Германия твърдо решена да придвижи Скопие към ЕС

Берлин е твърдо решен до края на годината да направи следващата стъпка от разширяването на Европейския съюз, каза германският първи дипломат  Хайко Маас в понеделник.

"Интересите на България по отношение на Република Северна Македония трябва да бъдат защитени, за да продължи процесът по евроинтеграция и Европейския съвет не може да решава двустранни въпроси", допълни той.

Маас и външните министри на България и Северна Македония – Екатерина Захариева и Буяр Османи, участваха във видеоконференция след приключването на срещата на страните-участници в Берлинския процес, който има за цел да подпомогне присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС.

"Европейският съюз има 27 страни членки и една от тях е България. Ето защо интересите на България трябва да бъдат защитени. За да получи една преговорна рамка одобрение, е нужен гласът на всички държави-членки. Няма как Европейският съвет да решава двустранни въпроси", каза Маас.

България обаче отказва да одобри преговорната рамка на Република Северна Македония, която ще се разглежда на заседанието на Съвета "Общи въпроси" на 17 ноември, тъй като българските изисквания към Скопие не са отразени в нея. И тримата министри обаче дадоха сигнали, че преговорите ще продължат в търсене на изход от задънената улица. 

Германия е ротационен председател на ЕС до края на годината и придвижването на процеса по разширяването на ЕС е основен приоритет за нея. Скопие обаче напрактика блокира преговорите с България и отказва да се съобрази с изискванията ѝ. От друга страна, и членките на ЕС не приемат резервите на София да влязат в преговорната рамка. 

Външната министърка Екатерина Захариева обаче потвърди, че София няма да ревизира позицията си и ще спре Скопие по пътя му към Европейския съюз, ако не бъдат решени отворените въпроси. 

По думите ѝ управляващите в двете страни имат дълг не само към бъдещите поколения, но и към настоящото. 

Няма да бъде възможно помирението, ако не бъдат решени отворените въпроси, каза тя. 

Захариева коментира, че в Договора за добросъседство от 2017 има всички гаранции, за да се решат отворените въпроси, но Скопие не го изпълнява. 

През последните месеци в югозападната ни съседка има над 10 000 негативни публикации с използван език на омразата към България.

Историците да се занимават с историята 

Македонският външен министър Буяр Османи от своя страна каза, че спорните исторически въпроси трябва да бъдат решени от историците. 

Съгласно договора бе формирана обща историческата комисия, но тя не заседава близо година, тъй като македонските представители в нея искаха да се изчака формирането на правителство в Скопие. 

"Трябва да се придържаме към рамката и инструментите на договора с Република България. Вярваме, че преговорният процес не е само бюрокрация. Нашият фокус е да продължим да зачитаме договора и неговите инструменти", каза македонският външен министър.

Берлин: Трябва да се намери решение 

Германският външен министър Хайко Маас посочи, че България и СР Македония трябва да изгладят своите противоречия или процесът на разширяване няма да може да продължи напред.

"Ако държава-членка има проблеми с държава-кандидат за членство като Северна Македония или Албания, тя трябва да пристъпи към изглаждане на тези отношения", посочи той. 

"Ние разговаряме с България за съществуващия проблем. България и РС Македония трябва да изгладят съществуващите противоречия. В противен случай процесът на присъединяване и разширяване няма да може да продължи напред", допълни Маас. 

Германското ротационно председателство на ЕС си постави за цел да придвижи напред процеса за разширяването на съюза. 

Блокирането на Скопие поставя България в международна изолация

"Аз съм скептичен към самата идея за блокиране на преговорите на Северна Македония с ЕС, защото това работи изцяло в полза на македонизма и генерира много сериозни антибългарски настроения в нашата съседка и поставя България в международна изолация - в рамките на Европейския съюз и в региона, компрометирайки собствения ни приоритет по време на председателството на Съвета на ЕС за присъединяването на Западните Балкани", коментира  Любомир Кючуков, дипломат и директор на Института за икономика и международни отношения.

"Боя се, че ситуацията е блокирана - както по отношение на кандидатурата на Република Северна Македония (РСМ), а за съжаление и на Албания, така и от гледна точка на двустранните отношения, което е негативен елемент", коментира бившият зам.-външен министър пред БНР.

По думите на дипломата в двустранните отношения няма разбирателство, защото те са функция на политическото говорене.

"В момента диалогът и на дипломатическо ниво е изключително затруднен", каза той.

Кючуков обясни, че договорите на Северна Македония с Гърция и с България са коренно различни.

"Гърция се опитва да докаже, че между нея и РСМ няма нищо общо, а ние се опитваме да докажем, че всичко ни е общо, затова при нас това е въпрос на процес, защото става дума за съзнанието на хората".

Проблемите на Гърция приключват с подписването на договора с РСМ, а решаването на проблемите между България и Северна Македония започват с подписването на договора.

"Това е договор, който дава основата, защото без него България нямаше да има дори никаква възможност да постави въпроса в ЕС", смята той.