Лявата управленска програма не води до икономически растеж

Институтът за икономика и международни отношения представи своята програма за управление на България, наречена „България в Обединена Европа. Управленска програма 2005-2009”. Програмата е изготвена по поръчение на политическия съюз “Нова левица” (в който влизат БСП, БСДП и ПД “Социалдемократи”). Целта ѝ е да формулира основните управленски подходи на левицата. Според авторите ѝ тя предлага социално-либерален модел на развитие на българската икономика. Ще разгледаме икономическата част на доклада и възможностите на предвидените в него мерки за ускоряване на икономическото развитие.

Авторите на програмата твърдят, че преразпределението на доход през бюджета трябва да бъде на ниво от 40% от брутния вътрешен продукт (БВП), защото “планираното намаляване на дела на бюджетните разходи в БВП и системното формиране на фискални излишъци е в противоречие с необходимостта от стабилно и прогнозируемо финансиране на преструктурирането на българската икономика, в съответствие с ангажиментите, поети по вече затворените преговорни глави.” В тези твърдения има няколко сериозни проблема.

Бизнесът няма нужда от държавно финансиране, а от добра среда

Първо, за да се случи преструктурирането на българската икономика, няма нужда от голямо държавно финансиране. Необходима е благоприятна бизнес среда, която да насърчава инвестициите, предприемачеството и труда. Високото преразпределение на доход през бюджета в никакъв случай не създава такава среда.

Второ, българското правителство преразпределя повече през бюджета в сравнение с всички нови страни членки на ЕС. След като там успяват да посрещнат ангажиментите, произтичащи от ЕС, с по-малко отнемане на доход от икономиката, следователно и България би могла да се справи.

Трето, и може би най-важно, за да се постигне значително ускоряване на икономическия растеж на икономиката, е нужно значително намаление на преразпределението през държавния бюджет. Няма страна, в която този процент от брутния вътрешен продукт да е над 40%  и да е постигнала стабилен икономически растеж от 8-9%. Авторите на доклада смятат, че Румъния е такава страна. Според министерството на финансите на северната ни съседка те грешат. Преразпределението там е 31.4% от БВП през 2004, т.е. значително по-ниско от предлаганото в България.

Ирландия, балтийските страни, Хонконг, които отбелязват бързо икономическо развитие през последните години,  имат ниско преразпределение през бюджета. Следователно е грешка да се смята, че България може да постигне висок икономически растеж без да намали дела на дохода, който се отнема от икономиката.

В програмата за ляво управление на Института за икономика и международни отношения се твърди, че намалението на ставките по данъка върху печалбата е неефективно и затова трябва да се премине към необлагане на реинвестираната печалба. Всъщност и намалението на ставките, и необлагането на реинвестираната печалба (ако механизмът за него е достатъчно ясен, неутрален и прозрачен) водят до увеличаване на инвестициите и ускоряване на икономическото развитие. Проблемът с нулевата ставка за реинвестираната печалба във варианта, предложен от БСП, е че не се отнася за всички предприятия и дава възможности за тълкуване от страна на данъчната администрация. Това само ще усложни данъчната система и ще увеличи възможностите за корупция, едва ли ще привлече достатъчно инвестиции.

В програмата се предлага повишаване тежестта на преките данъци като приход в бюджета за сметка на по-ниска тежест на косвените данъци. Това включва намаление на ДДС до 17%, въвеждане на нулева ставка за облагане на хляба, млякото, научната литература, определен вид лекарства и централното отопление, въвеждане на семейно подоходно облагане. В същото време, обаче, се предвижда запазване на преразпределението през бюджета. С други думи, предложената данъчна реформа просто прехвърля данъчната тежест от едни данъци към други. Тя по никакъв начин да постига намалява данъчното бреме.

Това, в допълнение с данъчните преференции за отделни стоки, не само няма да увеличи темповете на икономически растеж, но напротив – ще ги намали заради неефективното разпределение на ресурсите, което ще се случи заради липсата на неутрално данъчно третиране на различните стоки. В същото време, данъкоплатците ще понасят същата данъчна тежест и съответно няма да усетят увеличение на доходите си в резултат на предложената реформа.

Отделните ДДС-ставки за стоките оставят по-малко пари за нуждаещите се

Нулевите ставки по ДДС за отделни стоки, освен че пречат на икономическото развитие и усложняват и без това сложната данъчна система, представляват и неефективна социална политика. Причината за това е сравнително проста – нулевата ставка по една стока означава, че всички, които купуват тази стока, ползват тази преференция, независимо дали са бедни или богати. Тази система на социална политика, която се опитва да субсидира не само бедните, но и богатите, и средната класа, е десетки пъти по-скъпа, отколкото предоставяне на помощ само на тези, които се нуждаят от нея. Де факто, със същия финансов ресурс, държавата помага реално на значително по-малко нуждаещи се.

Както всяка българска лява програма, и тази предвижда увеличение на множество държавни разходи – много повече пари за здравеопазване, образование, изследвания, социална политика и т.н., както и секторни и регионални стратегии, 4-годишни планове и пр. Практическият проблем идва от това, че е невъзможно преразпределението да бъде леко намалено до 40% от БВП и в същото време във всяко едно от перата в бюджета да се предвижда огромно увеличение на разходите. Освен това, секторни стратегии и планове не могат да подобрят ефективността на една икономика – поне това стана ясно по време на комунизма.

Освен множеството вредни за икономиката мерки, програмата съдържа и множество предложения, някои от които биха имали положително влияние върху икономиката. Като цяло, обаче, лявата програма не може да постигне целта за ускоряване на икономическото развитие и увеличаване доходите и благосъстоянието на българските граждани.

Институт за пазарна икономика