Лозан Панов: Правилата за съдебната власт се променят със законодателен вандализъм

Бившият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов изправи до медиите своя позиция относно предстоящите промени в Закона за съдебната власт. В тях се предвижда намаляване на гласовете, с които Висшият съдебен съвет (ВСС) избира „тримата големи“ в съдебната власт – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Очаква се текстовете да се гледат на второ четене до края на тази или началото на следващата седмица.

В петък, без предварително обществено обсъждане, вмъкнати в Заключителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и пакетирани в едно с Механизма за разследване на главния прокурор бързо, тихо и безпрепятствено на първо четене бяха гласувани няколко скандални поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Превратното тълкуване на предписанията на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (наричана за краткост Венецианска комисия или ВК) и използваният законодателен механизъм, напомнят за утвърдени в близкото минало порочни практики, които очевидно и настоящият Парламент е възприел. Още по-скандалното е, че техният Вносител - Министерски съвет се е мотивирал с препоръки на ВК, които не съществуват.

Изборът и освобождаването на двамата председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС)

Въвеждане "на дългогодишната препоръка на ВК, според която изборът и освобождаването на председателите на ВКС и ВАС да се осъществява с двойно мнозинство: не по-малко от 13 от членовете на ВСС, обикновено мнозинство от 25-те и след това с мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите". Това гласят мотивите, с които Вносителят предлага квалифицираното мнозинство в Пленума на ВСС при избора на председателите на двете Върховни съдилища да бъде намалено на обикновено. Препоръката, чиято индивидуализация в мотивите на Министерски съвет се изчерпва с абстрактното обобщение „дългогодишна“, се съдържа в Становище №855/16 от 17.10.2017г. на ВК. В него се разглежда въпросът за съответствието на промените в Конституцията от 2015 г. и на ЗСВ от 2016 г. с международно признатите стандарти за независимост на съда. След обстоен анализ, експертите от ВК откриват несъответствие, което касае структурата на ВСС, включително и на Съдийската му колегия. В тази връзка се дават ясни указания: към изискванията за квалифицираното мнозинство от 17 гласа в Пленума, да се въведе допълнително изискване "двамата големи" да се избират и освобождават с "двойно мнозинство", т.е. мнозинство от гласовете на членовете на ВСС, избрани от съдийската квота. Преди обаче да се отправи тази препоръка, в същото становище ВК критикува България, че все още не е изпълнила предишните и предписания половината от членовете на Пленума на ВСС да се избират от съдийската квота.

Препоръка за намаляване на изискуемото мнозинство от 17 на 13 гласа действително съществува, но тя касае единствено и само главния прокурор. Съдържа се в Становище №968/19 от 09.12.2019 г. и е обоснована с доминиращата позиция на главния прокурор в структурата на Прокуратурата и голямото му влияние във ВСС. В същото Становището изрично е отбелязано, че разширяването на Механизма за отстраняване по отношение на председателите на ВКС и ВАС, застрашава независимостта на съда.

До какви последици може да доведе окончателното приемане на тази поправка в ЗСВ?

Догодина предстои избор на председател на ВАС. Ако влязат в сила новите изисквания, за назначаването му ще са достатъчни само 13 гласа. Основният въпрос е може ли отнемането на тежестта на гласовете на квалифицираното мнозинство в Пленума, да се прехвърли на съдиите от съдийската квота, без да се увеличи техният брой? Струва си да припомня скандалните нарушения, които бяха допуснати по време на изборите на шестимата членове на ВСС от съдийската квота. За съжаление броят на съдиите в петчленния състав, разгледал жалбите за изборните нарушения, не би могъл да запълни пробойните в мотивите на съдебния акт. Оттам насетне възникват съмненията относно легитимността на бъдещите действия на новите членове на ВСС.

