Любезни убийства в Афганистан

Войната и хуманитарните операции са трудно съвместими, но след края на студената война двете понятия бяха все по-често свързвани. Фразата "хуманитарна война" беше използвана от НАТО, за да обясни войната си срещу сърбите на страната на мюсюлманите в Косово през 1999 г. Подобна риторика изнервя много хуманитарните агенции, особено при употребата ѝ сега в Афганистан.

В необходимите и наистина похвални усилия да покажат, че войната е срещу талибаните и гостуващите им терористи, а не срещу афганистанския народ, президентът Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър наблегнаха върху значението на хуманитарните операции. В неделя Буш обеща, че "потисканият афганистански народ ще види щедростта на Америка и нашите съюзници". Буш посочи, че помощта за милионите афганистански бежанци в и извън страната "е също толкова жизненоважна, както и военната коалиция".

Той е прав. Опасността обаче е, че с откритото обвързване на двете операции се прави още по-трудна задачата на хуманитарните агенции. Те обикновено не са склонни да вярват, че силата е най-добрият начин за постигане на хуманитарни цели. И със сигурност не желаят да се свързват с нея.

Бюрата на УНИЦЕФ и на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Куета, Пакистан, бяха подложени вчера на нападения. Според някои от служителите в тях причината е, че агенциите вече се идентифицират като част от военните действия. Нападенията изплашиха до смърт чуждестранните и местните хуманитарни работници и несъмнено ще се отразят на способността им да изградят бежанските лагери, които, според ООН, скоро ще са потребни.

В същото време Комитетът за извънредни ситуации, който координира работата на най-големите британски хуманитарни агенции, отложи исканията си за помощ за 7,5 милиона афганистанци, които смята, че са изложени на опасност в Афганистан. Комитетът посочва, че "сегашната обстановка не позволява да бъдат представени хуманитарните нужди независимо от бомбардировките и свързаното с тях разпръскване на храни".

От години гладът е основен проблем за афганистанците, изострен от управлението на талибаните. Вече има около 2 милиона афганистански бежанци в Пакистан и още 1,5 милиона в Иран. ООН се опасява, че през близките няколко седмици още един милион бежанци могат да пристигнат в Пакистан, 400 000 - в Иран и по 50 000 в Туркменистан и Таджикистан.

Една от хуманитарните цели на коалицията трябва да бъде бързото отваряне на границите на Афганистан за бежанци. Пакистан предложи около 100 нови места за бежански лагери, но те се намират в отдалечени, несигурни места, без достъп до вода. Освен това според хуманитарни работници никое от тези места не може да бъде подготвено за по-малко от две седмици.

Все още не се знае какво количество храни, медикаменти и други помощи смятат да хвърлят САЩ и на кои места в Афганистан. Но е трудно да се повярва, че подобна помощ може да бъде нещо повече от символична. Освен за малки райони без непосредствени сражения, както в кюрдските райони по турската граница през 1991 г., операциите за разпръскване на храни от самолети са до голяма степен символични. В Босна въздушните хранителни пратки за мюсюлманските анклави помогнаха за спасяването на хора, но мащабите на операцията бяха сравнително малки.

Програмата на ООН по прехраната, основният дистрибутор на храни в Афганистан, признава, че в две северни провинции около 400 000 души разполагат с хранителни запаси само за няколко дни. Според Програмата за изхранването на нуждаещите се вътре в страната ще са необходими ежемесечно по около 50 000 тона храни. За да се задоволят тези нужди, ще са необходими по 1 800 полета месечно на самолети Херкулес, натоварени с храни, което едва ли е възможно.

Не съществуват прецеденти на сегашната криза, при която коалицията едновременно бомбардира една разорана страна и се опитва да нахрани населението ѝ. Най-близък е паралелът с Косово и Македония през 1999 г. Тогава около 360 000 косовски мюсюлмани потърсиха убежище в Албания и Македония за няколко седмици от март до април същата година. ООН не можа да се справи и неохотно се обърна към НАТО за помощ в изграждането на бежанските лагери. Върховният комисариат за бежанците и партньорите му от хуманитарните агенции се заеха след това да осигурят препитание за бежанците в лагерите.

В Афганистан проблемът е, че въпреки изтъкването на равнопоставеността на военните и хуманитарни цели на коалицията, трудно е да се повярва как на практика те могат да бъдат постигнати, освен ако талибаните не бъдат разбити бързо и чисто. Само така хуманитарните агенции ще могат да получат необходимия достъп до афганистанското население.

Целите на коалицията - премахване на талибанското управление и разбиването на терористичната мрежа на Ал Кайда са повече от справедливи. Но сами по себе си въздушните хранителни пратки не могат да спасят много от изложените на опасност афганистанци. Необходими са масирани доставки и свободен достъп на афганистанците до съседните страни.

Хуманитарни работници се опасяват, че обвързването на думи на военните с хуманитарните цели може да хвърли сянка върху безпристрастността на ООН и нейните партньори и в резултат върху способността на системата да спаси живота на афганистанците. Със сигурност не това е намерението на Буш и Блеър.