Мафиоти вдигнаха град на морето преди ДАНС да ги експулсира

Мафиоти вдигнаха град на морето преди ДАНС да ги експулсира

"ОПС Уралмаш". Популярното съкращение ОПС не навсякъде означава "отстъпено право на строеж" с каквито се прочуха морските общини Приморско и Царево. В случая това е "Обществено-политически съюз". Съкращението е измислено от една от най-кръвожадните руски мафии - екатеринбургската, която се преименува в "ОПС Уралмаш", за да придобие по-благопристоен вид за пред бизнеса и обществото. Този номер не минава напълно в Русия, но в България мафиотите са приети радушно като уважавани бизнесмени.

Свердловските бандити завладяват Екатеринбург (бивш Свредловск) след улични боеве с други групировки в началото на 90-те. Не са спестени куршуми и на органите на реда, които са втрещени от боевата мощ на мутрите, разполагащи с големи количества най-съвременно въоръжение, разказва руският вестник "Совершенно секретно".

В средата на 90-те се създава "ОПС-Уралмаш" и групировката започва кампания за легализиране на бизнеса си и навлизане в политиката (оттам и "обществено-политически"). Изборът на име не е от най-удачните. На милиционерския жаргон в Русия ОПС еднозначно означава съкращение от "организованное преступное сообщество" (на български най-близкият превод е организирана престъпна група или ОПГ).

За кръстници на уралската мафия от най-мрачните години се считат братята Григорий и Константин Циганов. Григорий Циганов е убит през 1991 г. от конкурентна групировка, след което се развихря истинска гангстерска война, в която падат трупове в Екатеринбург, Москва, Киев, та чак и в Будапеща. Оцелелият Константин Циганов се оказва талантлив организатор и успява да дисциплинира и подчини дивите улични банди в града на Урал.

След като Константин е арестуван през 1993 г., неговите хора атакуват безуспешно седалището на антимафиотите в Екатеринбург с гранатомет и бомби. В крайна сметка Циганов е пуснат под гаранция през пролетта на 1994 г. и веднага избягва от Русия.

Мозъкът на трансформацията на Уралмаш от епохата на "романтичния" бандитски епос към ерата на "престъпността в бели якички" е Андрей Панпурин, твърдят руските разследващи журналисти. Панпурин е финансист с нюх. Заедно с Циганов, Александър Хабаров и Александър Крук той превръща "ОПС-Уралмаш" в структура със строга отчетност и контрол на приходите и разходите. Мафиотите установяват топли контакти и с властта, в лицето на губернатора Едуард Россел.

"ОПС-Уралмаш" разгръща разнообразна дейност, създавайки стотици предприятия в Русия и зад граница в различни сектори на икономиката. Стига се дотам, че бюджетът на уралмашката групировка надвишава бюджета на Екатеринбург, град с милион и половина население. Местните жители дотолкова са убедени във всемогъществото на "обществено политическия съюз", който може да постави всичко и всеки в стойка партер, че с мрачно остроумие назовават града си "Ебург".

След бягството на Константин Циганов през 1994 г и кратка контраатака на властта, която вкарва за няколко седмици в затвора Хабаров и Крук, позициите на "Уралмаш" са разклатени, но само временно. Групировката се стабилизира и продължава да набира мощ, като изнася дейността си и зад граница.

"Хороша страна Болгария..."

През 1994 г. руският гражданин Андрей Волфрамович Панпурин влиза в капитала на дружеството "Лаудис Интернасионал". "Лаудис" постепенно се разраства и разроява в няколко фирми: "Лаудис Холдинг Груп", "Лаудис Билдинг", "Лаудис Пропъртис", "Тексима-Лаудис" и т.н.

В края на 90-те лидер на групировката в Русия става Александър Хабаров, който през 2005 г. е намерен мъртъв в предварителния арест. Според близък до Хабаров информатор на списанието "Русский репортер" през 2004 г. е имало разрив с Константин Циганов, който Хабаров преживява много тежко. Циганов макар и зад граница продължава да управлява общата каса на групировката (на руски "общак"), в която по стар бандитски обичай се отчислява половината от печалбата. През 2004 г. "Kръстникът" обявява, че касата вече му принадлежи еднолично. Въпреки рискования ход Циганов не е репресиран, защото "съобщността" уважава твърде много покойния му брат. Информаторът твърди също, че Циганов се е установил в Турция.