Злоупотребите с т.нар. "междуинституционални" контакти

На въпроса доколко председателят на ВАС разполага с инструментариума да произведе свой наследник, отговор дава един скандал, в който бе замесен ключов съветник на Президента. В медиите се появиха данни, че той е получил телефонно съобщение с все още необявено в деловодната система на ВАС съдебно решение, зад което се крият големи икономически интереси. Към днешна дата все още не е известно да има наказан във ВАС по този казус. Ръководителят на ВАС обаче още през 2020 г. ни обеща, че ще изпрати материалите от извършената проверка в прокуратурата. Оттам, разбира се, както обичайно се случва в такава институция при подобни скандали, произнасянето се очаква вече трета година. Не допускам, че представител на най-висшата съдебна инстанция би могъл да злоупотреби с междуинституционалните си контакти. Но липсата на отговор за незаконосъобразното изнасяне на служебна информация навежда на мисълта, че такива нерегламентирани междуинституционални контакти все пак съществуват. Предложението за промени в ЗСВ е внесено от служебния кабинет, а министрите в него са назначения на държавния глава.

Съдии да не могат да участват в парламентарната квота

В пълно противоречие с принципите, които следват препоръките на ВК е също така приетото на първо четене предложение на Министерски съвет да се ограничи участието на действащи съдии в парламентарната квота на ВСС. При положение, че не е изпълнена препоръката в Становище №855/16 от 17.10.2017г. на ВК, която изисква да се засили представителството на съдиите от съдийската квота, законодателят е решил да премахне една съществуваща възможност в състава на ВСС да се включат повече съдии. Аргументът, че по този начин щели да се ограничат контактите им с политици е несъстоятелен, освен ако не е възприето, че представителите на академичната общност и адвокатите са стерилни от подобни взаимодействия.

Предложението в Пленума на ВСС да влязат 11 външни за системата юристи от общо 25, считам за революционно. Твърдя го с разбирането, че системата действително не бива да се капсулира. Но такова широко отваряне на вратите на Темида, е неразумно. Има реална опасност към съществуващите вече проблеми да се прибавят нови. Вносителят не е дал отговор как ще се справи системата с лобизма, търговията с влияние или възможностите за упражняване на натиск отвън. Когато на един магистрат му предстои, като изключим колегите в пенсионна възраст, да се върне в системата при своите колеги, това създава известни ограничения в действията му като член на ВСС. В този смисъл подкрепата на представители на академичната общност при избора на настоящия главен прокурор, добре илюстрира проблемите, които смятам, че занапред ще се появят. В настоящия ВСС има представен адвокат от парламентарната квота. Дали той е попаднал там заради високи нравствени и професионални качества, може да се придобие представа от неговите публични изяви.

Считам, че начинът, по който Народното събрание упражнява своите правомощия при промяната на цитираните разпоредби на ЗСВ е проява на вандализъм в законодателния процес. Кому е нужно премахването на изискването за квалифицираното мнозинство при освобождаването на член на ВСС? В най-новата история на съдебната власт вече има такъв прецедент, в който един главен прокурор се опита да се саморазправи със свой опонент. Струва си да припомня казуса на покойния магистрат Камен Ситнилски, който бе освободен от ВСС, въпреки че Пленумът не успя да събере необходимия брой гласове, необходими за неговото освобождаването. Саморазправата с него продължи по съдебен път и по ирония на съдбата, участие в нея взеха настоящият председател на ВАС и представляващият ВСС. Изискването за квалифицирано мнозинство при освобождаването на член на ВСС е една допълнителна преграда срещу изкушението на свързаните във ВСС със силните на деня, да накърняват независимостта на свои колеги.

В заключение мога да кажа, че приемането на второ четене на изброените разпоредби от ЗСВ, ще осигури на настоящия председател на ВАС избора на наследник „по мярка“. Участието на голям брой, външни за системата юристи в управлението на съдебната власт, няма да ограничи външното въздействие върху магистратите, а ще постигне точно обратното. Ефектът от третата поправка е смазването на и без това рехавата опозиция във ВСС. Разгледани кумулативно свързани в тяхната цялост, считам, че окончателното им приемане би довело до пълното подчиняване на съдебната власт.

Изводът, който може да се направи от процесите на „прегрупиране“ (по думите на един висш магистрат), случващи се през последните седмици в съдебната власт, е, че основният проблем в най-уязвимата от трите власти се крие в политически зависимия ВСС. Превърнал се в меден проводник на нелегитимни интереси, той поставя доверието в системата на ръба на фалита.