Макрон е пред най-голямото си политическо изпитание досега

Макрон е пред най-голямото си политическо изпитание досега

Париж е свикнал на театрални и периодично бурни улични протести. Но сцените на безредици през последния уикенд не могат да се сравнят с нищо, което френската столица е виждала от десетилетие насам. Завръщайки се от обсъждането на неразрешими световни проблеми на срещата на Г-20 в Аржентина, президентът Еманюел Макрон се изправи пред първата истинска политическа криза в своя мандат, пише онлайн изданието на британското сп. "Икономист" в свой коментар.

Най-непосредственият проблем е сигурността. На 1 декември в Париж бяха арестувани 287 човека. Регистрирани са 190 палежа, много от които в най- елегантните столични квартали като авеню Клебер и други артерии, водещи към площад Етоал, където е Айфеловата кула. Новинарските канали показваха 24 часа подпалени автомобили около забележителностите в Париж.

Откакто протестите на "жълтите жилетки" (gilets jaunes) започнаха преди около три седмици, броят на протестиращите в цялата страна спадна – от 280 000 в началото до 136 000 този уикеднд. Но с намаляването на количеството нарасна насилието.

Профилът на протестиращите е смесен. Някои от тях - вероятно над 3000 – бяха организирани от ултралеви и ултрадесни агитатори, известни на полицията с това, че се инфилтрират в различни демонстрации. Повечето от "жълтите жилетки", които блокират кръстовища и пътища из Франция, са мирно протестиращи. В същото време обаче границите между тях и организираните протестиращи и мобилните групи анархисти и неофашисти, се размиват.

Преди планирания четвърти голям протест на 8 декември, правителственият говорител заяви за възможността да се въведе извънредно положение. Франция е свикнала на такива мерки, въведени след терористичните атаки през 2015 г. и след уличните бунтове през 2005 г. Макрон обаче е настоял преди това да се потърсят други начини за защита на сигурността в Париж и други градове. Една от трудностите, на които се натъква полицията, е тази, че протестът на "жълтите жилетки" е до голяма степен неструктуриран и без лидери. Властите са изправени най-вече пред задачата как да се справят с уличните метежи, а не с познатите им демонстрации, предвождани от синдикати, чиито организатори помагат с планирането на мерки за контрол и безопасност.

Освен огромното предизвикателство с гарантирането на сигурността, Макрон също така се сблъсква с най-тежкото политическо изпитание за 18-те месеца, откакто е президент. Движението "жълтите жилетки" – кръстени на сигналните светлоотразителни жилетки, които трябва да имат всички водачи на моторни превозни средства – започна като протест срещу по-високите данъци върху горивото. Протестиращите са основно хора със скромни доходи, живеещи предимно в селските райони и градските предградия, които трябва да пропътуват дълги разстояния до работа.

Техният протест обаче акумулира далеч по-широк вид недоволство – срещу жизнения стандарт, срещу данъчните съкращения за по-заможните, предприетите по-рано от Макрон, както и усещането, че той е безразличен към тревогите на обикновените хора. Това е протест на притисната средна класа, чийто доходи са твърде високи, за да се възползват от всички видове социални помощи, но твърде ниски, за да се чувстват комфортно.

Огромната трудност пред френския президент е, че той се определи като лидер, който не се огъва пред улицата, както толкова много негови предшественици. По време на краткия му престой в президентския кабинет, Макрон всъщност се сблъска с последователни вълни от синдикални протести, насочени срещу неговите реформи, които макар и бавно помагат на страната да стане по- конкурентноспособна.

Сега той не се готви да подава оставка или да разпуска Националното събрание, както искат някои протестиращи. И все пак бившият инвестиционен банкер не може да си позволи да изглежда равнодушен към протестите, особено като се има предвид широката обществена симпатия към "жълтите жилетки".

Французите са затруднени да намерят полезно сравнение, за да разберат характера на това протестно движение. Страната е била свидетел на спонтанни местни протести, както и на масови улични протести. Те обаче или са били организирани от профсъюзи или – както в случая с движението срещу гей браковете – разделиха общественото мнение, вместо да намерят масова подкрепа. Някои анализатори стигат в сравненията си до майските протести от 1968 г. или тези от 1950-те, други - чак до революцията от 1789 и дори до селския бунт от 1358 г.

Може би най-неочаквано, "жълтите жилетки" изглежда са проява на дигитално активиран популизъм. Движението възникна чрез Фейсбук и други социални медии и цени своята идентичност като спонтанен израз на "хората". Това затруднява правителството да се справи с него. Опитите му да излъчи свои говорители вече бяха подкопани от дезорганизация, липса на общи цели и вътрешни разделения. Това също така означава, че сегашните популистки лидери във Франция, такива като Жан-Люк Меленшон в крайнолевия спектър и Марин Льо Пен в дясно-националистическия, не успяват да спечелят от сегашните протестите. Такива лидери стават част от отхвърляното статукво.

В периода на Петата република, съсредоточените у президента конституционни правомощия го превръщат едновременно във фокус на прекалени надежди, както и на гняв и разочарование. През 2017 г. Макрон водеше предизборна кампания като политически бунтовник срещу установените политически партии. Сега обаче бунтът е срещу него. Начинът, по който той ще подходи в настоящата криза, може да сериозно определи президентския му мандат.

Още по темата
Още от Свят

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?