Макроонеправдани ли са работниците у нас?

През миналата седмица отбелязахме постигането на рекордна заетост в страната (виж тук), както и икономическите предпоставки за покачване на работните заплати, особено в силните икономически центрове. На фона на тази благоприятна макрорамка продължават да са особено актуални тезите за тежко ощетените български работници. Водещият аргумент винаги е бил, че работниците у нас, дори и отчитайки разликите в икономическото развитие, са в много по-неравностойно положение спрямо тези в Европа – последното като обща представа за средноевропейския работник. Казано по просто, тезата е, че работниците у нас получават по-малко от произведеното спрямо тези в Европа.

Официалната проверка на последното твърдение винаги е предизвиквала спорове и много често е била интерпретирана грешно. Преди малко повече от година демонстрирахме как е коректно да се сравняват трудовите доходи в Европа (виж тук) и дадохме отговор на някои манипулативни твърдения за "неправилно разпределение на произведеното" в икономиката. Сега ще задълбочим този отговор и ще погледнем картината по сектори.

От макроикономическа гледна точка най-правилният поглед към "разпределението на произведеното" в икономиката минава през анализ на компонентите на брутната добавена стойност по т. нар. метод на доходите. С други думи, в случая "произведеното” в икономиката е "брутната добавена стойност", а "разпределението” спрямо работниците се крие в една от компонентите, наречена "компенсация на наетите лица". Делът на компонентата компенсация на наетите лица в брутната добавена стойност ни дава отговор точно на въпроса за дела на това, което получават работниците от "произведеното". Останалото, най-общо казано, е за компаниите – основно компонентната "брутен опериращ излишък".

Данните на Евростат ни позволяват да проследим развитието по компоненти на брутната добавен стойност общо и по сектори за последните 10 години. Средно за Европейския съюз (28-те членки) делът на компенсацията на наетите лица в брутната добавена стойност е в рамките на 52-53% през целия период. В България ситуацията е друга. Делът на компенсацията на наетите лица в брутната добавена стойност у нас постепенно расте от 38% през 2007 г. до 48% през 2016 г. За 10 години, на практика, почти постигаме европейските стандарти на разпределение на доходите в икономиката – най-общо казано половината остава у работниците, половината в бизнеса.

Разбивката по сектори показва сходна картина. По принцип отделните сектори предполагат различно разпределение на доходите, което е видно както у нас, така и в Европа. В селското стопанство например делът на компенсацията на наетите лица в добавената стойност традиционно е около 30% в ЕС-28. У нас, през 2007-2008 г. този дял е едва около 10%, след което постепенно се покачва до 31% през 2017 г. Същото се наблюдава и в строителството. Средни нива за ЕС-28 от около 54-55% и постепенно догонване у нас от 31% през 2007 г. до 58% през 2017 г. Разпределението на доходите в строителството днес е много по-норманизирано спрямо това, което е било по време на големия бум от 2007-2008 г.

В индустрията трендът е сходен, макар и разликите да не са били толкова големи. Делът на компенсацията на наетите лица в добавената стойност в индустрията в ЕС-28 през последните години е 52-53%, докато у нас играе през годините от 41-42% до 48-49%, с възходящ тренд последните 6 години. Общо за индустрията, както и конкретно за преработващата промишленост, през 2016 г. сме на 3-4 проценти пункта от средните нива за ЕС-28. В търговията догонването е сходно – при нива от 57% за ЕС-28, у нас постепенно нараства от 40% през 2007 г. до 49% през 2016 г.

Интересно е развитието в информационните технологии и комуникациите. Средните нива за ЕС-28 и тук са около 52%, докато у нас се наблюдава огромен ръст от едва 26% през 2007 г. до 64% през 2016 г. Бурното развитие на този сектор у нас очевидно води до много добри условия за работниците, които получават повече от добро заплащане. Обратно стоят нещата във финансовия и застрахователния сектор, където средният дял за ЕС-28 е около 51-52%, докато у нас нивата остават около 30%. С други думи, това е един от секторите, където получаваното от работниците се разминава като дял от добавената стойност спрямо средните нива за Европа.

Интересeн сектор, разбира се, е и публичната администрация или държавното управление. Тук имаме пълно припокриване с Европа. И у нас и в ЕС-28, за целия период от 2007 до 2016 г., делът на компенацията на наетите лица в добавената стойност е около 77%. Очаквано, в публичния сектор, поради силния социален профил на секторите администрация, образоване, здравеопазване, социални услуги, голяма част от добавената стойност (над ¾) остава у работещите.

Всичко казано дотук ясно показва, че у нас няма някаква голяма макроикономическа конспирация срещу работниците. Разпределението на добавената стойност вече в голяма степен отговаря на това в Европа. Това се дължи, най-вероятно, както на покачване на работните заплати, така и на изсветляване на икономиката. По-неблагоприятната позиция на българския работник спрямо този в Европа не е поради измама в разпределението, а заради по принцип по-ниски нива на създадената добавена стойност в обществото. Достигането на средноевропейските доходи минава през покачване на тази добавена стойност, а не чрез административни похвати за преразпределение на това, което се създава днес.

*Анализът е публикуван на сайта на ИПИ.