Макрон: Френските ядрени сили имат европейско измерение

Европа трябва да предложи международна програма за контрол на въоръжаването

Еманюел Макрон по време на речта си във военното училище "Екол дьо гер" в петък

Френският президент Еманюел Макрон предложи на европейските страни да се включат в стратегически диалог за "ролята на френските сили за ядрено възпиране" за гарантиране на сигурността на Европа.

"Европейските партньори, които искат да се включат, могат да участват в ученията на френските сили за ядрено възпиране. Този стратегически диалог и обмен ще допринесат по естествен път за развитието на истинска стратегическа култура" на всички европейци, подчерта Макрон в очакваната с голям интерес своя реч за отбранителната стратегия и ядрените сили на страната, цитирана от Франс прес.

Според него френските сили за ядрено възпиране "подобряват сигурността на Европа със самото си съществуване и в този смисъл имат истинско европейско измерение".

"Нашата независимост при взимане на решения е напълно съвместима с непоклатимата солидарност към европейските партньори", заяви Макрон и подчерта: "Нека бъдем ясни: жизнените интереси на Франция вече имат европейско измерение."

Френският президент говори във военното училище "Екол дьо гер" в присъствието на министрите на външните работи и на въоръжените сили, Жан-Ив Льо Дриан и Флоранс Парли, високопоставени военни и много чуждестранни дипломати.

Френският президент призова днес европейците да предложат "заедно международна програма за контрол на въоръжаването". Това става в контекста на поставянето под въпрос на съществуващите договори в тази област между САЩ и Русия.

Франция ще работи с "най-засегнатите европейски партньори, за да постави основите на обща международна стратегия, която ще можем да предложим навсякъде, където Европа е активна", заяви Макрон.

Той подчерта, че Париж е намалил арсенала си до по-малко от 300 ядрени бойни глави.

Европейците "не могат да се ограничават с ролята на зрители" на надпреварата в ядреното въоръжаване, на която има риск Старият континент отново да стане сцена, изтъкна френският президент.

"Европейците трябва колективно да осъзнаят, че без правни споразумения може бързо да се окажат изложени на подновяване на надпреварата в конвенционалните оръжия, или дори в ядрените, на своя собствена територия. Те не могат да се ограничават с ролята на зрители", подчерта Макрон.

"Франция е убедена, че дългосрочната сигурност на Европа минава през съюз със САЩ", даде да са разбере той два месеца след напрегнатата среща на върха на НАТО. "Нашата сигурност обаче неизбежно минава и през една по-голяма европейска способност за автономни действия", добави френският президент.

Европа трябва да участва в евентуални бъдещи преговори за ядрените оръжия със среден обсег и да подпише бъдещия договор, "защото става дума за нашата територия", която е заплашена, призова Макрон.

Френският президент повтори, че Брекзит няма да промени ядреното сътрудничество между Франция и Великобритания, предаде Ройтерс.

След като Великобритания напусна Европейския съюз, Франция остана единствената страна от ЕС, разполагаща с ядрено оръжие.

Очаквана с нетърпение от военните кръгове, речта на френския държавен глава във военното училище "Екол дьо гер" в Париж очерта, както обикновено, доктрината за възпирането, смятана от Франция за "крайъгълен камък" на нейната отбранителна стратегия и най-важната гаранция за "жизнените ѝ интереси".

Продължавайки политиката на предшествениците си, Еманюел Макрон вече даде да се разбере колко много държи на френския ядрен арсенал и обеща да започне скъпоструващата му модернизация.

"Възпирането е част от нашата история, от нашата отбранителна стратегия, и това няма да се промени", заяви той през януари 2018 г., обещавайки до 2035 г. да бъдат обновени двете му съставни части - военноморската и военновъздушната.

Сегашният Закон за планиране на военните разходи предвижда между 2019 и 2025 г. да бъдат отделени около 37 милиарда евро за поддръжката и модернизацията на френския ядрен арсенал, или около 12,5 на сто от общите разходи за отбрана за седем години.

