Лошият пример "Гърция" спирал България за Шенген

Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова очаква България и Румъния да не бъдат разделяни по пътя си за Шенген и до края на годината да се присъединяват към зоната за свободно пътуване по въздух и море.

"Присъединяването ще се случи в обозрим период, зависи как ще се развият решенията със сегашната миграционна вълна, какви ще са политическите баланси", каза вътрешният министър пред депутатите от парламентарните комисии по вътрешни работи и външна политика.

Тя посочи, че "няма две мнения в Европа дали България е готова технически за Шенген". Основната загриженост на скептиците била да не се повтори с България и Румъния примерът с Гърция.

Проблемите с правосъдието и вътрешните работи

Вицепремиерът Меглена Кунева от своя страна посочи, че политическият диалог с останалите страни следва да продължи и целта е спечелването на максимален брой държави в подкрепа на нашето присъединяване.

Кунева каза, че когато е имало препоръки към България по отношение на техническите изисквания, страната ни ги е отразила и те са били отстранени.

Меглена Кунева коментира още, че не можем да имаме Европа на две скорости по отношение на сигурността.

Според нея е безпрецедентен случаят, в който две страни - България и Румъния, 10 години след подписването на договора за присъединяване, 4 години след първото потвърждаване на готовността на България за влизане в "Шенген", все още очакват вземането на политическо решение за присъединяване към Шенгенската зона.

Според нея тази безпрецедентна ситуация е свързана до голяма степен с механизма за оценка на достиженията в областта на съдебната система и на вътрешните работи, но за тези 10 години България е отбелязала напредък, макар и не толкова силен.

При положение че няма финален срок и нямаме конкретни изисквания, какво означава да изпълниш критериите на механизма за оценка и сътрудничество, той не би следвало да бъде свързан с членството ни в "Шенген", коментира Кунева.

Във връзка с т. нар. мониторингов механизъм Кунева каза, че трябва да обясним логично защо трябва да се разделят двата процеса, без да се отказваме от поетите ангажименти по "Правосъдие и вътрешен ред" и по механизма.

Мониторинговият механизъм е факт и аз бих искала България да го изпълни с стъпка по стъпка, с конкретни резултати, каза тя.

Кунева отбеляза, че в последните няколко години сме свидетели на едни от най-сериозните промени в сферата на сигурността. Нестабилността в съседните региони води до непосредствен и реален риск за стабилността и сигурността на ЕС.

Тя посочи, че чуждестранните терористични бойци и миграционния и бежански натиск към Европа са един от аргументите, с които си служим.

Въпреки че има принципна разлика между тези два феномена, те са свързани с една голяма обща тема - за сигурността на външните граници. Сигурността е обща кауза, която изисква политическа ангажираност и добро сътрудничество, това означава да повишаваме доверието, отбеляза Меглена Кунева. Тя каза, че трябва да бъде напомняно на всички срещи, включително и на най-високо ниво, че България е доказала своята принадлежност към ЕС в много критични моменти.

БСП: Стратегическа грешка

Цветан Цветанов от ГЕРБ посочи, че политиците трябва да фокусират вниманието си и да наблегнат на разговори с парламентите на страните, които засега са скептично настроени като Германия, Холандия, Финландия и Франция.

Според Кристиан Вигенин от БСП е стратегическа грешка да поставяме единствено въпроса за влизане само със сините граници сега. Трябва, настоя Вигенин, да искаме пълноценно членство. Той пропусна да отбележи обаче, че именно такава бе тактиката и по време на управлението на кабинета на Пламен Орешарски, част от който бе и той.

На въпрос на Красимир Янков от БСП за готвени реформи в Шенген, вътрешният министър Бъчварова обясни, че се подготвя нов регламент, който изисква държавите поотделно да заявят дали искат да са част от пространството.