Македонците чакат с месеци за български визи

Става бързо. Набираш 05805855 една сутрин през февруари, и ти насочват среща в българското консулство за… май.

Това е начинът, по който македонците получават български визи, след като София въведе рестриктивен режим за гражданите на съседни държави извън ЕС през януари.

Допреди месец и половина македонците пътуваха свободно из България. Но с присъединяването си към ЕС, страната трябваше да хармонизира граничната си политика с тази на останалите страни членки.

Властите отлагаха въвеждането на визи до последния момент. Те обещаха да компенсират затруднението от новото изискване, като въведат безплатни визи за македонци и сърби, които да се вадят по лесна и бърза процедура.

Но хилядите македонци, които се опитват от януари насам да получат визи в българските консулски служби в Скопие и Битоля казват, че процедурата нито е проста, нито бърза. За да вземеш индивидуална туристическа или бизнес виза, е необходим списък от документи и отнема повече от два месеца. Единствената алтернатива е да се използват услугите на туристическите агенции, които твърдят, че изваждат визи за няколко дни.

След като годината започна стресиращо със струпването на забележително дълги опашки,  българските консулства въведоха телефонна линия, на която хората могат да си насрочват среща, за да избегнат чакането.

Но онези, които се възползваха, с разочарование откриха, че възможната дата за среща с консулските служители в момента е едва за април в Битоля и за май в Скопие.

Визовият режим вече предизвика драстично спадане на броя македонци, пътуващи в България – с около 80%.

Данните, които Balkan Insight получи от граничната полиция сочат, че на трите гранични пункта между България и Македония през януари 2007 г. са пресекли около пет пъти по-малко македонци, отколкото през декември 2006 г.

Около 73 000 македонци са преминали, например, през Деве баир през декември, докато през януари те са били едва 13 000.

Докато бизнес-средите от двете страни на границата приемат проблема хладнокръвно и го третират като временно затруднение, туристическата индустрия в България, за която македонците са важни клиенти, преживява неприятен период.

През 2006 г. около 550 000 македонци са влезли в България като туристи според българската държавна Агенция по туризма. Но през януари македонци, постоянни посетители на Банско, са отменили хотелските си резервации. Други са преустановили пазаруването през уикендите в близките до границата Кюстендил, Благоевград и Сандански.

Дончо Нацев, представител на туристическа агенция в Скопие казва, че този сектор от индустрията преживява криза. “Интересът [за пътувания до България] намаля с 90%”, каза той, независимо, че агенциите рекламират активно и са смъкнали цените.

Мария Говедарева, управител на хотел в Банско каза, че само половината от постоянните ѝ гости от Македония са пристигнали този януари. “Дори тези, които дойдоха, казаха, че са имали проблеми да си извадят визи”, допълни тя.

В Кюстендил и Благоевград ситуацията изглежда още по-лоша. “Македонските и сръбските ни клиенти просто изчезнаха”, каза Ангелина Христова, управител на ресторант и хотел в Кюстендил. “Липсват ми”, потвърди тя.

Според думите ѝ много хора са идвали в града за пазар в края на седмицата и са се отбивали за кратък разговор, дори когато нямат намерение да отсядат в хотела. От началото на 2007 г. никой от тях не се е появявал.

Българските и македонските търговски фирми са по-малко притеснени. Те считат, че сегашните проблеми са временна неприятност, разчитайки, че дългосрочните многократни визи ще спестят усилия на деловите партньори.

Търговията между двете страни почти се е удвоила за последните 10 години, достигайки 319 милиона долара през 2005 г. и 380 милиона долара през миналата година.

Но македонски бизнесмени, един от които Сашо Авеловски, се борят с бюрократичните процедури точно както останалата част от населението.

За да получи българска виза, Авеловски трябва да представи договор с българския си партньор, покана, която потвърждава, че той има редовни работни отношения със страната, и осигуровка за пътувания.

Той казва, че е кандидатствал за виза на 15 януари, и са му казали да внесе документите си на 15 февруари. От друга страна той е имал късмет, че му се е наложило да чака само месец.

За да облекчи тежестта на визовия режим, България подкрепи посолството в Скопие с консулство в Битоля, което беше открито през декември.

Вече е очевидно, обаче, че тази мярка не е била достатъчна, и че българските мисии страдат от недостиг на персонал, за да се справят с хилядите кандидати за визи.

Посланикът на България в Македония Михо Михов каза през януари, че двете консулства усилено работят за издаването на визи, при това в “пълен ред и отговорност пред Европейския съюз”.

Но той призна, че двете служби заедно издават около 340 визи на ден - доста под необходимия брой, като се има предвид че средно по 2000 македонци са влизали в България на ден през 2006 г.

Начев смята, че за ситуацията е виновна лошата организация в консулствата. “Изглежда, че визите свариха малобройните български дипломатически мисии неподготвени”, каза той. “Можеха да се подготвят по-добре, и тогава туристите нямаше на намалеят толкова”.

Според него поне що се отнася до туристическите агенции, ситуацията постепенно се подобрява. “Имаме предимство и можем да извадим виза за ден-два”, заяви той.

Ако тази голяма разлика се задържи, туристическите агенции може да намерят нова доходоносна форма на своя бизнес, посрещайки нуждите на онези, които не могат да си позволят да чакат с месеци за визи.

Васил Гайтанов, български туристически агент, също е на мнение, че българските власти можеха да се подготвят по-добре. “Ситуацията е нова версия на онова, което наблюдаваме всяка зима, когато снегът изненадва властите”, каза той.

Фросина Цветовска е кореспондент на Радио “Свободна Европа” от Скопие и редовен сътрудник на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи. Албена Шкодрова е директор на BIRN България.

 

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?