Задава се поредно истерично лято с няколко теми. Ще падне ли правителството, как, кога, защо и какво следва? Бойният вик е "Ма-ке-до-ни-яяяя".
Слави Трифонов най-после свърши това, заради което партия ИТН беше създадена и инкорпорирана в протестите от 2020-та, а след това и в правителството.
Ако поне мислещите негови избиратели си бяха задали три елементарни въпроса, конфигурациите в последните три парламента щяха да бъдат по-различни и страната можеше да си спести загуба на политическо време, както и унижения като продавача на шнорхели, плагиата с поведенческите проблеми и поне част от клоунадата на посредствени сценаристи в ролята на депутати. 1.Възможно ли е човек, който 20 години живее в праймтайма на най-гледаната телевизия, да бъде борец срещу статуквото? 2. Не е ли той статукво? 3. И не се ли опитва статуквото именно чрез него да постигне определени цели?
Още при създаването на партията и организирането на референдума за мажоритарна избирателна система беше ясно, че тези хора са политически неграмотни, но телевизорът и сцената с годините им бяха създали самоусещане за всеможене и всезнание плюс изострено влечение към нахалство и безцеремонност.
Ясно беше, че ИТН е инженерен проект с твърде прозрачна цел – да се трансформира лигаво-патриотарския ентусиазъм около медийната и концертната продукция на Слави Тифонов в политическа енергия, която да влезе в употреба, когато се наложи. Както и стана. Работата вече е свършена и ИТН отива при други подобни проекти като Яне Янев, "Атака", Бареков, Марешки.
Чудя се дали не би било добре на хора, които са подкрепяли такива партии, да им се ограничават избирателните права за определен период. Знам, че не е демократично и няма как да стане. Само си го мисля.
А сега за Македония.
За България това е болезнена тема, но болката няма как да реши проблема. Той можеше отдавна да бъде решен, ако през последните десетилетия, пък и преди това, темата не беше използвана изключително за вътрешно-политически нужди – хора като Каракачанов, Джамбазки, Волен и нека да не изброявам, да се препитават от политика, както и за отклоняване на погледа от по-важни неща.
Българската позиция за преговорите на Македония с ЕС е изначално сбъркана и безперспективна. Резултатът можеше да е друг, ако разговорът за миналото беше демонстративно отделен с дебела червена линия от разговора за бъдещето, т.е. историческият разговор от политическия разговор.
Сближаването на историческите разкази в двете страни да се остави за бъдещето, защото и без друго е труден и много бавен процес. Ако се приеме, че има чак такова голямо значение. Това, обаче, предполага определено ниво на образованост, каквото точно сред тъй наречените патриоти не се наблюдава.
Много от тях живеят с убеждението, че европейските нации са се формирали около XVIII и първата половина на XIX век и оттам нататък подобни процеси не са възможни. Обаче са възможни и точно Македония е пример.
Етнообразувателен процес там очевидно е протичал, особено през последните седем, а вероятно и повече десетилетия. Впрочем ако човек по-внимателно прочете отделни страници от в. "Македония" (1866-1872), ще забележи признаци на разколебано етническо самосъзнание. И точно това е една от причините Славейков да избере това име за вестника.
С други думи бабите и дядовците може и да са се чувствали българи, но внуците предпочитат да са македонци. Точка.
Българската позиция е непонятна в ЕС, защото няма как да се обясни, че бъдещето на една държава може да зависи от съгласие относно етническото самосъзнание на Гоце Делчев.
Трудно обяснима е и идеята за "крадене на история" или за недопустимото "пренаписване на историята". Историята е разказ, съставен от стотици или хиляди отделни разкази, които често се изключват взаимно. Тя постоянно се пренаписва, защото времето променя ракурса, гледната точка към миналото. Това е занаятът на историците. Само Свещеното писание не може да се пренаписва. Историята може. И трябва.
Да се лепи върху всеки нов разказ за миналото етикет "национално предателство" е инфантилизъм. Както е инфантилно и българското вето. То е точно толкова инфантилно, колкото и склонността на македонската пропаганда да преиначава исторически факти.
Какво печели България от него? Практически нищо във външнополитически план? Но калкулира сериозни пасиви: неразбиране, снизходително отношение и недоверие в ЕС, допълнителна омраза в Македония, неприязън в Албания. Печеливши са единствено Русия и Сърбия.
