Махмурлукът на Испания и Португалия след 25 години в Европа

Махмурлукът на Испания и Португалия след 25 години в Европа

Двайсет и пет години след ползотворното за Испания и Португалия присъединяване към Европейския съюз двете страни са затънали в криза, заради която са нарочени за слабите брънки в еврозоната, и която ги принуждава да преглътнат горчивия хап на мерките за икономии и структурни реформи, коментира Франс прес.

Така далечен изглежда онзи 12 юни 1985 година, когато мечтата се превърна в реалност за двете иберийски държави и те подписаха договорите си за присъединяване към Европейската икономическа общност (ЕИО), превърнала се впоследствие в Европейски съюз (ЕС).

За двамата братовчеди от Южна Европа, неотдавна излезли от диктатурата и изостанали в икономическо отношение от северните си съседи, членството в ЕС предполагаше превъзходен двоен скок напред: ускорена модернизация и укрепване на демокрацията.

"Още повече, че през 1981 година имаше опит за държавен преврат. Днес това е толкова немислимо, колкото да избухне война между Франция и Германия", подчертава Игнасио Молина, изследовател по въпросите на Европа в института Елкано (ARI) в Мадрид.

ЕС се прояви като добра майка: от 1986 година Испания, която е вторият бенефициент от Общата селскостопанска политика (ОСП) след Франция, отчита нетно положително салдо от 90 милиарда долара европейски фондове, "много повече от Германия с плана Маршал", отбелязва Молина.

Португалия пък е получила 53 милиарда евро европейски средства.

Двете страни се възползваха от това, за да се модернизират бързо: в Португалия бяха построени 2300 км автомагистрали, а в Испания - близо 11 000 км. Изградени бяха високоскоростни железопътни линии, летища, нови линии на метрото. Притокът на чуждестранни капитали се засили. В Испания бяха учредени конкурентоспособни мултинационални компании.

В Португалия брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението спрямо покупателната способност нарасна от по-малко от 7000 евро през 1986 година до 19 000 евро през 2008 година (76 процента от средната стойност за ЕС-27). В Испания БВП на човек скочи от 7950 евро до 23 874 евро (103 процента от средното в ЕС).

Допреди две години Испания се наслаждаваше на "икономическо чудо", което будеше завист, с излишък по текущата сметка и годишно темпо на икономическия растеж от 3 до 4 на сто.

Този отличен "добър ученик" привличаше милиони имигранти.

Финансовата криза в съчетание със спукването на балона на недвижимите имоти през 2008 година обаче накара бюджетният дефицит на Испания да хвръкне до 11.2 на сто през 2009 година, а безработицата да достигне 20 процента от активното население - дойно повече спрямо средното равнище в еврозоната.

"Освен европейските средства, ЕС донесе голяма валутна стабилност и ниски лихви, както и лесно кредитиране. Мислехме, че вече ни остава само да живеем в комфорта на европейския контекст", обяснява Молина.

"Португалия се остави да бъде съблазнена от тези улеснения и се оказа прекалено затънала в дългове", допълва Жозе ду Сезар, преподавател в Католическия университет в Лисабон.

"Европа ще наложи дисциплината, от която се нуждаем", изтъква той.

Липса на конкурентоспособност, слаби перспективи за растеж: кризата би камбаната за внезапното пробуждане на двете страни, които се смятаха защитени от европейския чадър, а днес откриват, че той може и да се обърне.

"Принадлежността към еврозоната задължава да се направят необходимите промени в конкурентоспособността, отчетена по време на растежа", подчертава Хуан Карлос Мартинес-Ласаро, професор в бизнес школата IE в Мадрид.

Болезнени са мерките, които се наложи да вземат в различни степени Испания и Португалия: реформа на трудовия пазар, на пенсионната, финансовата и образователната система, на фона на тежки бюджетни и социални съкращения.

Едва ли всичко това е повод да се отвори шампанско на официалните церемонии днес и утре в Лисабон и Мадрид по случай 25-те години европейско членство, завършва Франс прес.

По БТА

Споделяне
Още от Европа