Лудият шапкар на българската политика

Какво иска министър Каракачанов - гражданска война или геноцид

Снимка: Фейсбук, Севдалина Арнаудова

Шапкарят е един от второстепенните персонажи в класическите произведения на Луис Карол, който е заседнал в един и същ времеви момент с Мартенския заек, но същевременно изповядва особената философия на налудничавия опортюнизъм: "Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин".

Вдъхновени от това произведение, създателите на комиксите за Батман взаимстват персонажа и го превръщат в Лудия Шапкар: един от основните антагонисти, който няма супер сили, но има средства, с които да контролира ума на уличната тълпа.

Гледайки снимки на министър Каракачанов в интернет – със синя каска и костюм и с еньовденски (т.е. момински!) венец и черни очила, на фона на изказванията и действията му във връзка с инцидента във Войводиново веднага ми хрумна аналогията с Лудия Шапкар.

Актуалният политически контекст: рейтингът на "патриотите" се срива

За да не кажете, че си измислям, припомнете си актуалния политически контекст.

Малко преди Коледните празници гръмна скандал с разследване на специализираната прокуратура, което показва, че приближени до Каракачанов лица са продавали българско гражданство, включително на издирвани международни престъпници. Гръмна скандал и с безсмислено организирания търг за изтребители, който се оказа предварително предрешен в полза на F-16 спрямо Gripen (защото при много сходни бойни характеристики предимството на Грипен идва от по-ниската цена на брой самолет, както и по-ниската цена на експлоатация). Не, не казвам, че страната няма право на избор на стратегически военен партньор, но е дипломатическа глупост да обиждаш европейските си партньори, същeвременно изразходваайки повече пари за закупуване на сходна стока.

Тези две обстоятелства се отразиха много тежко върху електоралните нагласи по отношение на "Патриотичния фронт" и в частност - върху рейтинга на Каракачанов. Както показват най-актуалните към момента данни на агенция Алфа рисърч, рейтингът на доверие в Каракачанов се срива със 7% за един месец и към средата на декември е едва 16.3%, а доверието в "Обединените патриоти" се срива наполовина спрямо месец септември и вече е под 3% (т.е. ако изборите бяха в дните преди Коледа, "патриотите" биха останали извън парламента).

Случаят "Воеводиново" като опит за реанимация

И когато "патриотите" и Каракачанов бяха загубили всякаква надежда, един пътен инцидент се оказа възможност за частична електорална реанимация.

На връщане от богоявленско събитие (хвърляне на кръст) пред колата на 33-годишен български гражданин изскачат други двама български граждани (на 17 г. и 21 г.), като създават предпоставка за ПТП, която шофьорът успява да избегне. В резултат на разменени между шофьора и пешеходците обидни реплики, той се афектира, спира и слиза от автомобила, за да се саморазправя с тях. Впоследствие е нападнат в гръб и пребит. Случката е широко отразена от почти всички медии със сходно сензационно заглавие: "Цигани пребиха командос", а министър Каракачанов – подобно на Лудия Шапкар – реши да подреди всичко "по най-добрия начин" (за себе си). В деня след инцидента той се появи във Войводиново и заяви: "Циганите в България станаха изключително нагли и търпимостта на българското общество се изчерпва", като обеща "цялостно решаване на циганския въпрос" и разпореди събаряне на ромските къщи в селото.

Тъжното в цялата ситуация е, че поведението и изказванията на Каракачанов не са изненада за никого, а напротив – те са симптом за задълбочаваща се управленска криза, която повтаря два вече наблюдавани предизборни феномена. От една страна, в навечерието на местни избори бива забелязвана инициативност за юнашко събиране на "агитки" и призиви за саморазправа с малки ромски общности (напр. в Катуница през 2011 г. и Гърмен през 2015 г.).

От друга страна, опитът на министри от кабинета на Борисов да се "надхващат" по патриотизъм и антициганизъм вече втори път води до ескалация на напрежението и език на омразата. Така през 2013 г. министър Москов заговори за "скотове" , а Валери Симеонов го затапи с "…нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни" и "жени с инстинкти на улични кучки…". И ето, заговори министър Дончев за "тоягата и моркова" и отвори вратата за открития расизъм на Кракачанов.