Следите на Циганов обаче се откриват в България, където той по загадъчен начин получава гражданство и през 2003 г., вече като български гражданин, се впуска в бизнеса с Панпурин. През 2003 г. се създава "Лаудис Холдинг Груп", в която управител е постоянно живеещият в България руски гражданин Андрей Волфрамович Панпурин. Kапиталът на фирмата пък е 100% собственост на българския гражданин Константин Николаевич Циганов. До 2003 г. Циганов не афишира участие в други фирми и сдружения в България.

По това време Циганов има българска лична карта, издадена през май 2001 г. от МВР София. Съдружникът му Панпурин пък е вписал във всички търговски документи ЕГН, което се дава с получаване на българско гражданство, а не ЛНЧ (личен номер на чужденец). В същото време той се легитимира навсякъде не с българска лична карта, а с лична карта на чужденец.

"Кръстникът" на "Уралмаш" не е единственият съдружник от групировката, който установява контакт с Панпурин на българска земя. На 5-ти юни 2000 година във вилата на Панпурин на улица "Незабравка" намират обесен друг обществено-политически деец от "Уралмаш" - Александър Крук.

По това време Крук е кандидат за депутат в местния парламент. Вместо да води кампания за изборите на 18-ти юни, Крук внезапно отлита на посещение при приятеля си Панпурин в България, твърдят руските медии, които отбелязват, че това поведение е много загадъчно, както и самата смърт. Близки до бизнесмена твърдят, че той не е имал причини и мотиви да посегне на себе си. Разследването не намира следи от насилие и приключва със заключение за самоубийство.

Следващото появяване на съдружниците от "Уралмаш" в радара на медиите е от ноември 2004 г., когато в "Российская газета" излиза информация, че постоянно живеещият в България криминален авторитет Циганов се е срещал в Москва със свои събратя, за да обсъдят разделението на властта между лидери на уралските банди. По това време Константин Циганов вече е с подновена българска лична карта, издадена на 9 август 2004 г от МВР София.

Реакцията на българските власти не закъснява: "Мога да кажа, че с руските колеги имаме перфектни отношения. Ако те издирваха това лице, щяхме да знаем и да го търсим" - коментира тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. пред в. Новинар. Наистина по това време Циганов не е официално издирван в Русия, след като делото срещу него е прекратено през 1996 г.

Циганов влиза отново в списъка на издирваните лица в Русия през юни 2005 г. Тогава той е обявен само за федерално, а не за международно издирване и българските власти продължават да не знаят и да не го търсят, въпреки "перфектните отношения" с руските си колеги.

През 2007 г. българските медии (в-к Монитор) забелязват обявата за издирване и отправят въпроси към МВР за гражданството и статута на издирвано лице на Циганов, които остават без отговор. МВР се оправдава тогава с оперативното естество на тази информация.

Впрочем, Циганов и Панпурин изобщо не се стараят да се крият. През целия период на управление на Тройната коалиция, двамата уралци развиват бурна бизнес дейност в България в областта на имотите и строителството.

"Брегът на Крокодила"

Уралмашките капитали се ориентират предимно към ваканционни терени в Пирин и около Царево, но не само. "Лаудис" инвестира и в терени край г. Елин Пелин, където през март 2005 и декември 2006 купува от общината 220 декара за близо 400 000 лв. Заради тази покупка руснаците се свързват с една от версиите за убийството на кмета Янко Янков, който е намерен пронизан със 7 куршума на 9 януари 2007.

Като най-мащабен проект на "Лаудис" се очертава комплексът от затворен тип "Коста дел Кроко" в Царево, в който руснаците обещават да вложат 110 млн. евро. Строежът започва ударно през ноември 2007 г, а през цялата 2008 г. строителството там не спира въпреки забраната през активния туристически сезон. Работи се и нощем, на прожектори. Комплексът се рекламира богато, а едни от най-сериозните делови издания в България му отделят място в рубриките си за недвижими имоти. За произхода на капиталите се пише сдържано, че са предимно руски.

В Царево Панпурин и Циганов придобиват също завода за лодки "Пасат", който е с отлична локация на самия бряг до границата на Парк "Странджа".

Строежът на "Коста дел Кроко" продължава до настъпването на кризата. В началото на строителния сезон 2009 г. обектът е изцяло замразен. "Водих разговори с инвеститорите и смятат да продължат догодина, което е добър знак." - казва тогава кметът на Царево Петко Арнаудов. Това обаче не се случва, дори става по-лошо.

ДАНС не е упълномощена да заяви...

Според дискретна публикация във в. "24 часа" от средата на август, инвеститорите Циганов, Панпурин и още няколко опасни руски мафиоти са заловени и експулсирани от България със заповед на шефа на ДАНС Цветлин Йовчев. Това се е случило скоро след операцията "Октопод", което означава март или април 2010 г.

Пак според източниците на изданието българското гражданство на "някои от тях", вероятно и на Циганов, е било отнето. ДАНС отказва да коментира по случая и по-нататъшната съдба на руснаците е неизвестна. Факт е обаче, че Циганов и до днес фигурира на страницата на руското МВР като обявен за издирване. За разлика от него Андрей Панпурин не се издирва от руските власти или поне няма публична информация за това. Двамата липсват и от публичната база данни на Интерпол за търсените лица, въпреки твърденията, че се издирват със специална черна бюлетина за особено опасни престъпници.

Факт е също, че личната карта на Константин Циганов от 2004 г. се води като валиден документ в базата данни на българското МВР. Това е най-малко странно, ако това лице е експулсирано от България и му е отнето гражданството. С личната си карта Циганов може да се лекува безплатно в България, тъй като все още е с непрекъснати здравно-осигурителни права. Същото важи и за Андрей Панпурин.

Случаят Циганов-Пампурин повдига доста въпроси пред правоохранителните органи на една европейска страна, която се стреми да стане членка на шенгенското пространство. Особено опасен престъпник с лекота минава през цедката за получаване на гражданство, без даже да си сменя самоличността. Знае се, че в Съвета по гражданството задължително има и представител на ДАНС (преди НСС), който обаче е пропуснал Циганов въпреки "перфектните отношения" с руските служби.

Освен това "Коста дел Кроко" е най-фрапантният до момента пример за пране на руски мафиотски капитали чрез имотни инвестиции в България. През 2007-2008 г. в България, страна членка на ЕС се изсипват стотици милиони евро със съмнителен произход, без това да притесни ни най-малко финансовото разузнаване и органите, които се борят с трансграничното пране на пари от престъпна дейност. В тази връзка потайността на ДАНС е доста съмнителна, защото логичната стъпка след експулсирането на такива доказани престъпници е да се сезира комисията Кушлев, която да запорира активите им. Нищо подобно обаче не се е случило до момента.

Паметник на бетона

Каква ще е съдбата на огромния комплекс в Царево? Според местни бизнесмени руснаците не са платили на много фирми, които са работили на строежа. Някои от тях дори не са могли да си приберат инструментите и машините от обекта. В края на 2009 г. община Царево е наложила съдебна възбрана върху имота и построените сгради. Какво точно има да получава общината като кредитор на "Лаудис Билдинг" не е ясно. Вероятно става въпрос за пропуснати ползи, неплатени данъци и разрешителни, или неизградена инфраструктура.

За разлика от ползите, негативите от руско-мичуринската инвестиционна операция са видими отдалеч. Грозен бетонен град, заобиколен от строителни отпадъци стърчи като паметник на имотния балон и безотговорното раздаване на разрешителни за голяма плътност и височина на застрояване. Не са изградени нито пътища, нито улици, нито зелени площи. Почти сигурно е също, че прибирането на вересиите от уралското ОПС ще стане "на кукуво лято". Или ако предпочитате, на бряг с крокодили в Черно море.

Още по темата
Още от Имоти