В Македония е на път да се случи най-лошото. Погромите, извършвани от македонски групи срещу имуществото на албанци в Битоля и Скопие, едва ли могат да бъдат вписани в какъвто и да е исторически аналог, колкото и прилики с антисемитския вандализъм отпреди седемдесет години да се откриват на пръв поглед. За разлика от Германия през трийсетте, когато погромите срещу еврейските домове и магазини са били пряка функция от официалната политика на нацистите, сегашните събития в Македония са дръзко предизвикателство към авторитета на властите в Скопие.
Въпросът, който е заложен в опита за диалог между македонските и албанските политически партии - за конституционното равноправие на гражданите, независимо от техния произход, навлиза в още по-дълбока криза. Срещу понятията "албански екстремизъм" и "албански тероризъм", използвани в официалната македонска лексика при обясненията за произхода и дейността на АНО, отскоро се изправят нови понятия -
"македонска нощ" и "македонска улица"
Притиснати от две посоки на ултимативно поведение, властите в Скопие все по-трудно могат да овладеят процесите на етническа поляризация в обществото. Как да се обяснява на македонците, че "албанец" и "терорист" не е едно и също нещо, след като само преди три дни отряд на АНО изби осем македонски войници, а правителството и президентът на страната поискаха от международната общност вече да говори за "албански тероризъм"?
Как да се обяснява на албанците, че са еднакво защитавани от законите в страната, след като горят техни кафенета, магазини и къщи, подпалени от македонци? Политическата нестабилност и етническата криза на Македония скоро могат да се превърнат в нещо съвсем конкретно и осезаемо - в криза на градските квартали и махали, в криза на междусъседските отношения, в криза на домовете. Ако препрочетем уроците отпреди началото на войната в Босна, изводите ще бъдат стряскащи и страшни.
Има ли мирно бъдеще за Македония? Откъде преминава посоката към истинска стабилност в региона на Балканите? Каква би могла - в сегашната ситуация - да бъде ролята на България?
Отговорът на въпроса има ли мирно бъдеще за Македония е всъщност отговор на един друг въпрос - има ли шансове за успех опитът на Скопие да осъществи политически диалог. В момента в Македония се разгръщат два паралелни във времето и обратни по направлението си процеса. От една страна - наблюдава се обособяването на различни по степен на ангажираност в диалога и отношението си към него политически партии и фактори - и македонски, и особено албански. От друга - започва постепенна консолидация на рефлексите на етническа нетърпимост в най - интимните и ключови зони на македонското общество.
Казано с други думи - опитът да се разговаря за етническо стабилизиране на Македония в един ограничен македонско-албански политически формат "отгоре" се натъква на отчетлива дезинтеграционна тенденция на мултиетническото общество "отдолу". Конкретният резултат е - риск от компрометиране на институциите и на парламентарните партии и от засилване на неинституционалните форми за търсене на неконституционни решения в рамките на националистически, а не на граждански консенсус.
Сегашният опит за диалог в Македония е обречен на провал
Причините за подобен извод са от няколко посоки и от различен характер.
Първо - ограничен по представителството си формат на партиите, участващи в този процес. Въпреки аргументите за необходимост от парламентарна рамка - т. е. разговорите да се водят между представени в Народното събрание легитимни фактори, по същество тъкмо това крие най-голямата опасност от дисбаланс на политическите влияния в македонското общество. ДПА и ПДП - двете поканени във формата албански партии, не са в състояние да защитят нито своите партийни, нито общоалбанска позиция. Единствената им роля би била в това да легитимират евентуално някакво приемливо за македонците, но неприемливо за албанците решение. Никак не е случайно, че още от самото начало ПДП като опозиционна сила бойкотира преговорите. ДПА присъства сякаш по-скоро по инерцията си като част от управляващата коалиция, отколкото като албански политически субект. Напълно изолирана - непоканена в диалога е НДПА на Кастриот Хаджиреджа . Със заявени претенции да стане субект в преговори, но заклеймена като терористична организация е АНО.
Второ - причина за извода, че сегашния диалог в Македония е обречен на провал, е темата, по която трябва да се дискутира. Македонските партии и институции - президентът Трайковски, под чиято егида се водят разговорите, предлагат като основа за усъвършенстване на междуетническите отношения подобряване на индивидуалните права на гражданите и изключват колективните права на националните общности. И Трайковски като институция, и всички македонски партии са категорични -
конституцията не трябва да се променя
Точно обратно е становището и желанието на ДПА и ПДП като албански участници в диалога - да се промени конституцията. Македонските партии при отстояването на своята позиция имат зад гърба си като ресурс настроенията в
македонската част от обществото, която е мнозинство. ДПА и ПДП нямат ресурси за постигане на политическите си цели. А техен провал в диалога би ги обезсмислил като партии. Те - обаче - имат възможности за даване на драстични политически сигнали. Единият - блокиране или напускане на разговорите и институциите, в които участват. Другият - призив към другите албански фактори за постигане на единна позиция към македонците. И третият - публично изговаряне на невъзможността решението да дойде с диалог. Това отвежда и към най-голямата, но твърде реална хипотеза - да заговорят само оръжията.
