Македония е изправена пред политическа криза след референдума

Македония е изправена пред политическа криза след неочаквано ниската избирателна активност в историческия референдум за преименуването ѝ. Призивите за бойкот на референдума за промяна на името на Република Македония изглежда имаха ефект и доведоха до слабо участие.

91 процента от гласувалите на референдума одобриха споразумението за промяна на името, но избирателната активност бе едва 36 процента при необходими 50 процента, за да бъде гласуването валидно.

Въпреки консултативния характер на вота слабата активност ще даде сили на близката до Русия опозиционна партия ВМРО – ДПМНЕ да засили действията си срещу смяната на името, която трябва да отвори вратите за членство в Европейския съюз и НАТО.

Допитването бе с консултативен характер, а въпросът беше “Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО с приемане на договора между Република Македония и Република Гърция?“. Според договора от Преспа новото име на югозападната ни съседка ще бъде Северна Македония.

Гласуването се състоя на фона на поляризация, на потенциално взривоопасни емоции и на твърдения, че Русия засилва нелегалните действия, за да попречи на сближаването на Република Македония и Запада, отбелязва британският вестник "Гардиън".

Заев обяви референдума за успешен

Премиерът на страната Зоран Заев заяви, че ще последва демократичното решение от вота, въпреки че броят на участвалите в гласуването не достигна необходимите за валидност 50 на сто.

"По-добро споразумение с Гърция не е постигано и не би могло да бъде. За нашата страна няма алтернатива, освен присъединяването към ЕС. Референдумът бе решен от тези, които искаха да вземат решение", заяви на пресконференция социалдемократичният лидер, който сега ще има трудната задача да прокара спорното споразумение през парламента.

“Ако имате мнозинство от над 90%, които са гласували със "за“, това е успех. Нямам никакво намерение да подавам оставка след подобен резултат, който не е постиган никога в историята на Македония, на нито едни избори“, каза Заев.

Той каза, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е бил информиран за референдума и че е приветствал резултата от него. Говорителка на американския Държавен департамент също приветства резултата и каза, че той може да доближи още повече Македония икономически и военно до Запада. Подкрепа дойде и от Европейската комисия.

ВМРО – ДПМНЕ ще използва вота за по-силна съпротива

За основната опозиционна партия, националистическата ВМРО-ДПМНЕ обаче след резултатите от референдума, в частност ниската избирателна активност, ще бъде много по-лесно да се противопостави на ратификацията на сделката с Гърция. Партията вече разкритикува споразумението и категорично се противопостави на внасяне на промени в македонската конституция с цел смяна на името, пише "Гардиън".

Британското издание допълва, че се е разчитало, че албанското малцинство ще осигури висока избирателна активност на референдума. Перспективата за високата избирателна активност избледня и заради избирателните списъци, в които фигурираха имена на млади хора, напуснали страната, за да търсят работа навън. В списъците имаше 1.8 милиона млади хора, от които се смята, че 600 000 са емигрирали, посочва "Гардиън".

Македонското правителство вече обяви референдума за консултативен, което значи, че страната няма да смени името си автоматично. Сега резултатите трябва да бъдат потвърдени с гласовете на две трети от 120-те депутатите.

Управляващата партия изглежда убедена, че може да събере необходимия брой гласове за приемане на решението, но македонският премиер вече заяви, че ако опозицията не подкрепи промените, ще прибегне до друго демократично средство, свиквайки предсрочни избори.

Жизнено важно решение

Решението е от жизненоважно значение за бъдещето на страната, защото промяната на името на "Бивша югославска република Македония" на "Северна Македония" ще сложи край на продължил 27 години дипломатически конфликт с Гърция и ще позволи на Скопие да започне процес на присъединяване към НАТО и ЕС.

Ако македонският парламент и Гърция ратифицират споразумението, Скопие може да се присъедини към НАТО още през 2019 г. и да продължи по-дългия процес на присъединяване към ЕС, пише в. "Фигаро", но отбелязва, че част от населението и на двете страни се отнася с неприязън към споразумението.

Ролята на Русия

Западни представители казват, цитирани от "Ню Йорк таймс", че Русия, която отдавна се противопоставя на разширяването на НАТО, се е опитала да използва разделението в македонското общество, водейки кампания за дезинформация в интернет през седмиците преди референдума.

В отговор влиятелни западни фигури, включително министърът на отбраната на САЩ Джим Матис, посетиха Република Македония, за да опитат да убедят гласоподавателите да подкрепят промените.

В Гърция протестите срещу споразумението бяха подкрепени от консервативната Гръцка православна църква и от ултранационалисти, включително неонацистката партия "Златна зора". Според западни представители Русия и свързани с Кремъл олигарси също са играли важна роля в разпалването на недоволството от договора с Република Македония, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".