Макрон с 5% пред Льо Пен, балотажът ще е оспорван

Действащият френски президент Еманюел Макрон може и да спечели първия тур от президентските избори във Франция в неделя, но на балотажа след две седмици – на 24 април, го чака оспорвана битка с останалата на второ място Марин Льо Пен - крайнодесният кандидат .

Според първите прогнозни резултати Макрон има комфортна преднина с постигнатите засега 28.4 процента пред Льо Пен, която към момента постига 23.4 на сто от гласовете на французите.

Вторият тур обаче вероятно ще бъде оспорван, отбелязва Асошиейтед прес.

Макрон и Льо Пен със своето ожесточено политическо съперничество и коренно различни виждания за бъдещето на Франция успяха да надделеят над останалите кандидати на първия тур. Общият брой на явилите се претенденти на изборите беше внушителен - 12.

Макрон призова избирателите "да преодолеят различията си, за да се съберат“ и "независимо от политическата им чувствителност и избора им на първия тур" да го подкрепят. "Искам да протегна ръка на всички онези, които искат да работят за Франция", каза той.

"Някои ще го направят, за да блокират крайната десница. Напълно съм наясно, че това няма да е еквивалентно на подкрепа за проекта, който изпълнявам, и уважавам това", добави той.

Вече провеждайки кампания за следващия кръг, той противопостави своята визия за Франция с тази на Марин Льо Пен: "Искам Франция, вярна на хуманизма, на духа на Просвещението, на духа на 1789 г., такива са, приятели мои, залозите на 24 април.”

На трето място се очертава да остане крайнолевият Жан-Люк Меланшон, който според социологическите агенции ще събере близо 21 на сто от вота. Той призова привържениците си да не гласуват за крайнодесния кандидат Марин Льо Пен на втория тур на изборите за държавен глава на 24 април, предаде Ройтерс.

"Знаем за кого никога няма да гласуваме, не трябва да подкрепяте Льо Пен на втория тур", каза той в речта пред привържениците си.

Меланшон добави, че той и привържениците му ще продължат борбата, и че Франция е в отчайващо състояние.

Кандидатът на френските консерватори Валери Пекрес обяви, че ще гласува за действащия президент Еманюел Макрон на втория тур. Тя получиава едво 5 процента , което е историческо поражение на партията ѝ "Републиканците. заяви, че френската крайна десница никога не е била толкова близо до властта.

Кандидатът на френската левица Ан Идалго също подкрепи Макрон за балотажа. Френската социалистическа партия, която имаше свой президент от 2012 до 2017 г. - Франсоа Оланд, се срива до едва 1.9 – 2.1 на сто.

Кандидатът на Зелените Яник Жадо обяви, че ще призове избирателите си да попречат на крайната десница да дойде на власт, и че подкрепя кандидатурата на действащия президент.

Единствено крайнодесният претендент Ерик Земур подкрепи другия крайнодесен претендент Марин Льо Пен за балотажа.

Пред привърженици, бившият журналист Земур заяви, че има различия с Льо Пен, но добави: "Нямам никакво съмнение кой е противникът. Затова призовавам привържениците си да гласуват за Марин Льо Пен".

Самата Льо Пен обяви, че ще бъде президент на всички граждани, ако бъде избрана на втория тур на изборите.

"Възнамерявам, без да чакам, да залича разделенията, от които е разкъсвана Франция и от които тя страда - нещо, което досега нито една сила не беше в състояние да направи", каза Льо Пен пред привържениците си малко след като се разбра, че отива на балотаж срещу действащия президент на Франция Еманюел Макрон.

Резултатите от изборите във Франция имат важно международно значение. Макрон е категоричен привърженик на санкциите на ЕС срещу Русия, а Льо Пен изрази публично притесненията си от последствията от тях за жизнения стандарт на французите. Макрон е и твърд поддръжник на НАТО.

Според прогнозните резултати и Макрон, и Льо Пен са напът да се представят по-добре в сравнение с първия тур на предишните избори през 2017 г., което показва нагледно как френската политика става все по-поляризирана, отбелязва Асошиейтед прес.

