Македонците плащат цената на мира с бунтовниците

Македонците никога не са си представяли, че ще имат нужда от слушалки, за да разбират дебатите в парламента или да използват чужд език, за да си купуват храна, но една нова ера, която не се харесва на много хора, се очертава като цената за мира с бунтовническото албанско малцинство.

Една истинска конституционна революция бе наложена с постигнатото с посредничеството на Запада споразумение с албанските екстремисти, чийто бунт от февруари до август за повече граждански права постави на колене малката балканска страна.

Ако конституционните поправки, които неотдавна бяха ратифицирани от парламента, бъдат приложени, основната общност в Македония ще трябва да свикне с неща, които си мислеше, че никога няма да се случат.

Освен че етническите албанци ще говорят на своя собствен език в парламента или ще упражняват правото си да говорят само на албански на купувачите в магазините, македонците вероятно ще бъдат изправени и пред възможността да бъдат спирани за проверки от етнически албански полицаи. Или да бъдат съдени от съдия етнически албанец.

Това са малко повече промени от тези, които обикновените македонци желаят да приемат веднага, заяви високопоставен правителствен съветник.

Откакто Македония обяви независимост от Югославия през 1991г. , малцинствените албански партии участват в правителството. Но използването на техния език на държавно ниво не бе позволено и тяхното присъствие в държавните служби бе минимално.

Но нещата сега трябва да се променят и може би ще има ответна реакция от разгневените македонци, за които мирното споразумение бе капитулация пред терористите, наложена от дипломатическия и финансовия натиск на Запада.

Албанското малцинство съставлява около една трета от населението и този дял нараства, като се има предвид нивото на раждаемост, което надвишава това на мнозинството в бившата югославска република.

Техните нови права включват използването на албански в бизнеса, работа в държавните институции, включително в полицията в съответствие с техния дял от населението и делегирането на права на общините, където албанците са мнозинство.

За македонците това означава, че трябва да работят ръка за ръка с албанците, да се адаптират към използването на техния език в някои обществени служби, да им дадат възможност да изявяват своите символи и култура и по същество да ги третират като равни.

Макар националният парламент да ратифицира мирния план и да въведе промените в конституцията, ще бъде трудно хората да бъдат убедени да ги приемат на практика.

Хората смятаха, че когато приемат конституционните реформи, най-трудната част ще премине. Те не разбраха или всъщност не осъзнаха значението на някои от тези стъпки, заяви Едуард Джоузеф, известен анализатор в Македония, работещ за Международната кризисна група.

Парламентът предоставя най-очевидния пример за това колко са неподготвени македонците за променените реалности. Никога няма да говорите на албански в този парламент, поне докато аз съм тук, заяви македонски депутат на свой колега албанец след ратифицирането на споразумението.

Вече има признаци за проблеми в осъществяването на реформите.

Парламентът миналата седмица не можа да избере нови общински съдии, тъй като всички кандидати бяха албанци. Депутатите албанци напуснаха в знак на протест, закривайки заседанието на парламента.

Новата конституция определя пропорционално представяне на всички етнически общности в държавните служби. Но на македонските депутати изглежда им бе неприятно да позволят на етнически албански съдии да съдят когото и да било.

Усилията да бъде приет закон, който ще премахне закостенялата централизация на властта, затънаха в тресавището на етническото противопоставяне, което Световната банка и други международни експерти се опитват да решат.

Македонските депутати се опасяват, че предаването на сериозни правомощия на общинските управи ще предизвика "федерализация", като на практика внесе разделение в страна с едва два милиона души население.

Етническите албанци искат значително самоуправление, както е записано в текста на мирното споразумение, но без да се задълбочават в трудните практически подробности.

Друг сериозен препъникамък към трайния мир би могло да бъде възстановяването на държавната сигурност в беззаконния бунтовнически север.

Министерството на вътрешните работи, оглавявано от националиста Любе Божковски,според много македонци е опора на продължаващата борба срещу "албанските терористи". Бунтовниците се разпуснаха, но у тях останаха много оръжия и муниции.

Според мирното споразумение министерството трябва да назначи 1000 етнически албански полицаи през следващите 18 месеца, които ще работят точно в тези райони, където техни сънародници се вдигнаха на бунт. Ние ще трябва да убедим бившите врагове да работят заедно, заяви западен дипломат в Скопие.

Независимо от всички пречки международната общност е оптимист, че мирът все още има шанс, подчертавайки, че както навсякъде другаде и тук е необходимо време, за да пуснат реформите корени.

Няма бързи решения за криза като тази. Този вид реформи просто отнема време и хората ще свикнат с тях, заяви дипломатът пред Ройтерс.