Македония - в очакване на ново правителство и нови проблеми

Македония очаква в близките дни да бъде съставено правителство на широка коалиционна основа. В него, според предварителния замисъл, трябва да бъдат представени двете най-големи македонски партии ВМРО-ДПМНЕ и Социалдемократическия съюз на Македония, както и двете най-влиятелни албански партии ДПА и ПДП. Идеята за широка коалиция възникна в Скопие по няколко причини.

Основната сред тях е необходимостта към обществото в тази страна да бъде отправено ясно послание, че колкото и трудни да са междуетническите проблеми, тяхното решаване следва да се търси в рамките на политическия диалог, а не със силата на оръжията. В този контекст и особено при продължаващите боеве между силите за сигурност на Македония и албанската "Армия за национално освобождение" , за властите в Скопие е важно всяка от парламентарно представените партии да поеме своя част от отговорността за възстановяването на стабилността в държавата и за започването на политически и вътрешноинституционален диалог по конкретните открити въпроси между македонците и албанците.

Финализирането на разговорите по съставяне на новото правителство в Македония бе предхождано от намерения на премиера Любчо Георгиевски да бъде въведено военно положение на територията на цялата страна. Мярка, която се посрещна със силно неодобрение и от ЕС, и от НАТО. На практика въвеждането на военно положение щеше да означава "зелена улица" и за терористичната активност на албанските въоръжени формирования. А на една стъпка след това бе рискът от разпалване на истинска гражданска война в Македония при въвличане на големи групи от цивилно македонско и албанско население.

Правителство на широка коалиционна основа се оказа политическата алтернатива на въвеждането на военно положение. След като в присъствието на Хавиер Солана основните партии в Македония постигнаха принципно съгласие за коалиционен кабинет, премиерът Георгиевски обяви, че военното положение вече не е актуална тема.

И Македония, и международната общност са силно заинтересовани от мирно политическо решение на кризата в бившата югославска република. Ще се окаже ли, обаче, съставянето на коалиционно правителство спасителната формула за Скопие, или тя ще му донесе нови и неподозирани проблеми?

При сегашните параметри на македонската междуетническа криза, подобно правителство на широка коалиционна основа с разпределяне на отговорностите между всички парламентарни партии може да бъде единствено средство, но не и самоцелен ход в намеренията да се реализира сериозен политически диалог. Смисълът от широка коалиция в Македония е в това тя да се превърне в колективен гарант за диалога, а не в инструмент за неговото отлагане.

Цената на стабилността в Македония преминава през дискусия по албанските искания за промяна на конституцията на страната и осигуряване на равноправен статут на албанците по отношение на македонците. Аргументите на албанските партии ДПА и ПДП да се присъединят към коалиционния модел на Скопие биха могли да срещнат разбиране сред албанското население само в случай, че то се убеди в шансовете неговите интереси да бъдат пълноценно защитени с политически средства в институциите на държавата, а не с активността на екстремистки фактори като АНО.

Нещо повече - това би позволило изолирането на АНО да се извърши в прозрачни условия - пред очите на цялото македонско общество и със силни политически аргументи. Но истинският проблем на Македония започва там, където свършват разговорите за коалиционното правителство като формула. Причината е в това, че нито една от големите македонски партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ не приема албанското искане за промяна на конституцията. Същата позиция защитава и президентът Борис Трайковски.

При такава неотстъпчивост в македонското виждане да не се променя конституцията на страната албанските партии нямат големи възможности да защитят авторитета си пред албанското население. Пред тях биха се открили две губещи перспективи. Едната - или да приемат ролята да станат алиби на количественото надмощие на македонските партии, или да напуснат правителството и да предизвикат още по-тежка криза.

Това означава, че коалиционен кабинет в Македония сам по себе си не е само възможно лекарство, но може да се превърне и в нов детонатор за нестабилност. Предварителните условия, които поставяше по-малката албанска партия ПДП за участието си в коалиционното правителство са достатъчно основание за извода, че Македония тепърва ще се натъква на проблеми. ПДП поиска правителството да прекрати обстрелването на позициите на АНО, за да не пострада цивилно албанско население.

Премиерът Георгиевски не прие искането с аргумента, че ако силите за сигурност спрат огъня, АНО ще се прегрупира и ще се активизира в други части на страната. ПДП призова към диалога в Македония да бъдат привлечени "всички фактори, които имат отношение към кризата". За наблюдателите това означава да бъдат отчетени и политическите претенции на АНО.

Правителството на Македония, обаче, е категорично - с терористите няма да се водят преговори. Дни наред ПДП не даваше положителен отговор дали ще се включи, или не в подготвяното коалиционно правителство. Едва в последния момент - и то при силен международен натиск - в това число и призив на албанския премиер Илир Мета и на косовския албански лидер Хашим Тачи - генералният секретар на ПДП Мохамед Халили даде сигнал, че ПДП може би ще се присъедини към коалицията, но след допълнителни вътрешнопартийни консултации.

На този фон екстремисткият фактор в Македония - АНО - изглежда не толкова дезавуиран, колкото все по-безконтролен. Ако ПДП е в коалиционно правителство, но без гаранции за успех на политическия диалог, аргументите на АНО ще се увеличат. А ако ПДП не участва в широката коалиция - освен аргументите, АНО ще се сдобие и с откровено политическо представителство.

Македония е в очакване на ново правителство. Но знае ли Скопие и какви нови проблеми го очакват?