Лоша е идеята да се вади фискалният резерв от БНБ

Идеята на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков част от фискалния резерв да се извади от БНБ и да се вложи в търговски банки за по-голям доход от лихви, срещна преобладаващо негативна реакция сред икономисти и политици.

Предложението е частта от резерва над минималното му равнище, заложено в бюджета, да бъде депозирана в търговски банки срещу 8-10 пъти по-висока лихва, отколкото в БНБ.

В момента фискалният резерв е около 8 млрд. лв., а в бюджета за тази година е посочено минимално равнище от 6.3 млрд. лв. Лихвата в БНБ е 0.2-05%, докато в търговските банки може да е 5.0-6.0%, аргументира се министърът.

Прозира отчаяното желание на министъра да намери допълнителни приходи в бюджета за догодина, който ще бъде изключително тежък, смятат икономисти. Те обаче посочиха, че минусите от изваждането на част от фискалния резерв от БНБ са значително по-големи, отколкото ползите, които биха се получили от по-високата лихва.

Спасяване на закъсали банки?

В същото време плъзнаха подозрения, че целта на операцията е спасяването на определени закъсали банки.

Премиерът Бойко Борисов защити принципно идеята на министъра си, но направи уговорката, че тя ще се обсъжда и "когато му дойде времето, МС ще решава".

"Ако се реши част от фискалния резерв да се държи в търговски банки, те ще бъдат избрани открито с конкурс при ясни правила", увери премиерът.

Опит за "активно" управление на резерва имаше по времето на Милен Велчев като финансов министър. "Още през 2001 г. бе заявено желание за това, а година по-късно със законова промяна бе дадено правото на министъра да предприема операции с резерва. Впрочем такава бе направена с около 200 млн. лв., но МВФ, с което имахме активни отношения по това време, поиска резервът да бъде прибран обратно в БНБ", си спомни във вторник Пламен Орешарски, който наследи на поста Милен Велчев през 2005 г.

"Фискалните резерви са част от общите валутни резерви на страната и като такива са гаранция за гладкото функциониране на валутния борд", каза още Орешарски. "Игра с тези резерви не е много препоръчителна от гледна точка на евентуална загуба на доверие както на външната публика, така и на вътрешната, и много неприятните емоции, които следват, когато се наруши доверието”, посочи още той.

Костов: Ще се ограничи маневреността на кабинета в тежки моменти

Бившият премиер и лидер на ДСБ Иван Костов заяви във вторник, че реализирането на подобна идея ще повлияе лошо на стабилността на страната и ще ограничи възможностите на правителството да реагира при сериозни предизвикателства. Той даде пример с евентуално изпадане на търговска банка в тежко положение, както това стана в много страни в Западна Европа, и необходимостта тогава тя да бъде спасявана по някакъв начин.

Костов посочи, че ролята на резерва е да гарантира стабилността на цялата страна, а не да носи приходи от депозити. Аргументът, че фискалният резерв не носи добри лихви пък е въпрос на неговото управление от Министерството на финансите.

"Дали има някакви идеи някой да се облагодетелства, ако тръгнат да реализират тази странна идея, ще се види. Доброжелателно тълкувам, че Дянков действително има изключително тежки проблеми и търси всякакви спасителни идеи за приходите. Така съм склонен да възприемам неговото поведение като на човек, който действително, намирайки се в изключително сложна, трудна ситуация се опитва да намери изход", коментира Костов.

По думите му е налице много тежка бюджетна криза и това налага икономии навсякъде. Той припомни, че преди месеци Синята коалиция поиска актуализация на бюджета, която обаче не бе приета.

"ГЕРБ нямаха възможност да извършат тази наистина много сложна бюджетна политика с актуализацията. Не можаха да го направят, не можаха да се организират и действат по този начин, за който предупредихме, че ще доведе до недостиг на пари в ключови сектори. Сега вече навсякъде започват да се чуват включително и много екстравагантни идеи за търсене на средства", посочи Костов.

Той каза още, че при актуализация на бюджета жизнено важните сфери, където има изключително отговорни задължения на държавата като здравето на хората, образованието, сигурността, могат да бъдат запазени и да бъдат намалени други разходи. Няма актуализация на бюджета и се подхожда по друг начин. Повсеместно намаляване на всички бюджети. Така на практика на всички бюджетни сектори се намаляват разходите равномерно, което изправя някои до стената", посочи Костов.

"Вместо да се търсят трескаво приходи, да се свият още разходите"

Ако пари от фискалния резерв се извадят от БНБ, ще е лош сигнал към външните анализатори, които следят състоянието му. Това ще повлече след себе си недоверие и от страна на инвеститорите и поскъпване на външните ресурси, коментира за Mediapool старши икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов.

Според него не е задължително депозираните в БНБ пари от резерва да носят само много ниска лихва. "Парите са сложени в разплащателни сметки, по които лихвите са действително от порядъка на 0.5%. Но МФ би могло да поиска те да бъдат инвестирани в по-доходни книжа", каза той.

В предните години проблемът с излишъка е бил как да бъде харчен, а не как от него да се извадят по-високи доходи, обясни икономистът. А и лихвените проценти бяха по-големи, включително и по разплащателните сметки, припомни той.

"Ясно е, че Дянков е изправен между чука и наковалнята. От едната страна той има ограничение в приходите за следващата година, от другата са министрите, които искат одобрение на неизпълними разходи", каза Ангелов.

Той посочи, че ако толкова се налага да се търсят още около стотина милиона лева приходи, по-добре това да стане с вдигане на акцизите на горива и алкохола, а не с депозиране на 2 млрд. лв. в търговски банки, които да донесат същата лихва, но с по-голям риск.

По-добре е обаче не да се търсят още приходи за сметка на данъкоплатците, а да се свият разходите за догодина. "В страната има 600 ведомства, със съмнителна полза за хората. Ако сред тях се направят реални и смислени съкращения, и бюрокрацията ще усети тежестта на кризата, а не само частният бизнес и работниците", заяви икономистът.

Според него е по-добре, вместо да се занимава с финансови операции, правителството да задейства антикризисната си програма, да активизира усилията за усвояване на парите по еврофондовете и да ускори преговорите за приемането на страната във валутния механизъм ERMІІ.

Важно е на кои банки ще бъдат отпуснати тези средства

Ако търговските банки в България получат ликвидност от около 7 млрд.лв. и целият фискален резерв бъде пренасочен, то лихвите на гражданите по депозитите ще паднат, прогнозира иконимистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии пред телевизия Про БГ.

Според него най-важно е при какви условия ще бъде предоставен фискалният резерв на търговските банки. "Ако бъдат задължени банките да ги влагат само в първокласни книжа, както в момента е задължена БНБ, доходността няма да е 6%, няма да е 3%, няма да е и 2%”, обясни икономистът.

Чисто теоретично Георги Ганев допълни, че подкрепя идеята на Дянков, но според него има проблеми с нейното практическо приложение.

Една от основните неясноти е по отношение на кои банки точно ще бъдат отпуснати тези средства, смята Георги Ганев. "Моето очакване е, че няма да е целият резерв, а в крайна сметка ще си стиснем ръцете за около половин-един милиард лева”, прогнозира експертът.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес