Мафията вече си нямала държава. Сериозно?

Тези дни, на сбогуване с българската публика, френският посланик, който пръв си позволи да заговори открито за "гнилите ябълки" в съдебната система и така направи възможно "окапването" на поне няколко от тях, сподели още от българския си опит: "Живеех в чужбина и в български вестник прочетох, че в България мафията си има държава. Казах си – тези журналисти малко прекаляват. Но като дойдох тук, разбрах защо хората казват така", разказа той в телевизионно интервю.

Вече е различно?

Изправена в студиото пред неизбежната необходимост да коментира тези думи, българска министърка и вицепремиер даде следното обяснение: "Толкова дълго време мафията е имала държава и е имало толкова много доказателства за това, че сега, когато ситуацията е различна, за хората е трудно да го повярват". С други думи: (мафията) имаше (държава), но (благодарение на нашето управление) вече няма.

В студиото, както често се случва, нямаше кой да опонира или поне да постави под съмнение тази теза и темата набързо бе приключена. А си заслужава да бъде продължена.

Първо, трябва да се отдаде дължимото на министърката за честното признание, че наистина в България "дълго време мафията е имала държава". Особено като се има предвид, че през голяма част от това "дълго време“, когато се трупаха част от споменатите "толкова много доказателства“, властта пак бе в ръцете на същата партия и на същия премиер.

По-важно е второто. По служебна характеристика, естествено, министърката е длъжна да каже, че вече "ситуацията е различна". Твърде вероятно е и донякъде да го вярва, понеже така ѝ се иска и понеже вероятно лично тя полага искрени усилия в тази посока. Променило ли се е обаче нещо в действителност? Само в трудно преодолимата инерция на общественото недоверие ли е проблемът?

Преди да потърсим отговорите нека да уточним смисъла на изречението "мафията си има държава", което, като всяко обобщение, съдържа известна метафорична условност. В случая става дума не само (и не толкова) за организирана престъпност (примерно в стил Коза ностра) и за нейното срастване с отделни представители на политическата власт, а за превземане на държавните институции на всички нива (местна власт, контролни и регулаторни органи, органи за сигурност, съдебна система), така че при нужда те да загърбват законовите си задължения и, вместо да служат на обществения интерес, да обслужват нелегитимни частни интереси.

Да сте забелязали подобно нещо?

Граждански протест във Варна срещу мафиотските структури в политиката и бизнеса, сн: БГНЕС

За да разбере дали този модел е разбит (поне донякъде) и държавата се е освободила от мафията, всеки от нас може да си зададе и, на базата на собствените си наблюдения, да си отговори на няколко конкретни въпроса. Като например:

Разбит ли е установилия се навред из България феодален ред, при който местни дерибеи налагат нямащи нищо общо със закона правила и владеят всичко? Или продължават безнаказано да си дерибействат в съдружие с местните власти от всякакъв вид (освен ако самите те не представляват някоя от тези власти)? А всеки, позволил си да се противопостави на този ред, е заплашен да загуби работата, бизнеса, имота, здравето и дори живота си.

Да сте забелязали някой да е погнал масирано и твърдо (а не в някоя инцидентна показна акция за по телевизията) вилнеещите пред очите на всички различни по профил и калибър банди – от наркоразпространението до трафика на бежанци? Вместо покровителствено да се прави, че не ги забелязва. Въвела ли е най-после държавата строг, ясен и отнасящ се за всички ред (вместо сегашната нормативна бъркотия, в която и най-голямото безобразие може да се окаже законно), за да спре безразборното бетониране на най-хубавите си кътчета? Или всичко си върви по старому с любезното съдействие на местните власти, и бездействие на съответните контролни органи?

Спряно ли е дирижираното "разпределение (и консумиране) на порциите"? Или обществените поръчки, концесиите и всякакви други публични блага (на местно и централно равнище) продължават да се раздават на тесен кръг "наши“ хора? (Освен някой и друг символичен жест с неясен краен ефект като демонстрация на личен "катарзис".)

Със сигурност сте чули за милиард-два, "събрани от контрабандистите", които иначе отивали в олигарси и контрабандисти, знайни и незнайни герои. Да сте чули обаче някой от тях (поне знайните и най-видимите - при горивата, цигарите и алкохола), да е разследван, арестуван или вкаран в затвора, както би трябвало да се очаква?

Да сте чули да е разбит нечий монопол? Разнищена ли е аферата КТБ? Има ли наказани? Върна ли си държавата милиардите (платени всъщност от данъкоплатците), които се равняват на годишния бюджет на здравеопазването? Или зад издигнат от нея параван придобитите чрез финансиране (голяма част от което пак с публични средства) от банката активи са вече почти окончателно разграбени (от онези, които сринаха банката)? Състоя ли се истинска реформа на съдебната система, или половинчата, беззъба имитация, оставяща непокътнати зависимостите, интересите и инструментите на статуквото? След като е имало "толкова много доказателства" за това, че "толкова дълго време мафията е имала държава", може би вече има някой по високите етажи на властта, който да е разследван, обвинен или осъден за корупция, търговия с влияние или злоупотреба с власт?

И накрая да не забравим: разграничи ли се поне един от управляващите от кафявите медийни бухалки – пропагандната опора на модела? Или всички продължават с готовност и удоволствие да се ползват от услугите им? (И дори им правят финансови подаръци с публични средства, както се оказа тези дни.)

Отговорът

Моят отговор на тези въпроси е отрицателен – нищо от изреденото в тях не е станало. Тъй че на хората има защо да "им е трудно да повярват". А да се каже, че "ситуацията е различна“, е много силно преувеличено.

За малко щях да кажа "преждевременно", но това би означавало да се приеме, че някаква промяна все пак е започнала и че е въпрос на време да бъде доведена до край. За това обаче няма никакви гаранции. Не си личи държавата да има особено желание и сили да се освободи. Мафията няма да се откаже доброволно от придобитото. На някаква помощ отвън все по-малко може да се разчита. И френският посланик за съжаление си заминава.