Българската политика на тема "Македония", когато не е била престъпна, е била непоследователна и глупава. Впрочем същото може да се каже и за македонската страна, което е сигурна индикация за културна близост между двата народа. България все някога ще трябва да изпие горчивата чаша на своята непоследователна и лекомислена политика и на дъното ѝ един ден може да открие поводи за оптимизъм. Без това да е сигурно. На Балканите рядко нещо е сигурно.
За разлика от българската политика, руската политика на Балканите през последните 150 години винаги е била изключително последователна – политика на интриги, вражди, раздори и нестабилност. Примерите за зловредната руска роля в българската история са много – като се започне от Режима на пълномощията, Съединението, Сръбско-българската война, атентата в черквата "Св. Неделя" та до ден днешен с арогантното поведение на посланик Митрофанова.
Българският стратегически интерес е РСМ в обозримо бъдеще да влезе в ЕС. Това ще стабилизира района, ще отдалечи страната от руската и сръбската орбита, ще разшири възможностите за икономически и други контакти и със сигурност ще омекоти младия и на моменти комично агресивен македонски национализъм. В крайна сметка членството на Македония в ЕС в перспектива означава заличаване на границата ни, а не е ли било и това кауза на борците за свободата на Македония. Обаче от ИТН натискат спирачката. Отново с домашна цел. Да падне правителството. Класика.
Македония е само парче от пъзела. Истинската интрига е другаде. Правителството на Кирил Петков запуши някои дупки, през които криминалните елити години наред са точили огромни средства от бюджета и фондове на ЕС с политическа закрила от ГЕРБ и ДПС, и съдебна от българската прокуратура. Нещо повече – разбра се как точно това е правено при фитосанитарния контрол на ГКПП "Капитан Андреево" и при пътното строителство. И явно е отворило дълбока рана във финансите на мафията, която се надяваме никога да не зарасне. Ако предстоящите реформи в КПКОНПИ се осъществят, войната с криминалната държава ще продължи и отчасти ще обезсмисли закрилата, която от години ѝ предоставят прокуратурата и ВСС. Иначе казано, Рашков ще направи байпас на Гешев.
Освен това с удивителна лекота и без грам истерия правителството отклони замислената от традиционно вероломната Русия енергийна криза в България и е на път да постигне трайно решение за снабдяването с газ. Стана ясно, че за Русия газът не е само търговска стока, но също и инструмент за политически извращения. Впрочем политиката на "великите сили" винаги е била лицемерна, някога повече, друг път по-малко. Проблемът при днешна Русия е, че лицемерието е съчетано с варварство.
Нека добавим, че актуализацията на бюджета може да произведе хиляди доволни пенсионери и хора от бизнеса, които няма много да се колебаят за кого да гласуват, ако се стигне до предсрочни избори. Всичко това вкупом докара ГЕРБ и ДПС до истерия. При ИТН и Възраждане истерията е като родилна травма.
Иначе казано, правителството за няколко месеца счупи няколко прешлена от гръбнака на криминално-политическия континуум и както се казваше в старомодните очерци за герои на труда, резултатите не закъсняха. От блатото на българската публичност надигнаха уплашени очички неочаквано голям брой отровни жаби – политици, журналисти, социолози, политолози и разни други говорещи глави. Тук ще призная, че за мен поведението на президента Радев и Стефан Янев беше неприятна изненада, за разлика, да речем, от мадам В., Волгин, Дачков и сайтове като ПИК, КВИК, ПРЪЦ, "Поглед", които едва ли някого изненадват.
Изглежда България е изправена пред съдбовен избор – дали да запази европейската посока на развитие или плавно да завие към позабравения уют на добрия стар "Москвич", музиката на Ян Френкел и Йосиф Кобзон и битовия просперитет на Красноярския край. С което Македония има малко общо. Тя е просто бойният вик на българското антиевропейско опълчение.
Материалът е публикуван тук
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Македонският въпрос никога не е бил исторически разговор, а винаги е бил политически, защото е политически проект на великосръбския шовинизъм от 19-ти век - защо ли авторът удобно пропуска именно това, което е същността на въпроса? Всички други "исторически" и т.н разговори са производни, вторични и резултат на политиката на насилствено сърбизиране и македонизиране на българския народ в Македония след 1912 г. и целят отклоняване на вниманието от същността на въпроса - насилствената сърбизация, първо пряка, а по-късно чрез македонизация. Нещо неясно?
