Магистрати разрешиха полицейския шпионаж в интернет

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на фондация "Програма достъп до информация" срещу тоталното следене на потребителите в Интернет.

Жалбата бе срещу Наредбата за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления.

Наредбата бе издадена от бившия вътрешен министър Румен Петков и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения Пламен Вачков. Тя предвижда тотално следене на Интернет трафика и телефонните разговори. Веднага след обнародването ѝ редица специалисти и телекомуникационни оператори заявиха, че мерките едва ли ще засегнат истинските престъпници в мрежата, а най-потърпевши ще са потребителите на мрежите за обмен на музика и филми (peer-to-peer).

Наредбата може да бъде заобиколена безпроблемно, защото тези, за които е предназначена могат да влязат в Интернет от първото място с обществен достъп.

Според постановките на легитимирания от съда нормативен акт операторите се задължават да пазят и предоставят на МВР данни за всички номера, от които е имало обаждания, до кого са били, името и адреса на абоната, посещавани сайтове, начало и край на връзката и други. Съдържанието на разговорите и кореспонденциите не е регламентирано.

"Наредбата е издадена на основание Закона за електронните съобщения (ЗЕС). С тази норма фактически е въведено изискването на Директива на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи. В обхвата на нормата изрично е изключено запазването на данни, разкриващи съдържанието на съобщението", произнесъл се е ВАС. Според тричленния състав издаването на наредбата е в съответствие със Закона за нормативните актове.

Адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" заяви пред Mediapool, че ще се възползва от правото за обжалване пред петчленен състав на ВАС.

Според него съдът не обсъдил довода в жалбата, позоваващ се на членове 32 и 34 от конституцията. Двата текста гласят, че личният живот на гражданите както и свободата, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

Освен това тричленният състав на ВАС не е взел под внимание посочения в жалбата член 8 от Конвенцията за правата на човека, според който правото на личен живот може да се ограничи само по три причини – ако е предвидено в закон, ако цели защита на кореспонденцията и ако това е необходимо за демократичното общество.

Кашъмов обясни, че в съдебно решение има две постановки. Първата била,че изразът в жалбата "разни престъпления" не съответства на българския термин "тежки престъпления". А според втората - "пасивният достъп до компютърен терминал" ВАС е приел за "активен".

Кашъмов не можа да си обясни това тълкуване, но припомни, че наредбата в частта си, позволява на службите да събира информация от мобилните оператори вече е в сила. В случай, че и петчленният състав на ВАС отхвърли жалбата от пролетта на следващата година в сила влиза и постановката за следене в Интернет.