Макрон постигна съгласие с Вишеградската група за Шенген и ядрената енергия

Въпреки разногласията си по въпросите за правовата държава френският президент и лидерите от Вишеградската група пледираха в един глас в Будапеща за по-добра защита на границите на ЕС срещу незаконните мигранти и за защитата на ядрената енергия. Това са две от основните оси на предстоящото френско ротационно председателство на ЕС, отбелязва Франс прес.

Макрон първо разговаря в Будапеща с унгарския премиер Виктор Орбан. Президентът еврофил и премиерът националист демонстрираха добро разбирателство и отчетоха, че са политически противници, но и европейски партньори. Те се ръкуваха сърдечно. После предпочетоха да изтъкнат съгласието си по миграционната политика, по въпроса за европейската отбрана и признаването от ЕС на ядрената енергия за "зелена енергия".

Това единомислие по някои въпроси се разшири малко по-късно, когато Макрон присъства на срещата на върха на лидерите на Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия). За нея бяха дошли премиерите Матеуш Моравецки, Андрей Бабиш и Едуард Хегер. Франция и тази група, която е най-враждебно настроена в ЕС към мигрантите, са постигнали съгласие, че Шенген има нужда от дълбока реформа, че трябва да се подобри защитата на външните граници на съюза и че трябва да се направи по-ефикасно връщането на мигрантите, на които не е предоставено убежище, към техните страни на произход.

Полският премиер Матеуш Моравецки благодари на Макрон за тези изразени позиции в момент, в който Полша се сблъсква с приток на мигранти на границата си с Беларус. Моравецки обеща на Франция, че подобно на Унгария, и Полша ще подкрепи признаването от ЕС на ядрената енергия за "зелен енергиен източник". Лидерите на Чехия и Словакия се ангажираха със същото.

Разногласията по такива въпроси като корупцията, независимостта на съдебната система, правата на ЛГБТ малцинствата, също бяха обсъждани. Но след срещата на върха Макрон обясни пред медиите, че вместо да прибягва до заплаха, той се надявал да убеди и да постигне съгласие за излизане от задънената улица по тези теми. "Ще разрешим ли всичко след 15 дни или след 6 месеца? Не вярвам", заяви Макрон във връзка с темите, по които има разногласия. Но добави, че "има път, по който може да се напредва".

На общата пресконференция Орбан пък обвини Европейската комисия в политически шантаж, защото отказвала да предостави на Унгария парите по европейския план за икономическо възстановяване.

По време на визитата си в Унгария Макрон се срещна и с президента Янош Адер и с опозиционни представители, сред които Петер Марки-Зай, който е кандидат за премиерския пост от единния опозиционен фронт на изборите през пролетта догодина.

Макрон посети и гроба на философката Агнес Хелер, починала през 2019 г. Хелер бе фигура от опозицията срещу Орбан.

Това че по време на визитата си в Унгария Макрон намери допирни точки по редица теми с Орбан и останалите лидери от Вишеградската група, контрастира с неговите редовни критики срещу унгарското и полското правителство, които той смята за лидери на лагера на суверенистите в ЕС, противопоставящ се на лагера на прогресивните.

"Но ние не сме имали една и съща история и ние не сме преживяли един и същи 20 век", призна Макрон и заяви, че иска да разбере корените на различията.

Заедно с Полша, Унгария прие няколко спорни закона, критикувани от Брюксел, и подобно на Полша, Унгария оспорва предимството на европейското право над националното.