да си определят името на езика, да си го говорят, Шекспир да си издават на него, Великомакедонски ако ще да го викат, ама да не един от официалните ЕС езици - кое не е ясното? Люксембург, Каталуния, Кипър и кило други претенции нямат официални езици, а и н е не е целесъобразно... Гоце Делчев никой нема да да го интересува след поколение две какъв регионален херой е бил, но че тогавашнийот северно македонец не може да сборува на освен на бугарски в Еурупската Уния живо ще им повлияе...Пс. А и общественото мнение не приема отстъпление за РСМ без отстъпки, мани ВМРО и шкембе воевода с техните 2%
Както казва професор Вачков: "...опитват се да изведат не само тезата, че нямат нищо общо с България, но и че даже те е трябвало да се развиват в едно противопоставяне на българския натиск, което вече поражда тази априорна, иманентна омраза към българите в целия исторически разказ на РСМ." Ето това не можем да приемем и компромис не може да се направи! Това е в основата и на административните репресии срещу определящите се като българи в РСМ, които също не можем да приемем! Ако щат марсианци да се нарекат, а езикът си марсиански, тяхна им работа!
Разни хора, които не разбират същината на проблема инфантилизират темата, за да ни манипулират и убедят да направим отстъпки, за нещо което изисква действия от две страни, като се игнорират действията и най-вече бездействията на другата страна.
Събрали се другарите от ВМРО-Обединена, които по това време а клон на БКП и решават да направят македонска нация, като по този начин обезсилят амбициите на "империалистическите сили" България, Сърбия и Гърция и обезсмислят бъдещи войни между тях за географската …
област Македония(бивша римска провинция, различна от Царство Македония на Александър и Филип от Пела). Въпросът е поставен пред Коминтерна и решението е взето официално -1934г.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Comintern_Resolution_on_the_Macedonian_Question_and_IMRO(2).jpg
Проектът се реализира 1945-та, като се доразвива друг проект между другаря Тито и другаря Димитров - да се създаде Балканска Социалистическа Федерация. Когато другарят Сталин разбира , привиква другарите Димитров и Тито в Москва, но другарят Тито е информиран, че ще бъде убит и не отива, а другарят Димитров е отровен с арсен, въпреки, че и без арсена скоро е щял да умре естествено от цироза в следствие на алкохолизъм.
Както и да е, проектът Югославия оцелява и е създадена македонската нация со кротце, со благо и со малко болшевишки кютек към всеки, който я отрича и иска да запази българското си самосъзнание. Те биват осъдени като врагове на народа, братството между югославските народи, фашисти, сътрудници на фашисктия окупатор и т.н., някой по болшевишки направо са разстреляни по бързата процедура, а други са разселени и влачени с деситилетия по лагери и затвори.
1945-та е създадена и македонската книжовна норма и македонския език.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/8/8e/Reshenie_na_ASNOM_za_mak_ezik.jpg
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/6/6e/Reshenie_na_ASNOM_za_mak_azbuka.jpg
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/4/42/Reshenie_na_ASNOM_za_mak_pravopis.jpg
Минало свършено, може да не ни харесва, но е факт. Ако македонският идентитет започваше от тук нямаше да има проблем, но уви.
За да се затвърди македонската идентичност трябва да се създаде митология, която да се прокара като история и тук започват проблемите.
Убеждават ни, че трябва да преглътнем следния "исторически прочит" -
Македонският народ съществува от времето на Древното македонско царство на територията на римската провинция Македония( нищо, че Македонското царство едва застъпва мака част под Охридското езеро от днешна РСМ/БЮРМ и нищо , че езикът им е дорийски диалект на гръцкия, а в РСМ езикът е славянски)
Още от тогава македонският народ води борба за свобода и независимост, първо с римляните, после с бъгарите, после с турците, после пак с българите(нищо че няма собствена писменост , религия и език различен от заобикалящите го народи).
