Магистратите разгромиха новия съдебен закон

Новият проект за Закон за съдебната власт (ЗСВ) не носи ясна визия за реформата в съдебната власт, не дава нужните инструменти за нейното провеждане и ограничава независимостта на магистратите. Около това становище се обединиха голяма част от юристите по време на обсъждането на новия ЗСВ във вторник. Дискусията, организирана от Американската агенция за международно развитие (USAID), става два дни преди внасянето на проекта в МС.

Новият закон трябва да обезпечи приложението на четвъртата поправка в конституцията, с която бе създаден нов Инспекторат за проверка на делата към Висшия съдебен съвет (ВСС), както и правомощията на правосъдния министър да управлява имуществото на съдебната власт.

Някои висши магистрати дори заявиха, че очакват изключително критичен доклад от Европейската комисия заради намеса в независимостта на съдебната власт. Повод за това стана ограничената бюджетна независимост на съдилищата, прокуратурите и следствените служби.

Проектът очаквано бе защитен от министъра на правосъдието Георги Петканов, чието ведомство изготви новите текстове. Според него законът в този вид ще допринесе за достъпността и прозрачността на съдебната система.

Безсмислено упражнение

Най-остър в критиката си бе председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, който заяви, че проектът е “безсмислено упражнение”. По думите му след влизането на новия ЗСВ в парламента не може да се очаква той да бъде подобрен, тъй като нивото на познания на депутатите в тази област “не са добри”.

Григоров отново се застъпи за създаването на постоянно действащ ВСС и поиска да бъдат върнати правомощията на председателите на съдебните институции да предлагат своите подчинени за повишение. В проекта за нов съдебен закон това правомощия им е отнето. Шефът на ВКС разкритикува изпълнителната и законодателната власт за липсата на достатъчно гласност около изготвянето на новите норми.

Неговото становище бе почти изцяло застъпено и от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев. “Законът за съдебната власт не отговаря на очакванията на обществото за реформа на съдебната система”, заяви той в писмото си до участниците в срещата. Той обясни тезата си с липсата на политическа воля за създаване на постоянен ВСС и създаването на по-лоши кадрови практики в съдебната власт.

Ръководителят на правния отдел на USAID Кен Стюърт заяви, че не са ясни целите на закона.

Пета поправка?

Министърът на правосъдието Георги Петканов отговори, че постоянно действащ ВСС може да бъде създаден само чрез пета поправка в основния закон. По думите му в нея трябва много внимателно да се уреди новият статут на органа и да се намали неговия състав от 25 до 13 члена.

В същото време депутатът от БСП Мая Манолова изрази личното си мнение, че това не е необходимо и съдебният съвет може да бъде реформиран и със съдебния закон.

“С оглед въвеждането на толкова широки правомощия на ВСС с този закон, този орган няма как да осъществява своите правомощия без той да стане постоянно действащ орган”, каза Манолова.

Миналата година ЕК разкритикува управляващите за промените в конституцията в частта за съдебната власт, поради което се наложи тази година да се приема четвърта поправка.

Върнете ни бюджета

Зам.-главният прокурор Валери Първанов фокусира критиката си върху ограничаването на бюджетната независимост на съдебните институции. Според него проектозаконът е изключително противоречив в тази посока.

Изключителните правомощия за организиране имуществото на съдебната власт са предоставени на правосъдния министър. Според Първанов в това определение се включва и разпореждане върху бюджетните сметки на третата власт.

“Така на нас ни остава единствено задължението да плащаме заплатите на своите служители. За всичко останало трябва да се искат пари от правосъдното министерство, а такива то няма”, заяви зам.-главният прокурор като добави, че текстовете противоречат на конституционното определение за независимия бюджет на съдебната власт.

“Няма да коментирам колко нарушава това конституцията, защото становището ме обвързва професионално”, коментира конституционният съдия Владислав Славов. Според него обаче неминуемо ще се случи по-послушните председатели на съдилища да получават пари за някой дребен ремонт за разлика от непослушните.

“По-старите съдии помнят тези времена”, допълни той.

Мая Мaнолова обеща народните представители внимателно да обмислят всички критики на магистратите относно проекта за ЗСВ и пропуските да бъдат коригирани между първо и второ четене.

Преди два дни Политическият съвет на управляващата коалиция се занима специално със съдебния закон, смятан за част от конституционния пакет, който България пое ангажимент пред ЕС да приеме до края на март. Спазването на този срок обаче вече е невъзможно и управляващите ще съобщят в Брюксел, че ЗСВ ще бъде факт до юни.

В тройната коалиция все още има противоречия около проекта, най-вече как да се завъртят нещата така, че ЕС да не се усъмни отново в опит за посегателство върху независимата съдебна власт, както и за постоянния ВСС. НДСВ се опитва да съхрани статуквото в съвета поне до ноември, за да може членовете на ВСС, излъчени по време на предишния парламент с мнозинството на царистите, да имат думата при избора на нов шеф на ВКС.

През юни ЕК ще оцени напредъка в областта “Правосъдие и вътрешен ред” и ще реши дали да наложи на България предпазна клауза.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?