Действията на Каракачанов са расизъм

А че действията и думите на Каракачанов са расизъм и заплаха за националната сигурност в страната не бива да има съмнение.

От една страна, класически пример за расизъм е говоренето за "циганския въпрос" (и неслучайно еврейската организация "Шалом" се обяви против това изказване). Именно тезата за "окончателното решение на еврейския въпрос" (Endlösung der Judenfrage) заляга в плана, приет на Ванзейската конференция (1942) и довел до Холокоста и смъртта около 6 милионаевреи в Европа. Всъщност, в лагерите на смъртта загиват и над 200 000 роми.

Затова, когато министър, с претенция за историческо образование, си позволи да говори по този начин – това не бива да остава без негативни последици, особено ако искаме да продължим да носим гордо знамето на "спасители на евреите".

Нещо повече, започналата публична дехуманизация (т.е. говоренето за ромите като за животни: скотове, кучки, човекоподобни), която необяснимо защо остава несанкционирана от Прокуратурата на Република България (защото е в нарушение на чл. 162 и чл. 163 от НК), е процес, който в по-ново време беше наблюдаван в Руанда. Тогава за около три месеца през 1994 г. бяха избити приблизително 1 милион тутси, защото са наричани "хлебарки" в медиите и са считани за по-нисши (не-човеци) в сравнение с хуту. Това ли иска министър Кракарачанов – гражданска война и геноцид?

Както се вижда, част от военните са готови на подобни действия, защото се събраха, въпреки изричните разпоредби срещу това в чл.182-184 в Закона за отбраната и въоръжените сили и въпреки изричните разпоредби на чл. 163 от Наказателния кодекс (т.е. лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност…). Ето, разбирате ли защо е аналогията с Лудия Шапкар, който поради евтин политически опортюнизъм застраши социалния мир в страната?

Част от българите защитават поведението на Каракачанов

Има хора, които се изказаха в защита на действията и думите на Каракачанов.

Едните са склонни да го извиняват, като казват, че е нормално военният министър да отиде при инцидент с военен. Другите не отричат, че има расизъм и нарушаване на чл. 162 ал. 1, но пледират, че не познавал закона и затова неволно е сгрешил в доброто си намерение. И първите, и вторите обаче грешат.

Въоръжените сили са най-добре организираната държавна институция – с изключително ясна структура и йерархия и с изключително добре разписани правомощия и отговорности. Всъщност, в случая трябва да се подчертае, че няма инцидент с военен на служба, а инцидент с агресивен шофьор, слязъл да се саморазправя, който по стечение на обстоятелствата е военен. Т.е. той не е бил в униформа, нито в този момент е изпълнявал служебните си задължения. Всички внушения, че двамата младежи нямали респект пред военния са елементарна лъжа, с цел да ги омаскарят. На практика в случая е трябвало шофьорът да се съобрази с това, че има пешеходци на платното. Неслучайно пешеходците имат предимство в повечето ситуации, съгласно закона за движение по пътищата – техният живот е по-уязвим. От друга страна, всеки вид въоръжени сили има свой собствен инспекторат, който разследва всички инциденти – от загинали в камион войници до паднал самолет. Старши инспекторът, който разследва случая, следва да уведоми командавщия на този род войски и т.н. Неслучайно има военна полиция и военна прокуратура. Казано иначе, министърът на отбраната няма никаква работа да ходи на място, където е станал битов инцидент с ефрейтор, т. е. с войник, особено щом неговият командир бриг. ген. Явор Матеев е пристигнал на място. Разбира се, това обяснява и факта защо министър Каракачанов "се скри" от медиите, когато военен уби полицай през май 2018 г. в Пловдив, както и през декември, когато бивш рейнджър и обучител на командоси уби военослужещата Десислава Стоянова в Сопот. Има ли нужда да припомням, че в тези случаи никой не крещя "Българи юнаци" и не обяснява как "военните станаха нагли" и започнаха да избиват жени или заради жени?

