Лобистки текстове оцеляха и в най-новия вариант на Закона за горите

Зад поправката прозират интереси на Емил Димитров и инвеститори в биомаса

Емил Димитров, БГНЕС

В най-новия вариант на ГЕРБ на Закона за горите все пак оцеляха лобистки текстове, за които дърводобивният сектор сигнализира още миналата година. Но докато общественото внимание бе изцяло фокусирано върху поправките, облекчаващи строителството на ски зони и в крайна сметка те отпаднаха, но други спорни клаузи минаха между капките.

Текстът отново е свързан с депутата от ГЕРБ и зам.-председател на замеделската комисия Емил Димитров, който в момента е разследван за конфликт на интереси от ресорната комисия.

В преработения Закон за горите, минал на първо четене в комисията миналата седмица, остава промяната в чл. 165, която дава право на държавните горски стопанства “да добиват дървесина в размер на до 25% от годишното ползване за съответното териториално поделение – след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице” (в първия вариант на текста обеми въобще не бяха фиксирани, а в гласувания от парламента процентите бяха 30).

Текстът е внесен от Емил Димитров и шефката на земеделската комисия Десислава Танева (ГЕРБ) и още в края на миналата година бе остро разкритикуван от фирми от дърводобивния бранш, тъй като сега само те имат право да добиват дървесина в държавните гори след тръжни процедури. Оттук нататък, освен като възложител, държавата влиза в ролята и на изпълнител, търговец и конкурент на частния сектор, който би бил смазан при това положение. От бранша заподозряха, че зад поправката стоят интересите на инвеститори в биомаса, тъй като, ако всички инвестиционни намерения за централи бъдат реализирани, недостигът на дървесина ще стане реален.

Интересите на инвеститори в биомаса прозират зад поправката

Случайно или не, един от най-големите проекти за електроцентрала, работеща на биомаса, е в Етрополе. Етрополският ловен участък “Елен” се държи на концесия от “Фабрика Медикет”, която бе на Емил Димитров до влизането му в парламента през 2009 г. Дяловете си той продава на майка си – Елеонора Димитрова.

Проектът за централа на биомаса в Етрополе на холандската компания “Грийн форест проджект” е представен в общината от самия Емил Димитров. "Ще изграждаме инсталация, с която се прави ток. От дърво, само от дърво. От местна суровина при преработка на дървесината и от отпадна биомаса", се казва в изявление на Димитров от 21 март 2011 г., качено на сайта на община Етрополе.

Капацитетът на централата е за 5 MW електрическа енергия и 7 MW топлинна енергия. Експерти казват, че годишното потребление на дървесина за такава мощност е около 40 хиляди тона. Тя може да се захранва както с дървесен чипс, остатъчен продукт на дървопреботвателната и мебелната промишленост, така и от необработена дървесина от едрия добив.

Красимир Бахчовански, представител на “Грийн форест проджект”, обясни пред Mediapool, че инсталацията ще използва чипс. “Ние с дървета не се занимаваме”, уточни той. Компанията има сключени договори за доставка на суровината както от местни производители, така и за внос, каза още Бахчовански. Цената на дървесния чипс – 72 лв. за тон, обаче е 30% по-висока от тази на необработените трупи и сред бранша се засилват подозренията, че добивът на цялото етрополско стопанство ще отива именно за централата, за която Емил Димитров е лобирал.

Тези 25% добив на самите стопанства, не са случайни. Не случайно ги заложиха в закона”, коментира пред Mediapool Антоний Стефанов от БУЛПРОФОР, браншово сдружение на горските предприемачи и на лесовъдите. “Тези 25% са за добива на цялото държавно горско предприятие (Етрополе е в обхвата на Югозападното горско предприятие), но нали се сещате, че те могат да дойдат от 100-процентовия добив на едно от стопанствата. Една договорка с директора е достатъчна и снабдяването на тази електроцентрала е уредено”, каза Стефанов.

