Лучански срещу Таймс: странно дело за клевета

В понеделник следващата седмица, в лондонският висш съд започва дело за клевета срещу Таймс. Руснакът, доктор Григорий Лучански съди вестника заради статии, които свързват него и компанията му Нордекс с организираната престъпност - нещо, което той непрекъснато отрича. В същото време обаче, от 1994 г. Лучански няма право да влиза във Великобритания заради решение на вътрешното министерство, което е мотивирано с това, че присъствието му "няма да благоприятства доброто на обществото".

От "Таймс" се надяваха, при този процес да се възползват с пълна сила от разширителното тълкуване на свободата на печата, дадено с решението Рейнолдс.

През 1999 г. Върховният съд към Камарата на лордовете в своето решение по случая Рейнолдс постанови, че когато печатът честно изпълнява задължението си да осведоми обществеността по въпроси от интерес за страната, той може да се позове на тази клауза.

В ядрото на тази защита обаче са отговорностите и задълженията на вестника. Привилегията е "квалифицирана", за да осигури едно изключение, от което обикновеният нарушител да не може да се възползва. То обаче не може да дава закрила на безотговорната журналистика.

В. Таймс е свикнал с английското законодателство в областта на клеветата. Според това законодателство, всеки човек, който твърди, че е наклеветен от медиите, трябва първо да убеди съда в неопетнената си репутация.

Ако думите на медията, в случая публикациите на в. Таймс срещу Лучански бъдат признати от съда за неверни, ищецът може да получи обезщетение за нанесени щети, без дори да докаже, че информацията във вестника му е навредила.

По-рано тази седмица апелативният съд забрани на Таймс да използва като доказателство материала, свързан с доктор Лучански, който изяснява, че публикацията на оспорваните статии е била необходима и от обществен интерес. Тъй като тази информация стана известна едва след публикацията на първите статии, заради които се води делото, сега тя не може да бъде използвана в процеса.

Това, според в. Таймс, повдига важен въпрос. Защитата с "квалифицираната привилегия" има два характерни аспекта.

Първият засяга степента на обществен интерес от материала и следователно задължението на издателя да я публикува. Дали даден материал е от обществен интерес трябва да се преценява обективно, а това не зависи само от фактите, които журналистът е знаел, когато я е писал.

Вторият аспект е дали журналистът и издателят са се държали отговорно.

Според Таймс, резултатът от забраната на апелативния съд е, че съдът няма да види новия материал, който би му помогнал да разбере колко важни проблеми се засягат и да прецени дали публикацията е била от обществен интерес.

Във висшия съд съдия Мей постанови, че въпросът за допустимостта на това доказателство е толкова "важен", че трябва да бъде отнесен към апелативния съд. Той каза също, че според него има реална, макар и леко проблематична възможност Таймс да спечели този спор.

Според съдебната практика в Англия, при жалби за клевета ищецът поначало трябва да се ползва с добра репутация. Лучански обаче няма право да влиза във Великобритания вече цели шест години. Според Таймс, това означава, че той няма добра репутацията.

Омагьосания кръг продължава защото, заради решението на апелативния съд, Таймс няма право да обясни защо на Лучански е забранено да влиза в страната. Нито пък Лучански ще има право да обясни защо според него забраната е несправедлива.

Миналият ноември британският вътрешен министър потвърди първоначалното си решение и отново отказа на Лучански достъп до Великобритания. Сега Лучански има право да обжалва решението в специалната апелативна комисия по имиграционните въпроси, а вътрешното министерство ще трябва да защити своя акт. Но това ще се случи едва след приключването на делото за клевета, което Лучански заведе срещу Таймс.

Ето още една любопитна подробност - вътрешното министерство направи едно-единствено изключение от тежкото си решение: Лучански ще може да дойде във Великобритания, за да съди Таймс. В същото време вестник Таймс твърди, че ще трябва да се защитава, без да има възможност да се позове на всички факти, с които разполага.

Лучански ще остане под забрана за влизане във Великобритания. Забраната обаче не е окончателно потвърдена от всички инстанции. Така съдебните заседатели няма да имат пълна яснота по всички обстоятелства които касаят Лучански и са косвено свързани с делото и правото му на престой във Великобритания.