Македонската икономика тежко пострада от войната

Македония е може би близо до мира, но крехката ѝ икономика се бори за оцеляване след избухването на сраженията с албанските бунтовници тази година.

Ако проблемът със сигурността не бъде незабавно решен, може да бъдем изправени пред двойното предизвикателство на политическа и икономическа криза, заяви финансовото министерство в последния си бюлетин.

Македонското правителство и Международният валутен фонд се опитват да определят размера на общите щети, нанесени от седеммесечните сражения, и перспективите за следващата година.

Трудно е да се оценят загубите за икономиката, но те са големи и всичко зависи от това кога ще приключи кризата, заяви финансовият министър Никола Груевски, намеквайки, че парламентът още не е ратифицирал реформите за правата на малцинствата, основна част от августовското споразумение с етническите албанци.

Бездействието на парламента, съпроводено с лошото управление на македонската икономика, което забави новото споразумение с МВФ, накара ЕС миналата седмица да отложи за неопределен срок конференцията на донорите за Македония, която бе насрочена за 15 октомври.

Одобрението на МВФ се смята за необходимо, за да може Македония да получи макрофинансова помощ за решаването на спешни въпроси като нанесените от войната щети на електросистемата и жилищния фонд.

Етническият конфликт донесе трудности за много хора в тази малка, без излаз на море, бивша югославска република с население два милиона души.

Официално безработицата е нараснала само с един процент, на 32 процента от 1996 г. , но реалната безработица е скочила на около 45 процента, докато месечната нетна заплата е спаднала от еквивалента на 182 долара на 155 долара.

Войната доведе до преразглеждане на прогнозите за 2001 г. Цените се увеличиха с 5,8 процента миналата година. Правителствените данни сочат, че 21 процента от населението живее под линията на бедността, а 15 процента от всички домакинства разчитат на социални помощи.

Хората харчат пари само за лични нужди. Мнозина отлагат или игнорират плащането на сметките за битови нужди заради бедността си или поради липсата на доверие в институциите, се посочва в бюлетина на финансовото министерство.

Отбягването на финансовите задължения отразява отчасти една култура на институционална корупция и голяма сива икономика, която обогати политически обвързаното малцинство, но жертва мнозинството, казват независими анализатори.

Икономиката е задушена от корупция. Тя прави услугите по-скъпи, което в крайна сметка прави продуктите по-скъпи и неконкурентноспособни на пазара, казва Любчо Жиков, главен редактор на седмичното списание за бизнес Капитал.

Груевски заяви, че перспективите за икономическо развитие в бившата югославска република са мрачни и БВП се очаква да спадне с 4 процента тази година.

Македония се надяваше на внушителен ръст на БВП от 6 процента през 2001 г. , разчитайки на ръста от 5,1 процента през 2000 г. , когато бързо се възстанови от притока на бежанци от сраженията предишната година в съседно Косово.

Но албанският бунт, който избухна през февруари, хвърли предвижданията за 2001 г. в сферата на фантастиката след като износът намаля, икономическата активност бе забавена, а бюджетът мина на червено с увеличаването на разходите за сигурност.

Груевски заяви, че бюджетът е потънал в предварителен дефицит от 332 милиона долара или около 9,2 процента от БВП. Военните разходи са голямо бреме за бюджета, а предприемаческият сектор страда от намалялата търговия, резултат от това, че не може да се правят прогнози, което обезкуражава планирането и инвестициите, обяви министерството.

Анализатори заявиха, че голяма част от бюджетния дефицит е била създадена от разходите за заплати за войниците и полицаите от запаса и за оръжие за военните. Най-малко половината от тези пари - около 130 милиона долара, са директни разходи за военните операции, заяви Жиков.

Валутните резерви също бяха тежко засегнати от въоръжения конфликт. Вместо да нараснат, както първоначално се предвиждаше, те спаднаха на 540 милиона долара от 700 милиона през 2000 г. , като не се включват около 300 милиона долара от продажбата на македонския Телеком на унгарската фирма Матав.

Въпреки увеличаващия се бюджетен дефицит, правителството е оптимистично настроено за 2002 г. , ако спонсорираното от Запада мирно споразумение с албанското малцинство се изпълни навреме.

Албанските бунтовници се разоръжиха и разпуснаха под наблюдението на НАТО, изпълнявайки своята част от споразумението, но македонските партии забавиха реципрочните конституционни реформи за подобряване на правата на малцинствените групи.

Ако всичко завърши както трябва, парламентът приеме конституционните промени и нещата тръгнат в правилна посока, бихме могли да имаме икономически ръст от 4 процента, заяви Груевски. Но ако нещата не вървят съвсем добре, ръстът ще бъде по-нисък, каза той.

Експертите са съгласни, че възстановяването на Македония зависи от успеха на мирното споразумение. Правителството би могло да възстанови икономическия ръст с помощ от чужбина, но затова ще бъде необходимо извършването на реформите, заяви западен финансов служител.

Помощите от донорската конференция биха могли да възстановят част от финансовия дефицит на Македония, но не целия, заяви Груевски. Ние бихме могли да получим около 100 милиона долара, много по-малко от нашите нужди и очаквания, каза той.

Президентът Борис Трайковски заяви в интервю за Ройтерс, че Македония се нуждае от 500 до 600 милиона долара помощ, за да тръгне твърдо по пътя на възстановяването и развитието.