Лошото управление на СГС се дължи на "мърлящина" или на корупция

Лошото управление на Софийския градски съд (СГС), довело до редица скандали и напрежение сред съдиите, се дължи или на некомпетентност и мърлящина, или на "корупционна мрежа".

Такава теза разви правосъдният министър Христо Иванов пред български кореспонденти в Брюксел, където е на посещение за заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. По думите му, "ако има система в този хаос, системата е корупция".

"Тези госпожи прекрасни от СГС (бившият председател на съда Владимира Янева и заместничките ѝ Богдана Желявска и Петя Крънчева – бел.ред.) най-накрая може би ще понесат някакви санкции. Зад тяхната лична кариерна съдба се крие по-големият въпрос – има ли система в този хаос на управлението на този съд", заяви министърът.

Изказването му съвпадна с новината, че втори от зам.-председателите на градския съд е подал оставка. След шефа на търговското отделение Иво Дачев, поста си напусна и ръководителят на административното – Николай Димов, съобщи "Правен свят" в петък.

По този повод Христо Иванов коментира, че съществува огромна трудност да се поеме отговорност за състоянието, в което се намира този съд.

"Това от една страна говори зле за културата на носене на управленска отговорност в рамките на съдебната система и вероятно за доста нездрав интерес да бъдеш административен ръководител. Това виждаме и в доста страстните борби за заемането на тези постове. Този нездрав интерес е една от причините, която с измененията в Закона да съдебната власт ще се опитаме да ограничим ролята на административните ръководители, на председателите на съдилищата, за да не могат те да бъдат проводници на евентуални корупционни действия", добави правосъдният министър.

Иванов все пак уточни, че само прокуратурата може да отговори дали СГС е бил управляван в условията на хаос, основан на корупционни практики.

"Това, че едно лице е подало оставка, или е временно отстранено, не може да бъде краят на историята. Фундаменталният проблем в съдебната ни система и не само в нея, а в цялото държавно управление, е културата на затваряне на очи. Когато има проблем, не можем да бъдем сигурни, че българските институции ще го видят, а когато го видят – че ще реагират и когато реагират – че тази реакция ще доведе до ясна отговорност и понасяне на санкции. Този прост механизъм е най-простата дефиниция за съдебна реформа – да видим, че отговорните институции не си затварят очите за проблемите, реагират на тях и реакциите са адекватни и свързани с носенето на отговорност", каза още министърът.

До смяната на Владимира Янева се стигна, след като стана ясно, че прокуратурата я разследва за издаване на серия незаконни разрешения за специални разузнавателни средства по скандалната разработка "Червей". Тя бе отстранена временно от съдебната система, а след това подаде и оставка като съдебен ръководител.

На нейното място Висшият съдебен съвет (ВСС) назначи временно Владимир Йорданов от Върховния касационен съд (ВКС), докато бъде избран титуляр. След встъпването си в длъжност той лиши от правомощия заместниците си. За разлика от съдиите Дачев и Димов, колегите им Богдана Желявска и Петя Крънчева отказаха да напуснат постовете си, въпреки че бяха нееднократно призовани за това от новия председател на ВКС Лозан Панов. При представянето на Йорданов пред медиите в понеделник Панов повтори, че зам.-председателите на СГС не се ползват с доверието му, добавяйки, че за местата им се търсят магистрати с безупречна репутация.