Макрон, Льо Пен и границите на национализма

Оригиналното ядро на ЕС затвърждава интернационалистичната позиция

Макрон, Льо Пен и границите на национализма

Първият тур на президентските избори във Франция потвърди новата световна политическа тенденция. В страна след страна най-важното политическо разделение вече не е между леви и десни, а между националисти и интернационалисти.

Годината на пробива за националистите бе 2016-та – с Брекзит във Великобритания и победата на Доналд Тръмп в САЩ. Но френските избори показват, че Франция и по-голямата част от Европа ще останат на международната страна на линията.

Състезанието между Марин Льо Пен и Еманюел Макрон на финалния тур на изборите на 7 май ще е класическо състезание между националист и интернационалист. Льо Пен иска да извади Франция от единната европейска валута, да повиши митата, да затегне граничния контрол и да удари миграцията. Макрон е горещ привърженик на ЕС, вярва в свободната търговия и либералния подход към бежанците.

Социологическите проучвания – които вярно прогнозираха, че Макрон ще спечели първия тур с малка преднина пред Льо Пен – сега предвиждат той да спечели решителна победа на втория тур с над 60% от гласовете.

Разбира се, че много неща могат да се объркат за Макрон през следващите две седмици. Льо Пен е опитна в телевизионните дебати. Макрон е заможен бивш финансист и бивш министър и уязвим да бъде представен като член на недосегаемия елит. Може да му бъде спретнат скандал или да направи гаф. Но по-голямата вероятност е тези избори да минат по правилата и интернационалният кандидат Макрон да спечели чиста победа.

Тъй като състезанието Макрон - Льо Пен е част от международната идеологическа битка, изходът от вота във Франция ще бъде наблюдаван с повишен интерес от останалия свят. Очакваната победа на Макрон ще бъде посрещната с радост в Брюксел и Берлин, с разочарование в Кремъл и Белия дом и със смесени чувства в Лондон.

Льо Пен обещаваше същите неща като Тръмп, макар че нейният изказ е значително по-умерен от този на американския президент. (Така например кандидатката на Националния фронт никога не е обещавала "мюсюлманска забрана" в стила на Тръмп за всички мюсюлмани, влизащи в страната.)

Фамилията на Льо Пен ентусиазирано подкрепи Тръмп за президент на САЩ, а американският президент от своя страна направи доста ясни намеци в Туитър, че подкрепя Льо Пен за президент на Франция и че очаква тя да спечели. Но докато самият Тръмп ще е разочарован от победата на Макрон, неговите съветници по националната сигурност, които не споделят докрай ексцентричните възгледи на своя бос, най-вероятно ще изпитат облекчение.

Руското разочарование от вероятна победа на Макрон би било много по-прямо. Макрон бе единственият сред водещите кандидати на първия тур, който подкрепяше твърд курс срещу путинова Русия. Освен това руска банка отпусна сериозен заем на Националния фронт на Льо Пен – вероятно като инвестиция на Кремъл във всяването на бъркотия в ЕС.

Британската реакция на победа на Макрон би била микс от облекчение и осъзнаване. Правителството на Тереза Мей е против характеризирането на Брекзит като националистически спазъм – и подчертава продължаващата подкрепа на Великобритания за свободната търговия и силен ЕС. Но проблемът за Великобритания е, че самият ЕС вижда ясно в Брекзит проява на национализъм в Европа, с който трябва да се справи твърдо.

В този смисъл вероятна победа на Макрон ще е едновременно добра и лоша новина за Великобритания. Макрон е представител на силна и единна Европа, каквато правителството на Мей твърди, че иска. Трудността от гледна точка на Лондон ще е, че тази сила и това единство вероятно ще намерят израз в много твърд курс в процеса на договаряне на напускането на Великобритания на ЕС. Обратното, при победа на Льо Пен, Европа би поела по нови и опасни посоки, но това би помогнало на по-тесния проблем на Великобритания, тъй като вече може и да не съществува Европейски съюз, който да бъде напускан.

В по-широк европейски план вероятната победа на Макрон ще бъде разглеждана в контекста на последователните загуби на националистите на последните избори в Австрия и Холандия, както и свиването на шансовете им в Германия, където популистката партия Алтернатива за Германия се върна обратно на едноцифрена подкрепа, според нови социологически проучвания. Много вероятно изглежда и германският канцлер Ангела Меркел да спечели нов мандат на изборите през септември.

Националистически партии взеха властта в Полша и Унгария, но първоначалното ядро на ЕС се съпротивлява на националистическата вълна.

Перспективата за победа на Макрон е приветствана в Брюксел като възможност за рестарт на френско-германския двигател, който традиционно захранва ЕС. Еуфорията обаче би била неуместна. Когато става дума за икономически реформи и европейска интеграция, Макрон казва всички "правилни" неща. Съвсем друг въпрос е дали ще може да ги изпълни.

Изваждането на Франция от цикъла на нисък растеж, висока безработица и нарастващ дълг се оказаха извън възможностите на поредица явно реформаторски настроени президенти, включително Жак Ширак, Никола Саркози и дори настоящият Франсоа Оланд. Оланд се провали, независимо че назначи динамичен млад министър на икономиката на име Еманюел Макрон. Какво ли ще се случи с него?

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?