Апартейд е, когато заради престъпление на един се наказва цяла общност

А замислихте ли се какво "заповяда" министърът на отбраната: събаряне на незаконните къщи?! Това също е лудост, защото има два огромни проблема от гледна точка на функционирането на държавата и спазването на правовия ред. На първо място – както беше отбелязано от някои уважавани юристи – не може заради индивидуалното престъпление на един да бъде наказвана цяла общност. Това, освен че се нарича "непропорционалност на мярката", всъщност е типичен пример за апартейд като онзи в ЮАР през 70-те и 80-те години на ХХ век: индивид извършва един тип престъпление, но наказвате цяла общност на етническа/расова основа като ответна мярка. В ЮАР подобни действия доведоха до гражданска война и барикади. Това ли е целта на Лудия Шапкар? Да си вдигне рейтинга с цената на националната стабилност?

Не са виновни ромите, а отсъстващата държава

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че няма проблем с интеграцията на ромите и със създаването и разширяването на сегрегираните зони на бедност (гета, в класическия смисъл на тази дума, в България няма). Задайте си обаче въпроса: Защо се провали Валери Симеонов като председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси? А защо "на мястото на събитието" във Войводиново не пристигна министър Дончев – настоящ председател на НССЕИВ? Не е ли вече ясно за всички, че не са виновни ромите, а отсъстващата държава?

Докато Лудият Шапкар продава омраза и това го държи на власт, редица важни въпроси в конкретния казус остават неотговорени и заметени под килима:

  • Как е възможно момче на 17 години да има диплома за основно образование, а да не познава буквите? И не, не се оправдавайте с директора и учителския колектив. Въпросът е "КАК" това момче е минало националното външно оценяване след седми клас?! И "ЗАЩО" образователната реформа принуждава малките провинциални училища да поддържат "мъртви души", за да закрепят макар и мизерните си бюджети?!
  • Как е възможно в едно село, върху общински терен, да се формира махала от, общо взето, една или две улици – със улични стълбове, огради и дворове? Тези хора дори са имали достъп до електроенергия. Къде са били общинските власти и кметът на Войводиново? Къде е РДНСК? Кой ще плати разноските, когато държвата изгуби делото в Европейския съд по правата на човека, защото на минус 5 градуса са извършени евикции на етническа основа без неотложност поради природно бедствие и без осигурена алтернатива (вкл. военни палатки, с каквито министерството на отбраната разполага) в случай на неотложност?
  • Как изпълняват задълженията си социалните служби, щом младежите имат формална регистрация на ул. "Победа", в кв. "Кършияка" (Пловдив), но фактически живеят извън регулация в с. Войводиново? Къде е кварталният полицай в този случай?

Единият младеж работи като каруцар, другият – като зидар, т.е. не са мързеливи. И показаната по телевизиите къща, построена без необходимата документация, илюстрира това и като външен вид, и като вътрешно обзавеждане. Плащали ли са данъци върху доходите? А техните работотдатели – осигурявали ли са ги? Ако не – как и защо държавата допуска да изпадат в затруднено социално положение хора, които са активни, но просто не познават системата? Къде са трудовите, здравните, образователните и социалните медитори, за които се отпускат бюджетни средства?. Ако няма, а е имало нужда – защо не е направено? Ако има – а не са си свършили работата – кой е отговорен за това?

Багерите не са решение

Това, за което трябва да си дадем сметка е, че докато държавните и общинските институции си измиват ръцете с "ромския проблем", бебетата в детските количики и момичетата – спрени от училище (понеже им е дошла първата менструация) – нямат никаква вина и не заслужават да останат в снега, на минус 5 градуса без адекватен покрив. Децата от съборените къщи трябва да са в училище и на детска градина. Когато съборите къщите и преместите семействата в средата на учебната година – как ще гарантирате, че няма да отпаднат или че ще бъдат обхванати?

Багерите не са решение, защото те са лекарство само за един от симптомите на болната държава. Но багерите не решават проблем – напротив – те разпръскват и разнасят проблема в други места: там, където ще потърсят подслон прогонените хора. На това разчита Лудият Шапкар – ако доминото на омразата и конфликта обхване страната, той ще продължи да яде зелника и да си пие чай с Мартенския Заек, като само сменя позицията си на масата, понеже няма време да измие съдовете (пардон, няма желание да реши истинските проблеми).

Още от Анализи и Коментари