Любовните похождения на Силвио Берлускони и Франсоа Оланд

Италианската писателка Лидия Равера съпоставя любовните похождения на бившия премиер Силвио Берлускони с тези на френския президент Франсоа Оланд и прави интересни изводи за еротичните изяви на властимащите мъже. Коментарът е поместен в италианското издание на американския информационен портал "Хъфингтън пост" и е преведен от БТА.

"Навремето с месеци се говори за Бил Клинтън и за това какво му е правила под бюрото в Овалния кабинет една сладострастна и закръглена стажантка. Видни политолози се видяха принудени да се справят с проблема за "интимното бельо в хладилника", където девойката бе съхранила редом с кубчетата лед за коктейли и части от онова нейно облекло, върху което бяха останали следи от президентската потентност.

Години в Италия се обсъждаха елегантните партита на премиера Берлускони, неговите вицове, неговите любовници и гнева на съпругата му. Видни политолози изразиха снизходителни становища относно фалическите статуетки, "бунга-бунга" купоните (в именията на Берлускони), малолетните и обилно надарените девойки, персоналните прегрешения и проблемите на националната сигурност.

Сега е ред на Оланд, който от две години пътува до възлюбената си на мотопед с каска. И отново се отприщи кампания с аргументите: на две колела е лесна мишена за атентат, а може като нищо да падне и да се нарани; Франция води война в Мали и президентът държи пулта за управление на атомното оръжие, а той тръгнал, без охрана и без да се замисли, да се забавлява с любовницата си и да изневерява на първата дама.

Нашите политици в Италия, когато трябва да се подчинят на либидото, отиват на място с държавни коли, не се влюбват, свършват работата и си заминават. Жените в определени среди у нас са еротични аксесоари и изобщо не са някакви перспективни партньорки, които да заменят други, омръзнали вече партньорки.

Видните политолози твърдят, че французите не прощават.

Подтекстът е, че италианците прощават, защото тук има слънце, пица, мандолини, латински любовници и важи принципът "всички са проститутки с изключение на сестра ми".

Французите са по-романтични, по-изтънчени, по-обуржоазени и рано или късно ще му поискат сметка на президента.

Освен това Вероника (бившата съпруга на Берлускони), като разкри поредната му изневяра, поиска развод, доблестно информира националните всекидневници, а после се утеши с камара пари, които Ивана Тръмп не може и да сънува.

Валери (първата дама на Франция) взе пък, че се разплака и бе откарана в болница. Французите са по-склонни към драмата, а италианците към комедията. Джузепе Верди, ако днес диреше автор на либрето за опера, щеше да прекоси Алпите и да го потърси във Франция.

Няма нищо лошо. Политиката напоследък е толкова лишена от патос, че би трябвало да благодарим на тези свръхактивни президенти веселяци, които позволяват и на най-сериозните вестници да пуснат клюкарски колонки за ревниви съпруги и деликатни ситуации. Чете се, коментира се, обръща се на майтап.

При добро желание обаче си заслужава да се замислим върху неувяхващата неспособност на мъжете с върхови позиции да се откажат от най-търсения от властимащите мъже страничен ефект - да колекционират множество красиви, млади и чаровни жени, тоест по-красиви, по-млади и по-чаровни от самите колекционери. В крайна сметка почти им се възхищавам. Те явно не се стресират от носенето на огромна отговорност и нищо не е в състояние да ги отклони от целта - нито икономическата криза или световното неравновесие - поради което непоклатимо продължават да търсят хармонията на зачатието.

Ангажирани са с еротични занимания, рискувайки шантаж и възмездие. Прахосват си времето и енергията, а накрая си прахосват и имиджа.

Струва ми се, че при жените това не се получава. Не само защото имат малко власт, а защото властта, когато е упражнявана от жена не е вече секси, не е привлекателна и не се доближава до ролята на Пепеляшка, която еротично се препоръчва на жените.

Къде е тайният приятел на Ангела Меркел или мистериозният любовник на Кристин Лагард? Открийте ги, ако можете. Впрочем двете дами си имат достатъчно работа", заключава Лидия Равера, която е авторка на 25 книги и около 60 сценария, а в момента е помощник-губернатор на областта Лацио и отговаря за културата и младежта.