Трето - АНО отдавна обяви, че мир в Македония няма да има, докато македонските власти не приемат условията на армията. Тези условия бяха формулирани преди време в комюнике № 6 на АНО - албанците в Македония да получат статут на "държавотворен народ", а това да се закрепи с промяна на конституцията. Ако сегашният опит за преговори се провали - или бъде прекратен, или не се стигне до взаимноприемлив македонско - албански резултат -
АНО ще се сдобие с един от най-силните си аргументи
Нещо повече - армията по естествен път ще се превърне в основен символ, изразител и гарант на интересите и очакванията на албанското население в Македония. Тя ще стане нещо като "Национално движение - АНО", което ще подчини на своята воля албанските политически партии. За разлика от досегашния етап в дейността на армията, когато тя можеше да твърди, че използва оръжието само като инструмент за оказване на натиск за предизвикване на политически резултат при зачитане на териториалната цялост и суверенитета на Македония, то в един следващ момент на кризата - при доказан провал да се постигне политически резултат в рамките на съществуващите модели и политическа система, действията на АНО биха се превърнали в пряка заплаха за единството на македонската държава като територия и суверенитет. А това означава и предположение - не е изключено в не толкова далечно бъдеще да се появи македонски паравоенен аналог на АНО,различен по характер, функция и цели от официалните македонски въоръжени сили.
Откъде - тогава - минава пътят към стабилност на Балканите?
Повече от едно десетилетие изразът "мир и стабилност на Балканите" присъства в региона с две лица - лицето на пожеланията и лицето на реалностите. Всички искат мир и стабилност. Всички говорят за мир и стабилност. Всички форуми на международната общност търсят опорите за мира и стабилността. И в крайна сметка - логиката на реалностите в региона излиза по-силна от говоренето и пожеланията, а Балканите стават все по-нестабилна и взривоопасна зона. Има, обаче, едно просто правило, което всеки път се повтаря по един и същи начин.
Оръжията изместват политическите ходове тогава, когато се провалят политическите концепции
А кога се провалят политически концепции? Това - най-общо - става в два случая. Или когато не са добре разчетени ключовите знаци на проблема, който трябва да бъде решаван и концепцията се оказва сгрешена. Или - когато концепцията е ориентирана към краткосрочни, а не към стратегически формули за стабилност. Между тези два варианта са възможни различни комбинации.
На Балканите сякаш се е случила най-неприятната комбинация -
сгрешена концепция, която преследва краткосрочни цели
За да не бъде една концепция сгрешена, е важно тя да е построена върху детайлно познаване на определени процеси. Но преди това е нужно едно условие. Трябва да е ясно чия да бъде концепцията. Географски регионът на Балканите е част от Европа. Стратегически и ценностно тук се говори за "европейска и евроатлантическа интеграция". Това означава - ЕС и НАТО. НАТО означава Европа и САЩ. Концепцията за стабилност на Балканите се опира на пет елемента. Те са - модела на разширяване на ЕС, модела на разширяване на НАТО, модела на интереси на Европа, модела на интереси на САЩ и модела от проблеми на Балканите. Официално между тях има съвпадение. Неофициално те са изтъкани от трудно преодолими противоречия. Кризата в Македония вече е пред ново качество, а все още за света не е ясно какво всъщност се случи там, от какъв характер е то и какво предстои да става.
Основното противоречие е между тезата, че конфликтът е внесен отвън - от Косово - и виждането, че той е естествен продукт на нерешавани от години етнически проблеми в Македония с отражения и върху Косово. Нерешеният статут на Косово - ярко доказателство за провалите на краткосрочните концепции - се вплита непосредствено в аргументите по македонската криза. За албанците независимо Косово ще стабилизира региона. За останалите - Косово още неопределено време ще се плъзга върху резолюция 1244 на ООН.
Какво могат да направят ЕС и НАТО?
Очевидно е, че отговор трябва да се търси в рамките на възможното, а не на необратимо пропуснатото или на фантазиите. Неотдавна ЕС подписа с Македония споразумение за стабилизация и асоциация. Скопие отдавна е заявило желание за членство и в НАТО. И въпреки това - вместо към успокояване - обстановката трескаво се развива в посока към гражданска война.
