Макрон получи "да" и от България за ревизия на правилата за евтините работници в ЕС

От Варна той даде рамо за влизането ни в еврозоната и Шенген, но остро нападна Полша

Премиерът Бойко Борисов изрази готовност България да подкрепи плановете на френския президент Еманюел Макрон за затягане на европейските правила по отношение на т.нар. командировани работници от по-бедните страни на ЕС. Макрон от своя страна повтори уверенията си, дадени пред Борисов преди два месеца в Париж, че ще подкрепи стремежа на България за влизането ѝ в т.нар. чакалня на еврозоната и в Шенгенското пространство за свободно движение. Премиерът обвърза реформата на командировките в ЕС с необходимостта да се запазят кохезионните фондове от ЕС, на които България силно разчита.

България е последната спирка от обиколката на новия френски държавен глава в Централна и Източна Европа, но без Полша и Унгария. Преди да пристигне у нас късно вечерта в четвъртък, Макрон посети Австрия, Словакия, Чехия и Австрия, където също бе топло посрещнат и изпратен с обещания за подкрепа на исканата реформа за командированите работници.

Той отново демонстрира визията си за силна и обединена Европа и заяви, че ще работи за превръщането на България в пълноправен партньор в ЕС: "Аз ще подкрепя волята на министър-председателя Бойко Борисов България да бъде приета в приемната на еврозоната в резултат на положените от нея усилия. Като излезем извън лицемерието, като излезем извън партньорството на думи, аз мисля, че трябва да сложим край на границата, която се поставя между Изтока и Запада, между: "Тези са от еврозоната" и "Онези не са от еврозоната"".

Френският президент посочи още, че България заслужава да стане част и от Шенгенската зона и трябва да участва в дебата за реформирането ѝ.

По повод амбициите за еврозоната, Борисов повтори тезата на българското правителство, че страната ни е издържала всички стрес тестове на банковата система, "написала си е домашното" и не представлява риск за останалите страни в Еврозоната.

Един от приоритетите на третото правителство на Борисов е влизането във валутния механизъм II (ERM II), по-известен като чакалнята на еврозоната. Решението за допускането ни в нея е преди всичко политическо и позицията на третата по големина икономика в ЕС е от ключово значени.

България и Франция подготвят и конкретни двустранни споразумения, които ще открият много работни места в областта на промишлеността. За целта българските министри на отбраната и икономиката Красимир Каракачанов и Емил Караниколов ще посетят Париж, за да договорят конкретните параметри на бъдещото сътрудничество.

Визитата на Макрон е първото посещение на френски държавен глава у нас от десет години насам и според анализатори е знак, с който иска да покаже, че не дели страните на малки и големи и в същото време да спечели подкрепа за предложенията си в предстоящата реформа на ЕС.

Освен това от Варна френският президент критикува силно евроскептичното полско правителство.

Макрон е изпълнил целта за реформа на командировките в ЕС

Основната цел на тридневната обиколка на Макрон и срещите му с лидерите на Австрия, Чехия, Словакия, Румъния и България, бе реформата на директивата за командироване на работници в ЕС. Във Варна той каза, че очаква до края на октомври правилата да бъдат променени с квалифицирано мнозинство. Макрон се надява да убеди достатъчно страни, по-специално от Източна Европа, чиито работници ще бъдат засегнати, за да събере мнозинство в подкрепа на реформата на директивата на европейска среща на върха, насрочена за 23 октомври.

"Постигаме волята да се ограничим във времето и за една и съща страна, за една и съща работа да се получава една и съща заплата. Когато имаме френски работодатели, които наемат българските работници и им заплащат по български цени във Франция – не, не съм съгласен!", каза Макрон.

Директивата от 1996 г. дава право на предприятие от ЕС да изпраща временно свои служители в друга страна от съюза, но продължавайки да плаща осигурителни вноски в изпращащата страна. Освен това според сегашния текст командированият работник има право да остане в дадена страна от ЕС три години, а Европейската комисия обмисля да го намали на две години. Макрон обаче иска този период да бъде не повече от година.

Искането на Макрон среща съпротива като цяло в Източна Европа, но най-вече в - Полша и Унгария. Близо половин милион полски граждани работят като командировани в други страни от ЕС и полското правителство твърдо се противопоставя на всякакви идеи за промяна на условията, при които става това.

Какво иска България?

Борисов подкрепи тезата на Макрон, но обвърза промяната на командировките с изравняването на стандарта в различните европейски държави, което според българския премиер трябва да стане с наливане на още пари от европейските фондове.

"Това, което попита президентът Макрон, е трябва ли едни да работят в Европа, да живеят при скотски условия, с по-ниско заплащане, отколкото съответните работници във Франция, Германия и други държави? Отговорът е не. Само че трябва да се върнем една стъпка назад – да намерим как да направи така, че по-изостаналите държави, които са били в бившия соцлагер, по-бързо да повишим доходите и нивото на живот в нашите страни, за да не се налага тази миграция", каза Борисов.

За това според него паралелно с тези разговори трябва да вървят разговорите за кохезионната политика и за повишаване на стандарта на живот.

В момента е в ход дебат на европейско ниво за бъдещето на кохезионните и земеделските фондове, като по-богатите страни искат част от средствата по тях да бъдат пренасочени за отбрана.

