Магистрала "Тракия" най-сетне свърза София и Бургас

Строящата се от 40 години автомагистрала "Тракия" най-сетне свърза София и Бургас, след като в понеделник тържествено бе открит последният участък на трасето ѝ от пътния възел "Зимница до Карнобат. След злополучен опит доизграждането на трасето да бъде дадено на концесия на частен оператор, в крайна сметка това стана с пари от Европейския съюз и националния бюджет. Докато обаче аутобанът стигне края си, пуснатото през 1985 г. трасе от София до Пловдив силно се амортизира и се очаква напролет да тръгне частичен негов ремонт.

Трикольорната лента прерязаха президентът на републиката Росен Плевнелиев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева. Те бяха посрещнати от десетина протестиращи, които бяха издигнали транспаранти край новия път "София, ние сме с вас", "Оставка" и "Мафия".

На церемонията беше и транспортният министър Данаил Папазов, който се бе подготвил с реч, но не му дадоха думата. Присъстваха и депутатите от БСП Димчо Михалевски, председател на комисията по регионална политика, и Атанас Мерджанов, председател на вътрешната комисия, както и областните управители на Ямбол и на Бургас - Николай Пенев и Павел Маринов, кметове на общини, през чийто територия преминава участъкът от пътя. От поканените бивши регионални министри тържеството уважи само Евгений Бакърджиев от кабинета на ОДС.

От бившите шефове на пътната агенция присъстваха Иван Атанасов, Божидар Йотов, Сергей Михалев  и Дончо Атанасов, чието име отново се спряга за управляващ на ведомството и той не отрече информацията.

Магистралата бе осветена от сливенския митрополит Йоаникий и старозагорския митрополит Галактион.

Председателят на Управителния съвет на Пътната агенция Лазар Лазаров увери, че с качеството на пътя между Зимница и Карнобат не е правен никакъв компромис.

До 2009 г. средногодишно са се строили по 9 км от магистрала "Тракия", докато след това са станали по 60 км годишно, отчете президентът Плевнелиев, който в кабинета на ГЕРБ беше регионален министър. "По това ще познаете прогреса – 9 км срещу 60 км годишно, каза държавният глава. В този смисъл " Европа не е колонизатор, Европа ни дава свобода, Европа ни плаща 80 процента от сметката", обясни Плевнелиев европейската солидарност.

Участъкът ще бъде пуснат за движение на автомобилите след 14 часа. Така ще стане факт връзката чрез автомобилна магистрала от София до Бургас след повече от 40 години от започването на строителството.

Междувременно амортизиралият се участък от София до Пловдив ще започне да се рехабилитира напролет със 70 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка, но за целта парламентът трябва да одобри промяна в програмата "Транзитни пътища V", финансирана от банката. Веднага след това ще се обявят търгове за изпълнител на ремонтите, които ще са в 30-километровия участък след 110-ия км на магистралата край Пловдив и трасето от 30-ти до 60-ти километър край Пазарджик. Други 5 км край входа на София в региона на хотела "Църна маца" също подлежат на рехабилитация, обясни Терзиева.

Дължината на новоизграденото трасе на магистрала "Тракия" е около 34 км. Общата дължина на лот 4 от Ямбол до Карнобат е 49.08 км, от които първите 15 км бяха завършени и пуснати в експлоатация през август 2012 г.

Изпълнител на отсечката, чиято цена е 209.646 млн. лв., бе Сдружение "Тракия IV" ДЗЗД. .

Първите участъци на "Тракия" започват да се строят през далечната 1975 г. Десет години по-късно в експлоатация влиза трасето София - Пловдив. По проект автомагистралата трябва да свързва София и Бургас през Пловдив. Общата ѝ дължина е 368.5 км. Към ноември 1999 г. от тях са готови 173.5 км.

През 2000 г. Министерският съвет одобрява вземането на заем от 100 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за участъците Оризово-Стара Загора и Карнобат – Бургас. Съфинансирането от българска страна е 140 млн. евро. През 2005 година обаче правителството на Симеон Сакскобургготски сключи оспорван концесионен договор с българо-португалския консорциум "Автомагистрала "Трайкия", в който влизаха държавните дружества "Автомагистрали" и "Техноекспортстрой" и четири португалски фирми. Сделката обаче се разсъхна, след като ЕИБ не я одобри, а и срещна съпротива в България.

Така се стигна до кандидатстване за финансиране пред Европейската комисия чрез оперативната програма "Транспорт" на останалите три участъка с обща дължина 115 км. Стойността на безвъзмездната финансова помощ е 699 648 287 лв. с ДДС. Кохезионният фонд на Европейския съюз отпусна 513 970 279 лв., а от държавния бюджет са похарчени 185 678 007 лв.