Кризата в Македония отвежда към извод, че в криза се намира инструментариумът на международната общност да осигурява реален мир и реална стабилност. Особено трудно е това да става в държави, които са суверенни, осъществяват интеграционни европейски и евроатлантически процеси, но същевременно не могат сами да овладеят вътрешната си нестабилност. Колкото и да е жестоко, трябва да се признае - практически лостове на ЕС и НАТО за непосредствено неутрализиране на подобен тип кризи не съществуват.Онова, което могат да направят тези международни институции, е да укрепят евентуално зоната на стабилност около Македония. В по-дългосрочен план това означава синхронизиране и целенасочено прилагане на техните стратегии на разширяване така, че разширяването на македонската криза към други части на Балканите да бъде предотвратено.
Каква би могла да бъде - при тази ситуация - ролята на България?
България винаги е отчитала, че истински рискове за нейната сигурност в непосредствен план биха възникнали в случай на тотална дестабилизация на Македония като съседна държава. Има опасност събитията в Македония да изпреварят възможностите на България да реагира, тъй като предизборната обстановка в страната може да подмени хладните анализи с емоциите кой по-добре да се пласира за места в следващото Народно събрание.
Но ако за международната общност като по-далечна географска реалност би било оправдано, то за България е недопустимо да не си отговори на въпроса какво всъщност се случва в Македония. Вън от историческата сантименталност, България трябва да конкретизира представите си за Македония в дългосрочен аспект много по-подробно, отколкото звучат пожеланията за добросъседство, приятелство и споделяне на общи принципи.
София трябва да е наясно какъв модел на съседната държава отговаря най-точно на представата ѝ за стабилност
Дали това трябва да е държава, изградена върху сериозен компромис с исканията на албанците, което означава и промяна на македонската конституция? Дали - и защо - трябва да бъдат подкрепяни македонците да отстояват тезата си за унитарна държава - без необходимост от конституционни реформи?
Нещо повече - България трябва да има свои отговори и за хипотезата, че е възможно да се стигне до пряка заплаха за териториалната цялост на Македония. За да бъде солидна българската позиция, тя следва да е построена не върху отделни партийни интереси, а върху експертен консенсус в рамките на българската държава. Консенсус, който предполага и приемственост - независимо кой ще управлява страната след изборите. Такъв тип консенсус изисква съгласуване на оценките в следните направления :
Има ли, какво представлява и каква е перспективата на македонската идентичност? Има ли нужда от стъпки на България за укрепване на македонската идентичност и как биха могли да бъдат реализирани?
Изкуствена държава ли е всъщност Македония? Ако е изкуствена - какво може да се направи, за да премине безболезнено процесът на нейното преформулиране?
Вътрешномакедонски, косовски, или остатъчен процес от разпадането на СФРЮ е днешната криза в Македония? От аналитичния отговор на този въпрос зависи и какво да бъде отношението на актуалните български власти към събитията в Македония.
Адекватен ли е понятийният апарат, с който в момента се обяснява македонската криза? Има ли рискове - включително и за България, когато едната страна говори за "албански тероризъм", а другата - за "албански бунтовници"?
Възможно ли е наистина България да играе конкретна роля като съседна на Македония държава и какво поведение да избере - подкрепа за македонския фактор, или постепенно изтегляне в неутрална зона между интересите на македонците и на албанците?
Ще извърви ли АНО в крайна сметка пътя от въоръжено формирование до субект в някакви политически преговори по подобие на трансформациите на АОК в Косово и АОПБМ в Южна Сърбия - въпреки че в момента АНО е напълно изолирана от международната общност? От отговора на този въпрос зависи какво да се разбира под призива на София в Скопие да започне диалог между всички македонски и албански политически партии по исканията на албанците, отправен преди време от премиера Иван Костов.
Какви продукти в региона произведе концепцията на САЩ по време на президента Клинтън и в този смисъл трябва ли с днешната републиканска администрация във Вашингтон да се говори с идеята за необходима приемственост и доразвиване на процесите, или да се изисква преосмисляне в някаква определена посока?
Издържа ли проверката на времето обяснението на международната общност, че кризите в Югоизточна Европа са били функция от политиката на Милошевич в региона? Или става дума за съвсем други неидеологически причини и фактори, които тепърва подпалват нова по-тежка криза и без Милошевич?
Има ли смисъл от Пакт за стабилност и как да се пренасочи неговия поглед към региона, след като изграждането на основни инфраструктурни проекти вече е под съмнение не заради липса на средства, а заради липса на стабилност?
Докъде да стига границата между интересите на Русия и евроатлантическите интереси за Балканите? Трябва ли изобщо да се търси компромис между тях и на каква основа? Има ли рискове за Балканите, ако няма баланс на макроинтересите за региона?
Кризата в Македония от няколко дни се пренесе на улицата и се превърна в безредици. Вече падна и първата им жертва - албанец, който вечерял в кафене.
А отговорите за македонската криза тепърва предстоят.
|
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