Макрон прекара малко време в предизборната надпревара, съсредоточен върху реакцията на Европа на руската война в Украйна, и влезе твърде късно в предизборната кампания, които позволи на Марин Льо Пен да скъси сериозната първоначална дистанция между тях.

Франция е полупрезидентска република и държавният глава играе ключова роля в изпълнителната власт. Той назначава и отстранява от длъжност премиера и членовете на правителството, внася законопроекти и може да разпусне парламента. Избори за президент на Франция се организират на всеки пет години (до 2000 г. бе на всеки 7). Един човек не може да изкара повече от два последователни мандата съгласно конституционната поправка от 2008 г.

В цялата история на провеждането на преки избори за държавен глава нито един кандидат не е успявал да спечели от първия тур.

За пръв път в историята си френската телевизия Те Еф 1 няма да организира голяма изборна вечер след обявяването на резултатите от първия тур. Това е перфектна илюстрация на липсата на интерес към вялата кампания, засенчена първо от Covid кризата, а след това от войната в Украйна, отбелязва АФП, цитирана от БТА. Вместо това телевизията ще излъчи култова комедия от 90-те. Медията оправдава избора си с факта, че "вкусовете и очакванията на зрителите са еволюирали" заради "увеличаването на предлагането" на дебати и коментари по новинарските канали.

Изборите във Франция винаги са предизвиквали големи вълнения, дебати и анализи до късно през нощта след затварянето на изборните секции. Но този път в страната, изтощена от две години пандемия, и силно обезпокоена от конфликта в Украйна, вотът като че ли остана на втори план. Това кара социолозите да се безпокоят, че около 30 процента от избирателите няма да отидат въобще до урните, което би била рекордно ниска избирателна активност за първи тур на президентски избори в Петата република.

Анализатори дори допускат възможността Макрон да загуби битката за втори мандат.

По време на първия си мандат бившият инвестиционен банкер намали данъците за корпорациите и богатите, улесни назначаването и уволняването на работници и похарчи повече от повечето европейски лидери, за да поддържа икономиката на страната си на повърхността по време на пандемията от Covid, припомня Ройтерс. Той отдавна настоява Европейският съюз да преследва по-агресивно интересите си и е начело на дипломатическите усилия на Европа за прекратяване на войната в Украйна. Президентството му обаче бе белязано от вълни от социални вълнения, породени от усещането, че той е откъснат от обикновените хора и безразличен към ежедневните им трудности.

Най-младият президент в историята на Франция, бившият министър на икономиката, който никога преди това не бе заемал изборна длъжност, се изкачи на върха през 2017 г. само на 39 години, като умело използва имиджа си на аутсайдер, който не е нито десен, нито ляв, и се възползва от краха на традиционните партии. Според допитване на Френския институт за изследване на общественото мнение от 8 април Макрон ще получи най-голям дял от гласовете на първия тур (26.5 процента).

Основният му конкурент Марин Льо Пен се бори за президентския пост за трети път. През 2012 г. тя остана трета след Франсоа Оланд и тогавашния президент Никола Саркози. През 2017 г. загуби от Макрон на втория тур на изборите. Льо Пен се опитва да изчисти имиджа на партията, която по време, когато бе ръководена от баща ѝ - Жан-Мари Льо Пен, беше възприемана като расистка и ксенофобска. Тя смекчи евроскептичната си позиция, като вече не се стреми към оттегляне от блока на единната валута на ЕС. Заявява, че иска да върне правомощията за вземане на решения на държавите членки на ЕС. По този начин Льо Пен разшири електората си сред умерените избиратели, но отчужди някои от твърдото ядро на партията. След като френската консервативна партия "Републиканците" се насочи надясно, а крайнодесният полемист Ерик Земур обра електората в крайнодесния спектър в началото на кампанията, Льо Пен изглеждаше сякаш притисната и от двете страни. Но напоследък рейтингът ѝ значително се повиши и проучванията показват, че е много вероятно тя да стигне до втория тур, а ако го направи, той ще бъде по-оспорван, отколкото през 2017 година. На първия тур тя ще вземе около 24 процента, показваха последните социологически проучвания и данните от първия тур потвърждават тези прогнози.