Настояваме и за промяна в директивата за транспортните работници, обяви Борисов:

"В публичното пространството се обединяват двете теми - за Директивата за командированите работници и тази за транспортните работници. Тук говорим само за командировани работници. От транспортната схема има много детайли, които трябва да изчистим, защото не е едно и също превозвач от България или Румъния и да се върне до фирмата-майка и пак да замине, както превозвач от Белгия или Холандия, или други близки държави. Аз съм убеден, че ще намерим инструмент да се направят такива изключения и такива правила, че това да се отчете".

"Имаме редкия шанс заедно с президента Радев и с президента Макрон да се опитаме в следващите месеци да направим взаимно изгодни договори и политики и заедно да ги отстояваме в ЕС“, допълни Борисов.

По-бърза интеграция на Западните Балкани

Премиерът поиска още и подкрепа за по-бързата евроинтеграция на страните от Западните Балкани: "На мен много ми се иска, понеже ЕС е едно голямо цяло, да говорим нещо по-конкретно, за да дадем перспектива не само на думи. Президентът Макрон явно иска това, което е говорил в кампанията, да се случи във Франция. Така и ние, като казваме "перспектива за Балканите", трябва да можем да кажем, особено на младото поколение в тези държави, как я виждаме във времето – 2025-а, 2027-а, 2023-та – коя година?! За да им поставим цел на техните политически елити и така, както България преди години намери политическо единодействие, така и техните елити съответно да направят така, че да покрият критериите, но да имаме една горе-долу перспектива".

Макрон остро критикува Полша

Полският премиер определи изявленията на Макрон във Варна като арогантни

Полският премиер Беата Шидло обвини днес френския президент Еманюел Макрон в липса на политически опит и нарече "арогантни" неговите изявления за международната изолация на Полша, направени по-рано днес по време на визитата му в България, предаде Ройтерс.

"Съветвам президента да бъде по-отстъпчив. Може би неговите арогантни изявления са резултат от липсата на (политически) опит", се казва в изявление на Шидло, изпратено до агенция Ройтерс.

"Искам да кажа на президента, че той трябва да се фокусира върху делата на собствената си страна, може би той ще бъде способен да постигне същите икономически резултати и същото ниво на сигурност за френските граждани, като това, което Полша е гарантирала на своите граждани", каза тя.

Още

Плановете на Макрон за промяна на правилата за командировките в ЕС обаче все още среща съпротива най-вече в - Полша и Унгария. Двете страни, чиито все по-авторитарни лидери са в конфликт с Брюксел, целенасочено отпаднаха от обиколката на френския президент.

От България, по време на съвместната пресконференция с българския си колега Румен Радев, Макрон остро да разкритикува полското правителство за антиевропейските му позиции и послания не само за съпротивата срещу промени на трудовия пазар, а и заради скандалната съдебна реформа, която се извършва за сметка на независимостта на съдебната система.

"С позициите, които изразяват за бъдещето на Европа, управляващите в Полша допринасят за това страната им да се маргинализира и самоизолира", каза френският президент.

"Днес Полша не е страна, която може да покаже на Европа пътя, това е страна, която реши да се противопостави на европейските интереси в много области. Страната се поставя в периферията на бъдещата история на Европа", заяви Макрон.

Борисов предупреди за пагубна конфронтация

Борисов от своя страна коментира, че Полша и Унгария "са не само наши приятели, те са важна част от ЕС".

"Пагубно е отношенията между държавите в ЕС да преминават във фаза на открита конфронтация. Мисля, че след двадесетина дни премиерът на Полша ще бъде в България и ще има е възможност да говорим по много теми. На нас ни предстои председателство след няколко месеца и тази тема трябва да я финализираме. Безспорно е, че има проблем в тази сфера“, заяви Борисов.

Според него правилната тактика е да изслушат всички страни и съответно този проблем да бъде поправен.

Франция може да участва в големите военни проекти

Президентът Радев обяви след разговорите си с Макрон, че са обсъдили и европейската отбрана.

"С президента Макрон изразихме задоволство от постигнатото сътрудничество в сферата на отбраната, касаещо трансформацията на Въоръжените сили на Република България и придобиване на модерни оръжейни системи. Налице е определен потенциал това сътрудничество да продължава с модернизацията на Военно-морските сили и на Сухопътните войски", посочи Радев.

Френският бизнес има силен интерес към предстоящата модернизация на българската армия.

Френски фирми биха могли да участват и в трите проекта, но особеностите на поръчките отварят много въпроси. Проектът за покупката нови изтребители в момента се проверява от парламента и не е изключено да бъде рестартиран. България поиска конкретни оферти само за изтребители втора ръка "Юрофайтер" и Ф 16, както и за новите шведски машини "Грипен".

Ако започнат нови преговори обаче, в играта може да влязат и френските изтребители "Рафал". Радев от своя страна има твърда позиция, че проектът трябва да бъде завършен възможно най-бързо, като се закупят класираните на първо място изтребители "Грипен".

Франция вече има опит по отношение на проектите на българския военноморски флот. Преди осем години България се отказа да закупи корвети от френската компания "Армарис" заради липсата на достатъчно средства, въпреки че фирмата бе избрана за доставчик. Тогава французите бяха готови да построят една от корветите във Варненската корабостроителница.

Казусът се превърна в едно от сериозните международни изпитания по време на първия мандат на Борисов като премиер.

Сега България обяви, че се готви да купи два нови патрулни кораба, които ще излязат общо 820 млн. лева и французите сондират възможностите да получат поне част от поръчката.

Актуален е и проектът за купуване на нови бронирани машини за армията, който ще излезе над 1 млрд. лева.

Споделяне
Още по темата
Още от България