По времето на цар Самуил за кратко след дълги борби срещу българите успяват да създадат самостоятелно македонско царство( нищо , че на няма никакво историческо сведение или артефакт, което да твърди друго освен, че Самуил е българин по род, царството му се нарича България, а победилият го византийски имератор е наречен Василий Българоубиец). Като и да е, Василий бил наречен българоубиец, защото Самуил ползвал български наемници (докато героичните македонци се криели под полите на жените си навярно и затова изобщо не се споменават в летописите).
След това отново македонците са "завладени" отново от българите(но не вдигали възстания срещу нас, защото са добър, весел и миролюбив народ, но продължили да се борят за независимост наум, защото пак няма исорически сведения за такива борби).
Следва падането под Османската империя където продължават да се борят независимост, пишат се книги на македонски език:
http://www.promacedonia.org/bugarash/bnpesni/bnp_gallery/index.html
и така до 23 октомври 1893 когато се създава ВМРО https://bg.wikipedia.org/wiki/Вътрешна_македоно-одринска_революционна_организация#/media/Файл:Statute-Bulgarian-Macedonian-Adrianopolitan-Revolutionary-Committees.jpg
На кориците им пише "Български" защото най-будните македонци още не са чели Маркс, Енгелс, Ленин и не са се осъзнали като македонци.
Илинденското възстание се проваля, но след това добрите сърби ги освобождават от вековния български гнет и кръщават за тяхно добро административната област Вардарска бановина.
1941-ва българските фашисти отново опитват да завладеят свободна Македония(нищо, че се нарича Вардарска бановина и няма дори автономен статут, а е част от кралство Югославия "Държава на словенци, хървати и сърби" и македонците не са споменати)
1945-та другарят Тито и югославските комунисти лично и окончателно освобождават македонския народ под формата на Югославска република Македония.
България не може да приеме този "прочит на историята" ! Не защото е пълна лъжа и измислица, а защото целия "прочит" е за "борбата на македонския народ за независимост срещу българите" и тази "борба" определя македонския идентитет!
Срам ме е, че патриотизмът и националната политика на България се представят от хора като Каракачанов, Славчо, Копейкин, Болен Сайдеров, Тошко Африкански, Карадайъто, Данчо Ментата, Баце, Десита, кърджалийски тутурутки и пр..
Всяка държава има правото сама да си определя името на езика. Австрийците могат да нарекат своя официален език австрийски, Австрийската академия на науките да го изгради въз основа на Тиролския диалект; той ще си остане такъв и никой не може да им го оспори, защото това е суверенно право на всяка държава. По същия начин хърватите наричат своя език хърватски, а сърбите - сръбски. Абсолютно безсмислени са тия искания. Единственото, което има някакъв резон е да се създаде механизъм против културата …
на омраза към българите и нейното институционализиране. Но това може да стане само чрез общи усилия с ЕС, само когато Македония вече е в процес на преговори за членство. Пък и преди самото приемане, България пак ще си има правото на вето. Така че е абсолютно безсмислено сегашното вето и се ползва само за политически дивиденти и оправдания от патреоти, мутроиди и копейкиновци.
да няма 25 официален “македонски” език в ЕС (24 езика / 28 държави) , честитим им Еурупската Уния и не се занимаваме повече с общи истории и прочие субективни и безкрайни търкания на политическо ниво. ———— (Ето това може да бъде ЕДНО конструктивно , ориентирано в бъдещето, договоряемо(има прецеденти вече) и разбираемо за чуждите дипломати Политическо искане.
Продължавате с вдлъбнатите кремълски опорки, за да изместите действителността, нали, Александър Задунайскиййй? Но да Ви попитам докъде ни докараха много десетилетното следване на сталнско-съветските-путински политики на Балканите? Доведоха ни до ескалираща омраза, непрекъснати крамоли и противоречия. Не чувствате ли срам, че позволявате с такава лекота да Ви маниполират и насъскват към съседите Ви? Ние ли печелим от това да не се разбираме помежду си? Кой е щастлив, кой е доволен? Нима протегната …
ръка за мирно съвместно съжителство е по-недостойно от войната и танковете? Според Вас какъв е националния ни интерес - да мразим, да хулим, да крещим, да тропаме и настояваме за "ти мене уважаваш ли ме?" както прави мислещият се за Петър II? Няма да е лошо да помислите с галвата си между злобата и обидите, които бълвате към всички, които искат и работят, за да разрешат изкуствено създадения проблем. И да благодарите за полаганите им усилия.