През 2019 г. САЩ обявиха изтеглянето си от важно споразумение в областта на разоръжаването, сключено през 1987 г. със СССР - Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, който забраняваше ракетите с обсег от 500 до 5500 км. Вашингтон освен това заплашва да не поднови договора Нов СТАРТ за стратегическите ядрени оръжия, сключен през 2010 г., след като срокът му на действие изтече през 2021 година.

С края на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег "Франция, Германия и други европейски страни вече са заплашени от нови руски ракети", изрази съжаление френския президент през декември миналата година, призовавайки за нов договор.

Европейска стратегическа автономия

Горещ застъпник на една по-голяма стратегическа автономия на Европа, Еманюел Макрон обеща да отчете интересите на другите европейски държави по отношение на френското ядрено възпиране, докато много съюзници от НАТО, зависими от американския "ядрен чадър", се притесняват от водената от Доналд Тръмп политика на отказ от многостранния подход.

"Европейското измерение е константа на френската ядрена позиция: всички големи речи винаги са свързвали френските жизнени интереси със сигурността на Европа като цяло", припомня Корантен Брюстлайн, директор за изследванията във Френския институт по международни отношения.

"Имаше известен брой опити на Франция за диалог с европейските партньори по въпроса за ядреното възпиране, които не стигнаха доникъде", отбелязва той. "Балансът (обаче) се променя, включително в страни като Германия", където общественото мнение е дълбоко антиядрено и темата като цяло остава табу, "където виждаме да се появяват позиции за засилване на европейската стратегическа амбиция."

В понеделник представител на германските консерватори на Ангела Меркел призова ЕС да създаде в бъдеще свои собствени сили за ядрено възпиране, намеквайки за предоставяне на френския атомен арсенал за общо ползване.

Берлин трябва "да обмисли сътрудничество с Франция, отнасящо се до ядрените оръжия", заяви в интервю заместник-председателят на парламентарната група на Християндемократическия съюз (ХДС) Йохан Вадепул.

"Няма причина да се смята, че водените от десетилетия дебати за европейски сили за ядрено възпиране ще приключат в близко бъдеще. Продължаващото усещане за несигурност що се отнася до американските гаранции за сигурността обаче може да доведе до засилена роля на Франция в защитата на нейните партньори - при условие че Париж открие готовност за сътрудничество в Берлин и на други места", коментира Брюно Тертре от Фондацията за стратегически изследвания, в неотдавнашен анализ, публикуван от американското сп. "Вашингтон куотърли".

Френските ядрени сили

Френското ядрено възпиране се основава на два "стриктно отбранителни" компонента: подводниците от океанските стратегически сили и стратегическите военновъздушни сили.

Океанските стратегически сили се състоят от четири ядрени подводници, които могат да изстрелват ракети - "Триомфан", "Темерер", "Вижилан" и "Терибл", които са постъпили на служба в периода между 1997 и 2010 г. и са въоръжени с междуконтинентални балистични ракети. Най-малко една от тези подводници винаги е в морето.

Базата на ядрените подводници е на полуостров Ил лонг, в района на Брест. Те се описвани като неуязвими, невъзможни за засичане и способни да нанасят масирани удари на големи разстояния. Всяка от тях има по два екипажа с по 110 моряци и носи по 16 междуконтинентални балистични ракети М51 с множество ядрени бойни глави и с обсег над 6000 км.

Очаква се от 2025 г. да започне доставката на ракетите М51.3, които ще имат още по-голям обсег. А през 30-те години на този век Франция ще се снабди със стратегически подводници от трето поколение.

Стратегическите военновъздушни сили, които през 2019 г. отбелязаха 55 години от създаването си, вече се състоят само от самолети "Рафал", разположени във Франция, в районите на Истр и Сен Дизие. Всички те са снабдени с ракети въздух-земя със среден обсег, като към 2035 г. ще бъдат заменени с ракетна система от ново поколение. Очаква се до 2023 г. в тези сили да се включат дванайсетина нови самолети цистерни A330 МРТТ "Феникс", което ще позволи на Франция да изпраща в срок от 48 часа до 20 самолета "Рафал" на разстояние 20 000 км.

Френският флот също участва във във военновъздушния компонент на ядреното възпиране чрез самолетите "Рафал", разположени на борда на самолетоносача "Шарл де Гол".

Споделяне
Още от Европа

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?