Макроикономическата стабилност и управлението на външния дълг - двете неоспорвани постижения

Никой не оспорва, че опазихте валутния борд и създадохте макроикономическа стабилност, че управлявахте добре външния дълг на страната. Почти всяко изказване на участниците в "Българския Великден" по тази тема започваше с тези думи. Част от тях дори се запитаха - защо организаторите са отделили толкова време на една тема, в която постиженията на това правителство са безспорни.

Оказа се, че има и разминавания.
Страхът на великденци, че промяна на управлението в най-лошия възможен вариант може да постави въпросителни пред борда, остана неразбран от подуправителя на БНБ Мартин Заимов. На думите му - бордът се приема от всички политически сили и никой не го оспорва, една от участничките в инициативата - Диана Шойлева, отговори - "Аз се страхувам от определението на Георги Първанов "Валутният борд е необходимо зло". Не я убедиха и думите на Заимов, че Първанов е един от хората, подписали се под документите за въвеждане на борда през критичните зимни дни на 1997 г. Именно с цел да се гарантира запазването на борда, независимо от това кой управлява, сме го поставили като първа точка на нашите искания, каза от името на участниците Николай Василев от "Лазард". Георги Ганчев от Института за либерални стратегии уточни, че срокът за запазването на борда не е до приемането на България в Европейския съюз, а до приемането ни в европейската валутна система, което обикновено става година - две след подписването с Брюксел.

И ако страховете за съдбата на борда се оказаха неочаквани за администрацията, спорните моменти в темата "еврооблигации" бяха също неочаквано малко. Изпълнителната власт в лицето на зам.-финансовия министър Пламен Орешарски показа, че отдавна е преодоляла въпроса "дали" и сега на дневен ред е "точно кога" и "как". Плащането на външния дълг на страната не е проблем, припомни Орешарски. 12 процента от дългът вече е частен, без държавни гаранции, потвърди зам.-министърът като пример за увеличения достъп на частния сектор в България до външните капиталови пазари. Орешарски отговори с изчисления на опасенията на Муудис как България ще посрещне плащанията по дълга след края на 3-годишното споразумение с МВФ при положение, че процесът на приватизация почти е завършил. По думите на Орешарски страната ни трябва да плаща по 600-700 млн.долара годишно в следващите няколко години. За половината от тази суми още отсега има осигурено рефинансиране отвън, а другата половина от парите също могат да се осигурят - от приватизация или от малки емисии еврооблигации. Иначе представителите на изпълнителната власт получиха поредната, но доста по-мека порция критики за това, че досега не е пусната емисия еврооблигации с две цели, според участниците в "Българския Великден" - частично преструктуриране на дълга от брейди книжа в еврооблигации и подкрепа на държавата за последващо корпоративно емитиране на книжа на външните пазари.