Той обръща внимание на една любопитна подробност. Със заповед на земеделския министър Мирослав Найденов от преди два месеца към Държавно горското стопанство (ДГС) "Етрополе" са присъединени ДГС "Черни вит" и ДГС "Тетевен". Последните две са в обхвата на съвсем различно Държавно горско предприятие, контролът в тях се осъществява от регионалната инспекция по горите в Ловеч, докато този в Етрополе – от регионалната инспекция в София. Това прекрачване на общински, дори областни граници, бе определено от БУЛПРОФОР в становище до парламента като заобикаляне на закона и обслужване на лобистки интереси.

Мотивите на чиновниците пък са, че така се балансират ресурсите в предприятията, някои от които са по-бедни от други.

Текстът за собствения добив на горските стопанства не само остана в преработения Закон за горите, но и бе одобрен на първо четене в парламентарната земеделска комисия миналата седмица. Гласуването мина без почти никакви дебати. От дърводобивния бранш коментираха, че вече нямат сили да се противопоставят.

Миналата година имаше протести на фирми от сектора заради Закона за горите, а в резултат във всяка една от тях е пристигнала икономическа полиция и е изискала документацията за 10 години назад, каза Антоний Стефанов.

Номерата, които не минаха

Ако прекият интерес на Емил Димитров от текста за собственият добив на горските стопанства е по-трудно доказуем, то някои от отпадналите поправки в Закона за горите го вкарваха в сериозен и очевиден конфликт на интереси.

Най-арогантната от тях, противоречаща и на Конституцията, Димитров оттегли сам. Предложението му бе държавата да може да строи ловни съоръжения (бараки за ловците, хранилки и водопоища за животните) върху частни гори, без да пита собствениците за разрешение. Това щеше да се случва, ако из тях броди дивеч, отглеждан от държавните ловни стопанства. Досега законът изрично предвиждаше да се сключва договор с частните собственици, преди да се строи. Така се появи съвсем реалната хипотеза държавата да ползва безвъзмездно част от горите на частниците, след като няма да е длъжна да ги информира и да сключва договори с тях.

"Колеги, имам предложение по този параграф 49, но ще го оттегля, тъй като след консултация с юристи стигнахме до извода, че може да има частична колизия с Конституцията, нещо, което не мога да си позволя, затова оттеглям предложението си", заяви депутатът Емил Димитров преди финалното гласуване на закона за горите на 13 юни.

Последвалите екопротести доведоха до президентско вето и настояване на премиера да бъдат преразгледани текстовете, по които няма съгласие между управляващи и инвеститори, от една страна, и природозащитници и граждани, от друга.

При преработката отпадна друга корекция, поръчана от Димитров. С нея се променяше текстът от закона за лова, който се отнася до парите от концесии на държавни дивечовъдни участъци. Според сега действащия регламент тези средства отиват в държавните горски предприятия и се изразходват за подпомагане на дивечовъдни участъци, които не са отдадени на концесия - публични или пък с изтекла концесия. Според предложението – еднолична инициатива на Димитров, парите ще отиват във всички държавни дивечовъдни участъци - т.е. дори и в тези, отдадени на концесия. Това е все едно хазяинът да връща парите за наем на наемателя, направи сравнение   бившият зам.-министър на земеделието Георги Костов в интервю пред Mediapool  . “Емил Димитров е един от най-големите концесионери (на “Елен” край Етрополе и “Шерба” край Горен чифлик), а таксите, които плаща годишно, са около 600 хиляди, изчисли Костов.

Наскоро Емил Димитров отново се оказа главно действащо лице на поредна поправка, този път в закона за тютюна. Той предложи да се забрани търговията с т.нар. цигарени гилзи – свита хартия с филтър, която се пълни с рязан тютюн. Въпреки обясненията на митниците за проблеми с контрабандата на тютюн логично се появиха и подозренията, че поправката обслужва "Булгартабак" и неговите дистрибутори. А един от най-мощните сред тях е фирма "Симеон 2", чийто собственик Димитров беше преди да влезе в парламента и която той прехвърли на майка си.

Според закона за конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес, както и да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции. По закон "лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес".

А частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес