Любен Корнезов: Като съдия гласувах министрите да участват в изборите

- Този закон за изборите дава еднозначни предимства единствено на СДС. Едно от тези предимства е възможността да участва правителството, а и цялата държавна машина в изборния процес. Основната причина за тези изводи е, че органите, които провеждат изборите - районната и централната избирателна комисии, имат мнозинство на управляващите. ЦИК е от 25 члена, 18 от тях са поддръжници на СДС, а районните избирателни комисии ще се назначават от областните управители, които са партийни функционери на СДС, пратени в изпълнителната власт.

- БСП ще внесе ли закона за изборите в Конституционния съд?

- Ако се атакува този закон, то няма да е само за този текст, който пуска държавната машина в изборите.Тук има още много противоконституционни положения. Позицията на БСП е още днес парламентът да приеме закона за изборите окончателно. Това първо. Второ - ще настояваме президентът да наложи вето върху закона, защото се създава неравнопоставеност на всички участници в избирателния процес.

- Ако президентът не наложи вето, вие ще започнете ли събирането на подписи за атакуването на закона пред Конституционния съд? Или ще се уплашите, че ако го направите, БСП може да бъде обвинена, че блокира и дори проваля парламентарните избори.

- Първо ние разчитаме на ветото на президента. Ако той не го направи, нашето ръководство ще реши какво да прави по-нататък. Моето лично становище е, че едно обжалване пред Конституционния съд може да блокира самите избори и да доведе до конституционна криза. Защото Конституционният съд може да се произнесе няколко дни преди самите избори и така да забави техния старт или пък да се произнесе след изборите, което ще опорочи техните резултати. Като юрист аз бих казал, "Да, трябва да се атакува пред Конституционния съд!", но тук има други изисквания и критерии - стабилност на изборния процес и стабилността на държавата. Затова пак повтарям, моето лично мнение е, че президентът трябва да изпълни задълженията си и да наложи вето върху закона.

- Казвате като юрист бихте казали "да" на сезирането на Конституционния съд за избирателния закон. Като конституционен съдия вие не се противопоставихте на участието на министрите от правителството на Димитър Попов в парламентарните избори през 1991 г., а сега десет години по-късно, като политик сте на обратното мнение. С какво може да се обясни тази промяна в позициите Ви?

- Да, аз не крия, че съм подписал решението на Конституционния съд, че министрите на Димитър Попов могат да бъдат кандидат-депутати, без да се разделят с функциите си в изпълнителната власт, но тогава ситуацията беше различна. Това беше общо решение на Конституционния съд в онзи момент. Тогава правителството беше коалиционно - както от СДС, така и от БСП. А сега не само имаме еднопартийно правителство, а цялата държавна власт от президента, до долу в йерархията е една машина, която се използва срещу всички останали политически сили по време на изборите.

- Но защо не погледнете принципно на въпроса, г-н Корнезов? Не е ли по-резонно вие да го поставяте така - участието на представители на изпълнителната власт в провеждането на парламентарни избори е недопустимо. А не че е недопустимо, защото те са представители само на една политическа сила.

- Да, и аз така мисля. Не може да се използва държавната машина в интерес само на една политическа сила. Но не ми поставяйте думи в устата, които не съм казал. По време на местните избори министрите ходеха и обещаваха какво ли не, включително и подкупваха журналисти.

- Но все пак защо има разлика в позицията ви като конституционен съдия и позицията ви като политик по този въпрос? Преди десет години вие сте подкрепил решение, според което министрите могат да участват в изборите и това не е било нито въпрос на морал, нито въпрос на право.

- Не, моето поведение е напълно еднозначно. Казвам ви в каква обстановка беше прието това решение на КС, то се прие и след решението на Великото Народно събрание в същия смисъл, което бе взето с пълен консенсус. Правото трябва да се измерва в точно определено време, според ситуацията. Трябва да гледаме реалностите.

- Това означава, че правото може отсъжда различно в различно време.

- Не, не може правото да бъде различно в различно време. Но то трябва да се съобразява с реалната обстановка. Конкретните факти спрямо конкретната обстановка.Това ви казвам. Аз не ви казвам, че по време на кампанията трябва да се разпусне Министерския съвет. Това е невъзможно. Просто казвам, че областни управители и други длъжностни лица трябва да напуснат службите си.

- А как се държаха министрите от правителството на Димитър Попов по време на изборите?

- Никой не оспори тези избори. Мисля, че те бяха одобрени от всички парламентарни избори, нищо че едни загубихме, други спечелиха.

- Тогава не беше използвана държавната машина по време на кампанията, така ли?

- Аз не съм следял дали Луджев или Томов са ходили по селата с министерските си коли. Не е проблемът в колите. Това са министри и си остават такива, докато не ги освободи Народното събрание, те могат да гласуват, могат да вземат решения, които произтичат от задълженията им. Просто не бива да участват в изборния процес и така да натежават везните само в едната посока.

- Г-н Корнезов, очакват ли се единни действия на БСП и ДПС срещу избирателния закон? И ДПС, и БСП искат да има международни наблюдатели на изборите, защото се страхуват от манипулации и фалшификации, и двете партии са срещу участието на министрите в кампанията и т.н.

- Да, може да се очакват общи действия след окончателното приемане на закона. Но има и други юридически възможности да защитим и избирателите, и правото на политическите сили за равнопоставеност в избирателния процес. Не мислете, че сега ще ви ги кажа. Нашата и моята лична тактика е да излагаме аргументите си стъпка по стъпка.