търговията, но също така развитие на крупни инфраструктурни проекти, свързани с глобалната инициатива на Китай "Един пояс, един път", известен още като "Новия път на коприната". Китай възнамерява да вложи милиарди в този мащабен инфраструктурен проект за развитие на летища, пристанища, автомагистрали, железопътни и телекомуникационни мрежи. В резултат на това трябва да се появят нови икономически и търговски пътища от Китай към ЕС, Африка и Южна Америка, а също така съвременни търговски маршрути в самия азиатски регион.

САЩ, Австралия и страни от ЕС са критични към формата "17+1" поради липсата на прозрачност и несправедливите, според тях, условия за конкуренция. Другият проблем е рискът от по-нататъшно засилване на геополитическото влияние на Китай.

През април Австралия напусна инициативата.

Споделяне

Още от Свят

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?