Магистралите ще могат да се концесионират чрез състезателен диалог

Магистралите ще могат да се концесионират чрез състезателен диалог

Новият закон за концесиите беше окончателно приет в понеделник от народните представители на второ четене. Според последните приети от парламента текстове, областните управители ще имат право да контролират решенията на общинските съвети, когато става въпрос за отдаване на обекти на частно управление.

Ще бъде създаден национален регистър, в който ще се вписват данните за всички предоставени концесии. Доколко този списък ще е публичен обаче, ще стане ясно от правилника за неговото функциониране, който трябва да се приеме от кабинета до 1 юли. Достъпът чрез Интернет не е достатъчна гаранция за публичността на данните, които ще се публикуват. Според новия закон в националния регистър ще се съхраняват оригиналите на концесионните договори и допълнителните споразумения, заедно с приложенията към тях.

Мнозинството в Народното събрание обаче отхвърли предложението на депутата от ОДС Мартин Димитров в регистъра да бъдат вкарвани всички предложения на кандидат-концесионерите. Защото при наличието на повече информация за конкурса и избора на печелившия кандидат ще може да се направи сравнение и на по-късен етап и да се види дали наистина офертата на избрания кандидат е била най-добрата.   

Най-голям спор в новата нормативна уредба предизвикаха текстовете, които бяха гласувани през изминалата седмица. Изборът на концесионер по процедурата “състезателен диалог” бе основният мотив на опозицията да обвини управляващите, че са си приготвили “вратичка” и в новото законодателство за концесии от типа “магистрала Тракия”.   

Тази процедура дава възможност да се отсее предварително броя на кандидатите, които са решили да подадат оферти. При състезателния диалог ограничаването не може да е по-малко от трима желаещи да се включат в концесионната процедура. Подозрително е, че ограничителните процедури са предвидени единствено за концесиите, които са свързани със строителство на инфраструктурни обекти и то в особено сложни случаи.

Народният представител от ДСБ Евгени Чачев постави сериозният въпрос как може да се отдава един инфраструктурен обект на концесия, когато обективни причини пречат да се определят техническите норми и финансовата рамка на концесията.

Въпреки протестите на опозицията, управляващите приеха, че състезателният диалог ще се провежда в три етапа – допускане и подбор на кандидатите, разговор с тези от тях, които са допуснати да продължат участието си в процедурата и подаване на оферти от фирмите, предложили подходящи решения и получили покана.

Вторият сериозен проблем, с който беше одобрен законопроектът, са текстовете, в които са разписани новите правомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) като независим орган, пред който кандидатите ще могат да обжавалват решенията за окончателния избор на концесионер. Жалбата ще може да се подава до 10 дни след обнародване на решението на избор на победителя в държавен вестник. КЗК ще може да налага и временно спиране на изпълнението на концесионерите.

Според специалистите, антимонополният орган няма достатъчно капацитет да решава такива проблеми от една страна, а от друга - законът дава право на КЗК да разглежда на закрити заседания жалбите и да решава дали да ги уважи или не. Опитът именно с концесията на автомагистрала “Тракия” показва как антимонополният орган взема решения на закрити заседания.

Според Иван Сотиров от ОДС тези текстове са противоконституционни, защото несъдебна организация като КЗК не може да има правомощия на съдебната власт. Освен това законът предвижда всички решения на КЗК да се обжалват в съда, което допълнително удължава евентуалната съдебната “одисея” на една концесионна сделка.

Депутатите решиха, когато офертата на някой от участниците е предложена цена за строителството, която е по-ниска с над 30% от останалите предложения, комисията по оценка на кандидатите да има право да изиска от него писмена обосновка. Законът позволява на комисията да приеме писмената обосновка и да не отстрани офертата на кандидатите. Ако кандидатът не представи писмената обосновка в посочения срок, то офертата му няма да се оценява.

85 % от постъпилите концесионни възнаграждения ще влизат в държавния бюджет, а 15 на сто ще отиват в Министерството на финансите за покриване на направените по процедурата разходи.

Споделяне
Още от Бизнес