Лондон – седмица на унижения и въпроси без отговори

Размириците в най-големите британски градове не са причинени от нищета, не са свързани с политиката на строги бюджетни ограничения заради икономическата криза, не са на междурасова основа, нито имат някакъв политически подтекст. Това мнение преобладава в повечето британски вестници, които са единодушни и за това, че полицията трябва да бъде по-твърда и да приложи сила срещу участниците в безредиците.

За тръпка и нови маратонки

Интифадата на нисшите класи, както някой нарече събитията, поражда патетични сравнения с бунтовете в арабския свят, пише "Файненшъл таймс" под заглавие "Седмица на унижения за Лондон". Вестникът обаче отбелязва, че младежите в Египет и Тунис имаше какво да губят при протестите - живота си, имаше и какво да спечелят - демокрация и справедливост. Докато "нашите млади хора нямат нито какво да губят, нито какво да печелят освен тръпката и нови маратонки. Те само потвърждават по най-позорния възможен начин собствената си деградация".

Междувременно обществото, тоест ние, пише по-нататък вестникът, изоставихме добродетелите, възприемайки морала на безразличието, маскиран като либерализъм. Заменихме взаимоотношенията със социални придобивки, любовта с права, а топлите човешки отношения на реалните общности със стерилни процеси в обществените отношения.

След като полицията потуши бунтовете, ще имаме много повече работа от метенето на изпочупените стъкла, заключава "Файненшъл таймс".

Великобритания преживя своята "Катрина", обобщава вестник "Индипендънт" в редакционна статия . Валикобритания бе потопена в кошмар. Някои райони на най-големите ни градове, и особено Лондон, станаха свидетели на ужасяващо потъпкване на реда и законността. Уличните погроми, палежите на сгради и автомобили, плячкосването на магазини и стълкновенията всяха траен страх и тревога. Обстановката започва да прилича на урагана "Катрина" за правителството. Републиканското управление на Джордж Буш изглеждаше безпомощно, когато през 2005 г. ураганът скъса дигите и заля Ню Орлеанс. Същото може да се каже сега за британската управляваща коалиция, допълва вестникът.

Сменящите се едно след друго британски правителства не ремонтираха социалните диги, призвани да пазят обществото от агресията и в последните дни дигите се скъсаха, пише "Индипендънт".

Класата на лумпените

Видимо бунтовете нямат политически подтекст и не са централизирано организирани, продължава въстникът. Тове не е реакция на мерките за строги икономии, не става дума и за междурасови стълкновения – сред погромаджиите има хора с всякакъв цвят на кожата. Ставащото според "Индипендънт" трябва да се тълкува като изразходване на енергия от класата на лумпените.

Много от тези безработни и необразовани хора не се причисляват към някакви етнически или местни общности. Те са се обединили в паралелни съобщества, за които са характерни шокираща аморалност и имунитет към чувството за срам. Поколения политици и чиновници правеха прекалено малко за интеграцията на такива хора в нормалното общество, заключава вестникът.

В тази криза градовете ни се нуждаят от местни лидери с реална власт. Вакуумът във властта на равнищата под централизирана държава изправя полицията пред непосилната задача сама да гарантира реда, отбеляза от своя страна в. "Гардиън".

За да разберем причините за тези безредици, трябва да приемем, че полицията е отстъпила контрола на улиците на престъпниците още преди десетилетия, добавя "Дейли телеграф".

Великобритания отдавна страда от широкоразпространеното антисоциално и престъпно поведение на млади и често безработни хора, пише американският "Ню Йорк таймс". Нападенията и вандализмът на младежките банди тровят живота на милиони. Те са признак за упадъка на цели селища и райони в големите градове, гласеше правителствен доклад от 2010 г., изготвен след няколко смъртни случая, свързани с подобни банди, припомня вестникът.

Политиците от ляво и дясно, полицията, както и повечето местни жители в районите на насилието, почти единодушно описват сегашните размирици като криминални и анархистки, без намек за антиправителствено послание или за недоволство от мерките строги икономии, които станаха причина за голяма част от бурните протести в други европейски страни. Безредиците обаче отразяват и отчуждението и недоволството на много младежи във Великобритания, където един милион души на възраст между 16 и 24 години са без работа - най-големият брой от дълбоката рецесия в средата на 80-те години на 20-ти век, отбелязва нюйоркският вестник.

"Уолстрийт джърнъл" също смята, че причина за безредиците не са нищетата и бюджетните съкращения. Британските бедни имат достъп до щедри социални помощи, а подпалвачите на автомобили не приличат на хора, раздразнени от намаляване на работното време на обществената библиотека, пише вестникът. Според него е удивително, че такива изблици на насилие стават рядко: във Великобритания търпят или смятат за неизбежни маса дребни престъпления, обяснявайки ги със социални причини. Като при това виновниците за тях не са нито гладуващи, нито даже комунисти от типа на гръцките, а обикновени хулигани, пише изданието.

Единодушно в подкрепа на по-твърди мерки

Основните британски вестници са общо взето единодушни в необходимостта от прилагане на по-твърди мерки. Правителството трябва да направи необходимото, за да възвърне контрола си над британските улици, пише "Файненшъл таймс" в редакционна статия със заглавие "Седмицата на унижението на Лондон". Младежите, ограбвали магазини в търсене на телевизори с плосък екран и маратонки, много добре знаеха какво правят. Камерън е прав, че който е достатъчно възрастен да извършва такива престъпления, е достатъчно възрастен и да понесе и удара на закона с пълната му сила, допълва вестникът.

Ще отвърнем на огъня с огън, цитира в. "Индипендънт" изявление на полицията и съобщава, че премиерът Дейвид Камерън и шефът на лондонската полиция са предприели бездпрецедентна стъпка, упълномощавайки въоръжените полицаи да използват гумени куршуми, за да спират грабителите и размирниците.

Правителството обсъжда и евентуална употребата в бъдеще на сълзотворен газ и водни оръдия за прекратяване на безредици - ход, който ще сложи край на 180-годишна традиция за "минимум сила" в политиката за поддържане на реда във Великобритания, подчертава "Индипендънт".

За да обуздае безобразното насилие, полицията трябва да приложи всички средства, с които разполага, пише "Таймс", според който м последните дни е изглеждало сякаш полицията се бои от собствената си мощ.

Рискът от съдебни претенции е съществено бреме за полицаите, но мнозинството от населението даде съгласието си полицията да възстанови монопола си върху използването на сила. И нека полицаите да действат без колебания, призовава "Таймс".

Полицията покрива щетите

Размириците във взелата строги мерки за икономии Великобритания ще струват десетки милиони лири на застрахователите и на полицията, което ще рече на държавата, а оттам - на данъкоплатците, отбелязва френският в. "Фигаро". При бунтове във Великобритания полицията покрива щетите - това гласи закон отпреди 125 години, който на практика държи полицията отговорна за щетите върху имущество при вълнения, тъй като не е изпълнила дълга си да поддържа реда и да гарантира спазването на закона. Това означава, че държавата ще трябва да се бръкне, за да плати част от сметката за пораженията от безредиците в Лондон и другите големи британски градове. На фона на суровите оздравителни мерки новината за размера на щетите никак не е добра, допълва всекидневникът.