Магистратите искат промени, следователите не искат да излизат от съдебната система

Съдиите искат промени в основния закон, касаещи съдебната система, от следствието не желаят да излязат от съдебната система, а публичната позиция на прокуратурата остава по-скоро неясна. Така днес представителите на българските магистрати очертаха вижданията си спрямо бъдещи промени в Конституцията. Това стана на конференцията по повод 11-та годишнина на основния ни закон.

Дошло е време за промяна в конституцията, заяви министърът на правосъдието Антон Станков и пледира за разграничаване на функциите и отговорностите на съд, прокуратура и следствие. "Конституцията не е погребана, да живее Конституцията!", каза министърът.

Според него промените, свързани с ЕС и НАТО, трябва да станат още в рамките на мандата на този парламент, за разлика от президента, който поиска това да стане в следващото Народно събрание. Според правосъдния министър, във връзка с промяната на българското общество по евростандартите, е важно да се сложи рамката на тази промяна в основния закон. За тази цел обаче трябвало да се постигне съгласие между парламентарните сили и президента. "За мен моментът за промяна е дошъл, но това е въпрос, който ще се прецени в парламента и от самия президент. Защото в тях е инициативата за промяна в Конституцията - или лично от президента, или една четвърт от народните представители", напомни Станков.

Главният прокурор Никола Филчев, който също дойде на форума, но остана само за речта на държавния глава, се ограничи с коментара - "Приветствам", имайки предвид промяната в основния закон, без да каже повече подробности пред пресата.

Председателят на ВАС Владислав Славов се обяви против правото на гражданите да сезират Конституционния съд. Мотивът на Славов бе, че той ще се задръсти с частни жалби. Славов пледира за двуинстанционно производство и за тристепенна организационна структура на съдилищата, както и за изграждането в 50 до 80 града на страната на регионални административни съдилища. Славов защити правото на съдиите на имунитет, който обаче да касае само дейността им като магистрати. Председателят на ВАС се обяви срещу общия надзор на прокуратурата и призова политиците да дадат законодателна инициатива на Висшия съдебен съвет.

За разлика от колегата си, зам.председателят на ВКС Румен Ненков подкрепи идеята за частни жалби до Конституционния съд. Той също се обяви също за разграничаване на функциите на съд, прокуратура, следствие и каза, че не приема профанизирането на дебата с изявления от рода, че съдебната система е виновна за ръста на престъпността. Ненков Той предложи да се помисли над възможността за инпийчмънт на съдиите.

Никола Манев от Върховната касационна прокуратура обърна внимание върху евростандартите и върху значението на международното сътрудничество в правораздаването.

И.д. шефът на Специализираната следствена служба Румен Георгиев се обяви за оставане на следствието в съдебната система. При положение, че след 1999 г. почти 3/4 от следствието е към МВР, няма сигурност, че и ако цялото следствие премине към вътрешното министерство, ще се постигне положителна промяна в борбата с престъпността, каза Георгиев. Той наблегна на ролята на кадрите и на организацията на работа, която вместо да създава конфликти, може да помага за единодействието на службите. Георгиев риторично запита колко пъти за последните години главният прокурор е давал методически указания за работа на прокурорите.

Конституционният съдия Тодор Тодоров също се изказа срещу внасянето на частни жалби в Конституционния съд, защото така съдиите признавали неефективност на системата. Според него предложението гражданите да имат достъп до Конституционния съд всъщност цели да се удължи пътя до Евросъда в Страсбург. Той нарече “кьор фишек” идеята да се намали броя на депутатите.

Бившият член на Конституционния съд Теодор Чипев, правосъден министър в служебното правителство на Ренета Инджова, заяви, че е било нелогично президентът да има право да инициира промени в основния закон, а да няма законодателна инициатива. Чипев се изказа и против практиката в парламента да влизат депутати – заместници на излезлите министри. Според него видът избирателна система не трябва да се вписва в Конституцията.