Мъченици от Батак и Априлци канонизирани за нови български светци

За първи път от 47 години България има нови светци - мъчениците от Батак и Априлци, загинали за вярата по време на Априлското въстание. Канонизацията беше извършена тази неделя в катедралния храм "Свети Александър Невски" от патриарх Максим в съслужение с митрополитите на Българската православна църква (БПЦ).

Сред присъстващите на церемонията бяха председателят на парламента Цецка Цачева, президентът Георги Първанов, вицепрезидентът Ангел Марин, столичният кмет Йорданка Фандъкова, политици, много граждани.

Това е първата канонизация, която извършва патриарх Максим, откакто оглавява БПЦ от 1971 година. Светият Синод взе официално решение за канонизацията на 16 март тази година. Историята е запазила само някои от имената на Баташките мъченици - това са местните свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, запазени са имената и на някои от избитите в Батак - Иван, Илия и други. Сред известните имена на Новоселските мъченици са тези на двамата свещеници - Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, на седем монахини и на една мирянка.

Канонизацията е правов акт на църковната власт, чрез която след смъртта си, заслужил член на църквата се въвежда в сонма на светиите. Определя се ден за неговата прослава и честване, написвано със житие, съставя се и специална църковна служба, а образът му се изписва на икона.

Канонизираните нови български светци, убити през 1876 г. в църквата в Батак и в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци, ще бъдат почитани като Събор на Баташките мъченици - на 17 май, и Събор на новомъчениците от Ново село - на 9 май.

По време на отслужената Света Василиева литургия беше обявено вписването на имената на новите светци в българския църковен календар и бяха осветени техните икони. Иконата на мъчениците от Новоселския манастир в Априлци е изографисана от художника Владимир Аврамов, а на мъчениците от Батак  - от Мирослав Асенов.

След литургията беше отслужен първият молебен за новите светци - вече като към небесни застъпници на вярващите. Канонизацията завърши с литийно шествие около храма "Св. Александър Невски".

Последните канонизирани за български светци са Свети Паисий Хилендарски през 1962 г. и Софроний Врачански през 1964 г. Те са канонизирани от тогавашния патриарх Кирил. През 2000 г. т. нар. алтернативен синод на Пимен и Инокентий канонизира дякон Игнатий - Васил Левски, но тази канонизация не беше призната от Светия синод на БПЦ, ръководен от патриарх Максим.

Последният българин, обявен за светец от католическата църква, е монсеньор Евгени Босилков, признат за блажен от папа Йона Павел Втори през 1998 година.

Светият Синод ще продължи с процеса на проучването и канонизирането на просиялите по българските земи с мъченичество богоугодници - се казва в Синодалното послание, подписано от Патриарх Максим и членовете на Светия Синод - митрополитите на БПЦ.

Президентът Георги Първанов коментира в неделя: Приемаме решението на Светия синод и смятаме, че баташките и новоселските мъченици са достойни за канонизиране.

Тук сме, за да отдадем заслуженото на онези мъченици на вярата за свободата на България, заяви Цецка Цачева.

На въпрос дали не е закъсняло канонизирането тези мъченици, тя отговори, че това са църковни дела, в които светската власт няма как да се намесва. Но когато то вече е факт, представителите на държавните институции сме длъжни да бъдем редом с представителите на Светия синод, каза Цачева.