Германски експерт:

Лустрацията е начин за справяне с комунизма

Лустрацията е начин за справяне с комунизма

За престъпленията на комунистическите тайни служби в България не бива да има давност, а лустрацията е част от осмислянето на миналото. Това казва д-р Ана Камински от фондацията за комунистическото минало на бившата ГДР пред Дойче Веле.

"Независимо, че българският Закон за досиетата на комунистическите тайни служби закъсня много, никога не е прекалено късно да се осмисли поражението на вършените престъпления над българското общество”, казва Камински. Тя споделя тревогите на председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов във връзка с предприетия опит да бъде затворена устата на комисията посредством вмешателство на Конституционния съд.

”Но каквото и да се случи, българското общество трябва получи ясна картина за това, което се е вършило в миналото”, смята д-р Ана Камински.

В Германия всички кандидати за каквато и да е публична длъжност в централната и местната власт задължително преминават през проверка за свързаност с ЩАЗИ. Според д-р Ана Камински и в България би трябвало да има лустрация за обвързаните с тайните комунистически служби хора, които сега продължават да заемат публични длъжности. Според нея това е много важно за демократичното развитие и политическия процес в страната.

Хората имат право да знаят какво са правили в миналото, например, техните кандидати за народни представители, министрите и депутатите. Избирателите имат също така и правото да решат дали да изберат или да зачеркнат имената на лица, обвързани с тайните служби на комунизма, посочва германската историчка. В нейната страна организациите, разследващи миналото на ЩАЗИ, не се месят, ако частни организации със стопанска или нестопанска цел решат да назначат агенти или доносници на ЩАЗИ. Право на бизнеса е да реши дали такива хора са му нужни, допълва д-р Камински.

Топлата връзка между ДС и ЩАЗИ

"Вече знаем, че са съществували много линии на тясно сътрудничество между ЩАЗИ и тайните служби в останалите страни от Съветския блок, в това число и с българската Държавна сигурност. Сред най-важните съвместни дейности е било проследяването на източногерманци, които са опитвали да избягат през българските граници - тематична област от особен интерес за фондацията, ръководена от д-р Камински.

Сравнителният анализ на прочита на комунистическото наследство в Германия, Чехия и Румъния показва огромни различия в темповете и дълбочината на осмислянето на миналото.

Най-голям е броят на репресираните в Чехия - 320 000 души, следвана от Румъния с 300 000 души, които са били тероризирани систематично от апарат с 50 000 щатни агенти и 500 000 информатори на зловещата Секуратате. В Източна Германия броят на политическите затворници на ЩАЗИ достига 250 000 души.

Някъде има пенсии и обезщетения, а другаде - нищо

Много различно е обаче отношението към съдбите на жертвите и техните палачи след падането на комунизма. Досега германски съдилища са издали 1000 присъди срещу агенти и доносници на ЩАЗИ, като в 30 случая е постановен ефективен затвор. В Чехия, където е приет специален лустрационен закон, присъдите са само 23. Румънското "раздаване на справедливост" пък започва и приключва с убийството на семейство Чаушеску и на още трима генерали от режима.

Бившите политически затворници в Източна Германия са били компенсирани с по 3 600 евро за всяка година, прекарана в ареста, и с пенсия от 250 евро месечно. В Чехия всяка година гниене в комунистическите затвори е оценена на 2 000 евро, а жертвите на Секуритате в Румъния са обезщетени с жалката месечна пенсия от 50 евро, като в отделни случаи са отпуснати и специални пенсии, отбелязва Дойче Веле.

Още от

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: