Любчо Георгиевски лансира план за разделяне на Македония

В петък скопският вестник Дневник публикува вижданията на бившия премиер на Македония и лидер на ВМРО-ДПНЕ Любчо Герогиевски.
Статията излиза в навечерието на конгреса на главната опозиционна партия, когато ще се направи равносметка на катастрофалното поражението на парламентарните избори от септември 2002 г. Тогава в Скопие на власт дойде лявото коалиционно правителство на Бранко Цървенковски, в което участие има и партията на Али Ахмети - бившия политически лидер на албанските бунтовници.

Любчо Георгиевски заяви днес, че ще напусне ръководството на ВМРО-ДПНЕ. Партията загуби изборите през 2002 г. след като високопоставени партийни фигури и членове на правителството, сред които и Георгиевски, бяха обвинени от пресата в корупция.

Историята на македонския народ е преизпълнена с трудни изкушения и с непрестанно въвличане в съдбоносни и трагични събития, но и решения. Тъй като смятам, че отново сме изправени пред един такъв съдбоносен момент, позволете ми с изложените по-долу тези да изкажа личното си мнение като политик, който в продължение на 12 години анализира ситуацията с албанците в нашата страна.

Охридското споразумение беляза окончателно края на една Македония, която помним от историята и от идеалите на всички загинали македонски патриоти.

Охридското споразумение означава край на концепцията за Македония, с която раснахме, вярвайки, че тя е нашето отечество. Година след неговото подписване е ясно, че не става въпрос за разширяване на човешките права, а за сериозно променено съдържание на онова, за което все още искаме да мислим, че е нашата страна.

С Охридското споразумение Македония окончателно не е суверенна държава поради факта, че никога няма да върнем под наш контрол определени части, но и поради факта, че то е причина Македония да функционира като протекторат.

С Охридското споразумение Македония вече не е унитарна държава. В момента, когато се приеме законът за децентрализацията, разпадането само ще се формализира, но и по-ясно ще разберем онова, което днес вече е реалност. Охридското споразумение превърна Македония в една по-различна, непозната за нас държава, която все повече и повече ще съществува само виртуално.

Болезнен факт е, че същото това споразумение превърна нашата страна в нещо, което може да се дефинира като кантонизирана или федерализирана, или може би по-точно двунационална държава на македонците и албанците. С тази констатация нямам намерение да прехвърля вината на някого, нито пък искам да си измислям алиби като един от подписалите споразумението. Охридското споразумение измени трайно концепцията за нашата страна, превръщайки Македония в двунационална държава.

ПОУКИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА

Поколението преди нас от периода на комунизма, а и нашето поколение от времето на демокрацията се опитваше, ако не нещо друго, то поне да оформи светъл образ на историческото минало. За жалост фактите потвърждават, че македонците и албанците по-често са били на противоположни страни, отколкото на една и съща: периодът на османското робство е време на постоянни безчинства и грабежи, осъществявани от добре известните грабителски банди; периодът на Втората световна война, кланетата и убийствата, които премълчаваме заради братството и единството; различните прояви и действия на организирани банди по време на Втората световна война; полувоенните формирования от времето на СДСМ/Социалдемократическия съюз на Македония/ и ПДП /Партията на демократичния просперитет/ и на ВМРО - ДПМНЕ и ДПА/Демократичната партия на албанците/. Само македонците винаги са прощавали и доказвали, че искат да живеят заедно. Противно на това най-често ни се отговаряше по-различно: Албанецът не иска да живее заедно с македонеца, албанецът копнее да живее във Велика Албания!

Като отговорни хора, най-големия грях за идните поколения ще направим, ако не се изправим пред заплахата от демографското претопяване на македонския народ. Проблемът не е само в 19-процентното албанско население, а в това, че с Охридското споразумение и действителността, която се създава във връзка с неговото прилагане, вратите са изцяло отворени за масови преселвания от Косово и Албания. Обезпокояващи са данните, че от всички първокласници в Македония 33 на сто са албанчета, както и фактът, че в Скопие всяка учебна година се формират 6-7 нови албански паралелки в средните училища! Ето защо не можем да бъдем неми и слепи пред реалността, че нашата нация е заплашена от демографско унищожаване.

ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ

След последната си реч в парламента се опитвам да бъда колкото се може по-коректен към международната общност, но има един факт, който не мога да премълча: етническото прочистване на нашия народ. За жалост, под покровителството на определени структури в международната общност, в Македония се случва онова, което вече се случи на много места на Балканите. Днес в Хърватия има много малко сърби. Процесът на етническо причистване в Босна- в сръбската, хърватската и мюсюлманската част, е почти брилятно завършен. Следим събитията в Косово всекидневно, а схемата за етническо прочистване, която прилага международната общност там, е сходна на тази в Македония.

Македонците не смеят да се върнат по домовете си! Не се обновяват къщите на македонците! Напротив - къщите им се опожаряват, а всеки ден научаваме за отделни "инциденти" - убит или пребит македонец! Скопска Черна гора е "причистена". В най-голямата си част и селата в Куманово също. Както и Арачиново. Пътят Тетово - Яжинце е под пълния контрол на албанските полувоенни части. Във великоалбанската стратегия Тетово, Гостивар и Дебър вече не представляват проблем. С непрестанните инциденти само се ускорява изселването на нашия народ. Новата стратегия вече се вижда. Следващите места за завладяване са Чаир, Гази Баба, град Куманово, Кичевско, Струга. За жалост това етническо прочистване е прикрито от различни международни организации, та дори и правителства.

ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ДРУГИ ЦЕННОСТИ

Нашият общ живот разкрива една болезнена истина. Македонецът създава, плаща данъци, гради ценности, пълни бюджета, развива държавата...Въпреки това, нашите съседи са най-големите потребители на средствата от нашия бюджет, образование, социална система, здравеопазване, урбанизъм. А да не ги посочваме и като главни носители на всички видове престъпност, в това число и най-опасната- разпространяването на дрога сред младите. Ако разсъждаваме за икономическия им принос, можем само да констатираме, че това е една голяма "черна дупка", за чието запълване всеки македонец работи поне за двама. Ако се съсредоточим върху другите ценности в областта на културата, науката, медицината, изкуството, ще констатираме, че нашата държава няма голяма полза. От горепосоченото заключавам, че унищожителната енергия, която нашите съседи-албанци носят в себе си, е един огромен камък, вързан за нашата шия, поради което никога няма да можем да се помръднем от място. Особено когато албанската и косовската граница и цели части от Западна Македония са превърнати в сиви икономически зони, с което този товар от ден на ден ще ни повлича надолу!

МАКЕДОНСКАТА СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ

Когато започна агресията срещу Македония, Корпусът за защита на Косово разполагаше с прецизни информации: с какъв вид оръжие разполага Македония, какви са структурите на отбраната и кадровият състав. С помощта на "различни" експерти Македония беше подготвена за бърза военна капитулация и унижение, но, за съжаление на врага, се организирахме бързо и защитихме нашата страна!

Днес системата за сигурност в страната ни се разгражда много по-бързо и по-ефикасно, отколкото беше темпото преди Танушевци. Разформироват се танковите части, авиацията, Лъвовете, резервният състав. Същевременно се обявяват конкурси за прием на огромен брой членове на АОК, за да защитават страната ни. Бързината, с която се разрушава системата за сигурност на Македония, в технически и морален план, ще подготви Македония за непълни 2-3 месеца да бъде напълно военно унищожена, унижена и стъпкана. Може би не в посочения период, но сигурно след три години ще бъдем още по-подготвени за нов кървав пир. Не е изключена възможността и от вътрешномакедонски граждански сблъсъци с оглед на началото на мандата на новото правителство.

МЕЖДУНАРОДНИ ПРИМЕРИ

Международната общност заедно с Корпуса за защита на Косово, водени от алтруистичната идея за повече права на етническите албанци и тяхната защита от "мъчението" на "славянските племена", пропукаха хубавата "ваза", наречена Македония, която представляваше модел за демокрация и многоетнически съвместен живот. "Вазата" трябваше да бъде залепена от Охридското споразумение. За жалост международният опит по "лепенето на вази" е много неуспешен, така че с изключение на Швейцария и Белгия, няма друг положителен пример. От момента на напукването до мига на счупването няма да мине дълъг период. Да си припомним разпадането на Югославия, Съветския съюз, Чехословакия?! Дали изобщо някой може да вярва, че Босна и Херцеговина някога ще стане унитарна държава или пък, че Косово ще бъде част от Сърбия ?! Да си припомним и Ливан, където преди 20 години християните бяха мнозинство, а сега - са малцинство. Да погледнем и най-новия план за Кипър, където вече не се говори за концепция за обща държава, а за това коя част какъв процент ще получи. Или пък израелския модел, който след 50-годишен опит за общ съвместен живот, отново се превърна в план за прокарване на разделителни линии. Международният опит за страна като нашата е известен: държавите решават "нерешимите" проблеми или с подялба или с прокарване на разделителни линии!

АЛБАНИЯ И КОСОВО

Говорейки за екстремизма на македонските албанци, не може да не обърнем внимание и на границата ни с Албания и Косово, чиято политика и икономика като свързани съдове се преливат в нашата страна. Започна се с албанската гражданска война, с косовската, с войната в Южна Сърбия, завършвайки с македонската. Колкото и положителни оценки от чужбина да получават Албания и Косово, че се движат в положителна посока, уверен съм, че те остават центрове на трайна политическа дестабилизация за нашата страна, създавайки огромно неконтролирано пространство за всякакъв вид престъпност. Косово само за себе си е "отделна приказка", вече не само балканска. Тенденцията в момента е, че международната общност не само че не ни защитава от тази "напаст", но и ще ни принуждава към все по-голяма интеграция с Албания и Косово до нашето пълно претопяване!

ПОЗИЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ

Трудно е някой да направи анализ на точната позиция на международната общност на Балканите и в Македония, но не се съмнявам, че целта е създаване на независимо и "Велико" Косово. За това свидетелства цялата политика, която наблюдаваме през последните години, но и самата действителност. Съществува една по-смела група, предвождана от Билд, Бусек, Оуен, мнозина американски конгресмени и сенатори, Международната кризисна група, които открито се обявяват за възможно най-скорошна независимост на Косово.

Има и втора група, която има по-демагогско отношение по различни причини: едни, защото участваха във военните действия, други, защото получават по 30 000 евро месечна заплата от "проблемите" Косово, Македония, Босна и Херцеговина, а четвърти, защото в едни дестабилизирани Балкани виждат идеална възможност за изпробване на всички възможни политически и военни експерименти- от воденето на най-кървава война до мироопазващи операции за Нобелова награда. Днес на Балканите съществуват следните мирни споразумения - Дейтънското, Кумановското, Охридското и Югославската харта. Това са само споразумения за прекратяване на огъня, без нито едно трайно решение. Само въпрос на време е да се стигне от тези споразумения до деня, когато ще се състои новата балканска конференция за прекрояване на границите.

ИНТЕРЕСЪТ НА АЛБАНЦИТЕ

Тези тезиси са отправени не само към македонците, но и към албанците за размисъл. Всеки албанец може да си постави въпроса защо да приеме проекторешенията, когато всичко, което се случва досега, му е от абсолютна полза. Съществува само един отговор: за да съкрати времетраенето на собствената си агония.

ГЛАВНА ТЕЗА

Македония след Охридското споразумение и реалността, в която живеем при неговото прилагане, е осъдена на тихо умиране по национален, демографски, икономически, културен, държавотворен и по какъвто и да било друг начин. Ако не ни изненадат с нов кървав сценарий. Ние вече живеем с нашата нова македонска трагедия и агония, без искра надежда! По тези причини предлагам следните проекторешения:

1. Тъй като вече е ясно, че приемът на нови страни в ЕС е политически акт, Република Македония да поиска бърз прием в първата група до 2005 г. или поне да получи искрен отговор кой е последният срок, който можем да очакваме. Искреният отговор е най-малкото нещо, което ЕС може да направи в този момент като компенсация за преживените мъки и жертвите от косовската криза и нейното преливане в Македония. Ако приемът трябва да стане след десетилетие, както сочат много информации, без отлагане трябва да вземем бързи решения!

2. Най-спешно възприемане на тезите, представени от няколко академици, за размяна на територии и население или по-точно очертаване на разделителни линии между албанците и македонците. Основният ни интерес е етническото спасяване на Куманово, Скопие, Кичево и Струга, което предполага изселване на албанските граждани от тези области чрез обмен на финансови средства и имоти.

3. Изграждане на една нова самостоятелна, независима и истински суверенна Република Македония с широки права на другите етнически малцинства. Държава, която ще прилича на Словения като най-добър пример и модел за развитие.

4. Създаване на Македонски национален съвет, съставен от главните държавни функционери, представителите на по-големите политически партии, представител на МАНУ/Македонската академия на науките/ и Македонската православна църква, които ще бъдат носители на стратегията.

5. Покровителство за проекта от САЩ, ЕС и Русия

6. Свикване на международна балканска конференция, където ще бъде потвърдено споразумението

7. Проекторешения за решаване и на другите балкански проблеми: по същия начин хърватската част на Босна да се присъедини към Хърватия, сръбската - към Сърбия, а мюсюлманската - да се обособи в отделна държава, очертаване на разделителна линия между сръбската и албанската част в Косово, което е единственото трайно решение и на балканския проблем

8. Ако това предложение не се приеме от албанските национални партии, Македонският национален съвет по принципа на израелското правителство трябва самостоятелно да утвърди линията на разделение и да изгради бетонна стена.

Охридското споразумение превърна Македония в пациент, който вече потвърди диагнозата на собствената си болест - "рак с бързоразпространяващи се метастази". Време е за действие!

По БТА