Магистратите ще получават повече пари, ако ВСС закрие съдилища

Увеличението на заплатите в съдебната система е възможно, но ако Висшият съдебен съвет (ВСС) направи реформи и спести необходимите пари чрез закриване на съдилища.

Това е посланието на изпълнителната власт към съдебната, стана ясно след срещата между шефовете на двете върховни съдилища, главния прокурор и министрите на финансите и правосъдието. Разговорите символично се проведоха в кабинета на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов в Съдебната палата.

След срещата пред медиите говори само домакинът. Лозан Панов говори дълго, но основното му послание бе: "Диалогът продължава". От думите му се разбра, че финансовият министър Владислав Горанов отново е отхвърлил претенциите на ВСС за по-висок бюджет през 2016 година.

Преди месец ВСС реши да увеличи от 1 ноември заплатите в системата с 12%, като парите са осигурени от излишък по бюджета на съдебната власт. Соловата акция на съдебния съвет обаче не бе съобразена с бюджета за 2016 г. Изглежда, че магистратите няма да получат пари за поддържането на новите по-високи заплати през следващата година. Аргументът на ВСС е, че трябва да бъде спазен законът, който постановява, че най-ниските заплати в съдебната система трябва да са равни на две средни заплати в бюджетната сфера.

Заплатите на магистратите не са индексирани през последните три години, за разлика от тези в бюджетната сфера, но финансовият министър Владислав Горанов заяви на ВСС, че няма да даде пари за повишаването им догодина. Той обясни, че по-скоро би лобирал за отмяна на законовите текстовете за размера на магистратските заплати, отколкото да даде пари за увеличението им. Преди ден премиерът Бойко Борисов попита дали магистратите трябва да получават повече от него.

Сега председателят на ВКС Лозан Панов завъртя въпроса около необходимостта от бързи реформаторски действия на Висшия съдебен съвет. Той потвърди, че магистратите трябва да получат новите по-високи заплати, но това трябва да се обвърже с прекрояването на съдебната карта. Темата със съдебната карта се мотае вече над пет години във ВСС, който няма никакво желание да закрива слабо натоварените съдилища в малките градове. Това би спестило значителни разходи от поддръжката на излишна администрация.

"Разумът трябва да надделее, трябва да има диалог между институциите. Темата е отворена. Предстоят още срещи. Ще има среща с ВСС, за да се обсъдят реформите. Една от темите е съдебната карта. Тя може да се дискутира и краткосрочно да се вземат подходящите мерки, за да може това състояние (с реформата и заплатите) да бъде преодоляно", каза Панов.

Шефът на ВКС напомни, че в своята концепция е обещал, че трябва да се сложи край на социализма в съдебната система. Една от тези стъпки е закриването на излишните съдилища. Проблемът е тежък, защото районните съдии в София и Малко Търново получават едни и същи заплати, но тези в София получават всеки месец по 82 нови дела, а тези в Малко Търново по 9.

"Оптимизирането на бюджета на съдебната система трябва да се направи. Диалогът трябва да продължи с разум. Всички сме заинтересувани да видим воля за промяна в съдебната власт, смятам, че това може да стане в кратки срокове", каза Лозан Панов.

Той допусна, че магистратите вероятно се вълнуват повече от въпроса за заплатите си, отколкото от темата за съдебната реформа. "Така е. Всеки магистрат го вълнува въпросът за заплатите, ето защо по тази важна тема няма как да се води диалог, освен с разум и аргументи. Категорично смятам, че реформата в конституцията и съдебния закон трябва да продължи, не бива да се измества фокусът. Но възнаграждението на колегите е достатъчно важен въпрос", каза съдия Панов в отговор на въпрос на Mediapool.

"Един магистрат, който взема между 1600 и 1800 лева, не дай Боже да съди някой, който кара кола, която струва тригодишната му заплата. Тук въпросите, които поставяме, са свързани и с независимостта и сигурността на всеки един магистрат, който си върши съвестно работата", каза още Панов.

Той допълни, че отношението на изпълнителната власт към бюджета на съдебната власт е важен показател за отношението към нейната независимост.