Любов по неволя

Америка се готви да открие нов "горещ фронт" в борбата срещу тероризма. Иракският лидер Саддам Хюсеин има всички основания да бъде притеснен. Подготовката на американското обществено мнение започна: президентът Буш заяви, че войната срещу тероризма ще продължи и ще навлезе в нова фаза. Политическата подготовка започна: вицепрезидентът Дик Чейни потегли на обиколка из 12 страни в Залива, Израел и Турция. Логистичната подготовка започна: добре информирани британски източници съобщиха, че Вашингтон е поискал от Лондон 25 000 военнослужещи за кампания в Ирак. САЩ изглеждат решени да завършат през 2002 г. това, което започнаха през 1991 г.

Една война с Ирак обаче ще бъде приета трудно от ислямския свят. Затова тук изключителна роля ще играе Турция - членка на НАТО и надежден съюзник на САЩ. Анкара увери Вашингтон в пълната си подкрепа за евентуална война срещу Ирак. Турция има в замяна едно политическо искане: обещанието, че САЩ никога няма да подкрепят формирането на кюрдска държава. Има и логистично искане: намаляване на участието на Турция в проблемната зона на черноморския басейн. Това би могло да стане чрез приемането на България и Румъния в НАТО - възможност, която Анкара подкрепя открито. По този начин Турция ще може да се съсредоточи оперативно върху горещите райони, както на своя територия, където още се чувства присъствието на Кюрдската работническа партия /ПКК/, така и върху проблемните граници с Иран, Ирак и Сирия.

В този контекст САЩ взеха под внимание приемането на България и Румъния в НАТО. Още преди 11 септември Брус Джаксън /председателят на комитета на САЩ за разширяване на НАТО/ бе препоръчал на двете страни да си сътрудничат по пътя към НАТО.

Премиерът Нъстасе отиде тогава в България и опита да накара бившия цар, Симеон Втори, сега министър-председател, да осъзнае политическия момент. Персонално Симеон го разбра, но 48 часа по-късно българските дипломати разпространиха съобщение, в което отхвърляха партньорството с Румъния, защото то би намалило шансовете на София за членство в НАТО. Тогавашното отношение на София се вписа в историята на двустранните връзки, доста незадоволителни след 1990 г. Впрочем нито Варшавският договор, нито симпатията между Живков и Чаушеску не успяха да стоплят политическата атмосфера.

Извън високомерието и упорството да се надпреварват една друга в позицията на кой да остане последен, нищо съществено не разделя двете страни. И въпреки това, те изпуснаха много възможности. Букурещ и София не успяха да се споразумеят къде да бъде новия мост над Дунав, чието построяване се финансираше изцяло от ЕС. Сега, след приключване на войната в Югославия, предложението не важи. България не позволи на Румъния да изнася електроенергия през нейна територия към Турция.

Макар че двете страни имат обща граница от стотици километри, на практика между тях липсват икономически връзки.

Безпокойствата и високомерието на румънците и българите обаче не интересуват Америка. За НАТО изглежда че двете страни фигурират или заедно, или никак. Избор, който честно казано, не се харесва нито на Букурещ, нито на София. Всяка от двете страни се мисли за по-висшестояща от другата. Вашингтон обаче забрави да им поиска мнението.

Бившият цар Симеон Втори разбра, след девет месеца, желанието на Вашингтон. Пристигайки в Румъния миналия уикенд, той пое ръката на Нъстасе, която румънският премиер му подаде през 2001 г. Разбира се, зад гърба на Симеон мнозина ще продължават да правят това, което правеха досега. Но срещата между двамата премиери в Синая промени румънско-българските отношения. Можем да отбележим тук, че само пътят към НАТО накара румънеца и българина да се целунат като братя. Но дали наистина ще станат членове на алианса?

Със съкращения, по БТА